Какви е жени раждала българска майка юнашка

Автор: Борис Цветанов

Неизтриваем от временни министърчета си остава възторгът от „българска майка юнашка“. Фолклорът ни е изпълнен с преклонения на народния певец пред пълната с мъжки момичета българска история. Моми войводи са водили най-успешните хайдушки чети.

Никога силиконовите фльорци, завладели средството за масово оглупяване – телевизионния екран, няма да заличат българските жени, превърнали се в легенди.

Да не забравяме, че и славните амазонки от древното минало са си били чисти представителки на българския етнос – доказаха го Ганчо Ценов, Димитър Съсълов и плеяда изследователи от дружеството „Българска орда“.

Ученият Христо Маджаров пише, че в митовете може да няма истински истории, но са пълни с исторически истини. Само дето много от митичните притчи плачат за нов прочит.

Отдавна е крайно време да препрочетем българската гордост за наздравиците на кан Крум с черепа на наглия агресор император Никифор. И емблематичната му фраза „Като не щеш мира, на ти секира!“. Едва ли канът, който пръв направи България европейска държава и втора сила в тогавашния свят, колкото и смел да е бил, е нахлул с гол в ръката нож в палатката на императора. Мястото на пълководеца не е до ефрейтора.

И тук идваме вече до една особеност от времето на битката при Върбишкия проход. Според историците кан Крум мобилизирал цялото население за защита на Отечеството. Само че византийските фалшификатори, колкото и злояди да са по отношение на признаването на българската бойна слава, от кумова срама е трябвало да си казват и неудобни за тях истини. Една от тях, призната с половин перо, е, че българският владетел не само за тая битка, а изобщо, е имал в армията си цели женски полкове. И те са се отличавали с особена храброст.

Именно такъв женски полк се е впуснал с небивала настървеност към императорската палатка. Свирепата ненавист на женския полк си има напълно прозаично обяснение. За българските жени Никифор е бил олицетворение на всичко негативно, което може човек да си помисли.

Поначало (дори и в наши дни) свестните българки ненавиждат гейовете, както днес наричаме по европейските стандарти представителите на силния пол с обратна сексуална ориентация. Те нямат нищо общо със съдържанието на понятието мъж. А император Никифор е бил чиста проба гей. Затова и атаката на една българска рота от жени е било повече от яростна и когато нахлули там, нямало време за церемонии.

Така кан Крум се сдобива с безценния трофей, който обковал и си пиел виното, което прочее, никога не е забранявал на българите, че и на българките, както ще разберем по-нататък. Иначе, ако в императорския стан са били нахлули мъже, вероятно Никифор би бил пленен – а един пленен василевс е винаги по-ценен от мъртвия…

И докато легендарната чаша от череп българският владетел дължи на войствените си дами, то ти, читателю, четеш сега на кирилица пак благодарение на... жена.

Има още забулени тайни около българската азбука, която толкова учени глави, кой знае защо, още наричат славянска. Сериозни изследователи отдавна са на мнение, че първо е била създадена кирилицата на името на автора си – Кирил, а глаголицата идва по-късно.

Каноничното признание на писмеността идва едва през 869 г., но кирилицата е създадена още през 855 г. по време на първата мисия на братята Кирил и Методий в Брегалница през 856-58 г. По неизвестни причини тя е била прекратена и едва пет години след това идва така наречената покана от моравския княз Ростислав и всичко онова, което се повтаря векове като развалена грамофонна плоча.

А толкова много нови неща изникват непрекъснато. И както обикновено става... откриват ги чужденци.

Ясно е, че най-заинтересован от азбуката е бил княз Борис І. Ако богослуженето при приемане на християнството се извършвало на гръцки език, народа ни го чакало бавно, но сигурно претопяване и изчезването ни като държава. Но за това е бил необходим грандиозен таен заговор, защото широко навлизане и на азбуката, и на богослужебните книги на български език можело да стане само при изключителна секретност, тъй като византийските шпиони в онова време са навсякъде из пределите на страната ни. А князът не е могъл да си прави воаяжи от Плиска до Константинопол, за да се среща и обсъжда важните държавни дела със солунските братя. Трябвало му посредник. И то такъв, който да не буди съмнение в тайните византийски служби, пък и да е близък на българския владетел.

Макар това да се е носило из атмосферата, изследвана от българските историци отдавна, отговор намериха, както вече отбелязахме, чужденци. Това са немските учени Майкъл Маргарит и Ажелике Хьофнер. А ние и за тях нямаше да знаем, ако не беше пак чужденец – руснакът, богослов, доктор по теология и кавалер на „Златен рицарски кръст на Светия гроб Господен“ Андрей Кудин.

Посредникът, майсторът надиграл византийските шпиони, е била сестрата на княз Борис І, Ана. Тя учи в Магнаурската школа, единственият по онова време университет в Европа, заедно с младия Кирил. „Логично е да са се запознали  и да са разговаряли на български. Има достатъчно основания да се допусне, че между тях е пламнала любов.

В един момент Ана споделя желанието на брат си княз Борис I неговият род да си има своя азбука. Тя е подсказала на блестящия още тогава със своите способности учен Кирил и възможното решение на проблема. И той прегръща идеята да създаде писмено слово на родния говорим език на майка си“ – пише Андрей Кудин, позовавайки се на изследвания на немските учени.

Любовта между Ана и Кирил обаче е невъзможна. Той е син на висш византийски чиновник, но не е от владетелско потекло. Тя пък е можело да се омъжи единствено за император, за син на император, за цар или за княз. „Но от тази любов – пише пак Андрей Кудин – се ражда азбуката, която ще завладее целия славянски свят“.

Продължаваме разходката си из дебрите на българската история в духа на прочутото „шерше ла фам“ („търсете жената“). Близо до Ивайловград има една крепост с женско име, по-точно прякор, говорещ недвусмислено за характера на неговата притежателка – очевидно владетелка в свое време на въпросното укрепление с дължина на стената 700 метра и 13 бойни кули. Наименованието му е Лютица.

Жени управителки на крепости не са нещо необичайно в българската история – Бабини Видини кули са добре познати; управителка на крепост в Урдовица (дн. Китен) е била Бяла Стана, примерите са безброй...

Лютица е била важна крепост – на 40 км от Адрианопол (дн. Одрин ), и вероятно е строена през Х век.
Сега да хвърлим око на тълковния речник – „лютица“ означава люта, свирепа, зла, гневлива, избухлива жена. Само че в тълковния речник „лютица“ е и силна, люта ракия.
В последно време какво ли не се изприказва от Сульо и Пульо – кой облечен във власт, кой не, за голямата вреда от домашната ракия.

Вместо да ударим гърди юнашки и да искаме Европа да обяви питието за измислено от нас, за така наричания „защитен продукт“. В „Десант“ още преди години доказахме, че сме първите производители на ракия и дори наименованието е българско. Едва години по-късно дойде артефакт от Велико Търново – чаша, на която болярин, видимо развълнуван и доволен, издълбал „Пих ракиня“...

„Ракията, български национален продукт”

Но това не е всичко. Миналата година именно при разкопки в крепостта Лютица археологът Филип Петрунов откри фрагмент от дестилационен съд за варене на ракия от времето, в което българското царство попада под византийска власт. Дето се казва, всякакви коментари са излишни. По всичко личи, че не само крепостта приема името на тази славна българска жена, но изглежда по време на нейното управление е произведена в тая крепост и първата ракия в света.

Минали са хиляда години оттогава. Добър повод някои професорски недоразумения да се поразмърдат в защита на българската ракия, която, както виждаме, дължим на българската жена.


В категории: История , Горещи новини