Българска певица обра овациите на швейцарската Евровизия

Автор: Георги Ваташки

Борислава Шишкова, която от 17 години живее в Швейцария, в края на февруари се класира на второ място на националния конкурс за избор на песен, която да представи страната на шоколадите в Стокхолм на тазгодишния финал на „Евровизия“. Българката спечели сърцата на публиката на швейцарския финал на 4 март с чувствената балада Another world („Друг свят“) – нейна авторска композиция.
Борислава е пианистка, пее и пише песни и работи в едно от най-популярните музикални шоута, където гостуват световни звезди от музикалната индустрия. Казва, че за нея музиката е езикът на душата й.

„Това е особена вибрация, която стига до сърцето на публиката и предизвиква емоция - радост, щастие, тъга, и те кара да се смееш или да плачеш. Емоциите са цветни като дъгата", твърди нашата сънародничка в интервю за ямболския сайт Делник.нет.
Българката, която е позната със своя артистичен псевдоним Бела Си, е популярна сред музикалните фенове не само в Европа, но и в екзотични страни като Япония, Китай, Сингапур, Малайзия, Америка и Тайланд. Нашенката е работила за звезди от ранга на Тина Търнър, Род Стюард, Силви Вартран и Джони Холидей. Тя композира за световноизвестни имена като Лорийн и младежката група „Хъртс“, а през юни й предстои и съвместно участие с попсензацията Джеси Джей. Нейно дело е и химнът за откриването на стадион „Вангдорф“ в Берн през 2010 г., както и мелодиите на редица хитове на швейцарски поп певци.

Борислава пее и говори на шест езика – английски, немски, руски, хърватски, гръцки и италиански. Освен това изпълнява песни и на корейски, турски, португалски и румънски. Прави го, защото често се изявява пред международна публика и е щастлива, когато може да я изненада с песен от съответната националност.
Бъдещата певица е родена в Ямбол през 1977 г. От малка е влюбена в музиката. Едва петгодишна започва да взима уроци по пиано и солфеж при професор Виолета Вълкова в родния си град. Следват изяви в градския детски хор, ръководен от Весела Пастърмаджиева. След като завършва основното си образование, е приета в ямболската музикална гимназия „Васил Левски“ със специалност „Пиано“. В следващите пет години, докато връстниците й играят навън, тя свири по 6-7 часа на ден Лист и Бетовен.

„Редовно обикаляхме страната за участие в ученически конкурси. През 1993 г. бях обявена за най-добра пианистка на гимназията, за което получих специална грамота, но тогава не отдавах голямо значение на това, защото за мен пианото и музиката бяха нещо естествено, което извираше от сърцето ми", разказва за първите си стъпки нашенката.
През 1994 г., едва на 16 години, участва в постановката „Страсти и контрасти“ на ямболския театър „Невена Коканова“, в която играят като гостуващи актьори Георги Калоянчев, Васил Попов и Татяна Лолова. Така че първият й досег с изкуството е като актриса.

„След като завърших, много се колебаех на какво да се посветя, но все пак предпочетох кариерата на певица пред театралната сцена. Целият ми репертоар се състоеше от четири песни, които представях всеки уикенд в хотели и заведения в Ямбол. Понатрупах опит и след шест месеца заминах за Кипър, където останах три години. Там работих много върху себе си. Изградих си репертоар. Запознах се с много хора, най-вече музиканти, научих английски. Тези контакти ми помогнаха да замина за Швейцария", споделя Борислава.
Тя заминава за страната на часовниците и шоколадите през 1999 г., за да замести своя колежка в музикално шоу в хотел „Хилтън“ в Цюрих.

„Толкова добре се почувствах в тази държава! Швейцарците харесаха творчеството ми и ме насърчиха да остана. Така се появи Бела Си. След няколко години обикаляне в спектакли по хотели и заведения дочаках и звездния миг. Бях поканена да участвам в прочутото шоу Art on ice в Берн. В него известни звезди по фигурно пързаляне танцуват на леда, а популярни певци от САЩ, Англия и от целия свят пеят на живо. Аз бях водеща на представлението и едновременно с това изпълних шест мои парчета. В следващите години бях вече редовен водещ на Art on ice и пях на сцената със знаменитости като Нели Фуртадо и „Симпли ред“. Миналата година дори имах щастието да пея с групата на братята на Майкъл Джексън The Jacksons – хвали се заслужено българката.

Въпреки че много пъти се е замисляла да участва в конкурса на Евровизия, ямболийката дълго не се решава на тази стъпка. До тази година.
„Създадох моята песен Another world само десет дни преди финала в Берн. Всичко се случи много спонтанно. Мой приятел, продуцент от Цюрих, се свърза с мен и ми предложи да създадем парче и двамата написахме песента за отрицателно време. Заснехме също по най-бързия начин видеото и четири часа преди финалната фаза го качихме на страницата на швейцарската Евровизия“ – пояснява тя.

Парчето записва в прочутото студио Powerplay, в което са работили „Бекстрийт бойс“, „Би Джийс“, Лейди Гага, Лени Кравиц и още много световноизвестни музиканти.
Another world е драматична балада, с лирична и емоционална мелодия. Много от критиците я сравняват с песента на Сам Смит от последния филм за Джеймс Бонд - „Спектър“. Темата на текста е за любовта, но не между мъж и жена, а за любовта между хората. Певицата казва, че иска с песента си да напомни на всички да са по-добри един към друг и да се обичат повече.

„Когато писах изреченията си, мислих за живота, за ситуацията, в която в момента живеем. За кризите и личните драми между хората, за агресията, омразата, бежанците и всичко, което е негативно и страшно. В един момент се замислих как бих могла аз да променя света. Нищо друго не можех да направя, освен да напиша песен и да мотивирам хората да обърнат гръб на тези лоши емоции“, обяснява авторката на хита.
В националния конкурс на Евровизия на Швейцария се записват над 200 изпълнители от красивата алпийска държава. След видеогласуване, в което може да вземе участие всеки жител на Швейцария и съседните страни, са избрани 19 песни, сред които Another world на Борислава Шишкова е класирана на шеста позиция.

„Най-тежко ми беше на полуфинала. Там представих на живо песента пред жури от четирима души. Трябваше да покажа харизма и сценично поведение, които да са достойни за ранга на Евровизия. Бяха избрани шестима финалисти, като сред тях бях и аз. Отначало не повярвах на ушите си, когато обявиха името, но нямаше време за празнуване, защото трябваше да започна подготовка за финала“, разказва сънародничката ни.
Тя се качва сама на сцената на 4 март в Берн – без съпровождащи танцьори, които по принцип засилват въздействието на песента. Борислава запленява публиката със своето пиано и глас, но остава в подножието на върха. След крайното гласуване тя остава само на две точки след победителката Rykka и нейния хит The last of our kind.

Въпреки че няма да се качи на сцената на големия финал на Евровизия в Стокхолм през май, нашенката счита, че постигнатото от нея не е малко за музикантка от Източна Европа.
„Швейцарците са много толерантни и благосклонни към таланта. Ако видят нещо и преценят, че то е добро, просто те приемат като човек. Трябваха ми много години да се докажа, че съм добра. Беше дълъг и тежък път и имах трудни моменти, но сега съм на това ниво и съм страшно благодарна. Помага ми и българската пробивност. Тя ми отваря много врати. Даже понякога се налага сама да си дърпам юздите и да казвам спри, защото Швейцария е много странна държава. Там мотото е златната среда. Ако си прекалено пасивен, не си приет, ако си прекалено активен, също не си приет. Трябва да се намери балансът между двете", пояснява Борислава.

Тя не обича да прави планове и приема живота като чудо, което не може да се предскаже. „Той е като да караш кола в мъгла – фаровете осветяват пътя само няколко метра напред. Изминеш ли ги, виждаш следващите няколко. Важното е да се движиш напред. Любимата ми сентенция е „Никога не знаеш кое ще дойде по-бързо – утрешният ден или следващият живот“, завършва изповедта си талантливата ямболийка.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница