Ивайло Антов от Велико Търново е напът да влезе в Книгата на Гинес като притежател на най-голямата колекция от тези возила
Автор: Здравка Христова
На 19 март улиците на Велико Търново бяха изпълнени от трабанти, поне 65 на брой. Необичайната гледка обаче ни най-малко не учуди местните жители. Атрактивният „Трабантфест“ всъщност се провежда за седма поредна година и хората в старопрестолния град го очакват с нетърпение. Този път, освен българските почитатели на "картоненото" двутактово чудо, имаше гости от Румъния и от Германия.
Но всички тези соцвозила, участвали във феста, взети заедно, пак не могат да достигнат по брой внушителната колекция на великотърновеца Ивайло Антов. Наричат го още българският пазител на трабанта. И има защо. Той съхранява цели 71 автомобила.
Казва, че всички са уникати и не е склонен да се раздели с нито един от тях. Какво, че мисията му е да съхрани една цяла епоха - тази на трабанта, гордостта на някогашната Източна Германия.
„Това е вечна кола, тя може да развие дори и сега без проблеми скорост на магистралата от над 120 километра в час. Най-забавното е, че, ако те спрат полицаи, никой от тях не вярва, че това нещо може да се движи толкова бързо и решават, че радарите им не отчитат правилно“, казва Антов.
Всички трабантчета на колекционера до едно са в техническа изправност и са в движение, но той ползва само две от тях. Останалите стоят "на склад", паркирани в двора на бащината му къща в село Хотница.
В огромния двор, вместо да гледа домати и чушки, мъжът подрежда експонати от марката, спряна от производство през 1991 г. И те продължават да се множат.
„Спасяваме ги, за да не се превърнат в капачки за буркани, каквато е обикновено съдбата им, след като бъдат спрени от движение“, каза Ивайло Антов.
Нестандартното му хоби датира от преди десетина години. И тъй като няма намерение да спре да попълва гаража си, сериозно обмисля да се запише в историята като притежател на най-много трабанти в света. И да влезе в Книгата на Гинес с този си рекорд.
Ивайло Антов сам реставрира трабантите си. За него търновци казват, че е най-големият разбирач на двутактовото возило. Колекционерът използва за ремонтите предимно оригинални части. Набавя си ги все по трудно, по обясними причини. Напоследък му се случва сам да си ги изработва на място в работилницата си в Хотница.
В богатата му колекция се отличава Комби 600, произведено през 1963 г., което е единственото в региона. Всъщност това е първото трабантче, което Антов си купува през 1989 г. и което на практика запалва страстта му. Притежава също така и два пикапа, както и няколко кабриолета. В момента работи по направата на лимузина, която ще бъде сглобена от няколко коли.
Друга негова гордост е Трабант P70, който е рядко срещан дори и в Германия, родината на тази марка.
Возилата му са в различни цветове - сини, жълти, зелени. И всяка кола е различна - произведени са в различни години, имат различна история, принадлежали са на различни собственици.
През последните няколко години колите на Ивайло Антов намират практично предназначение, което му носи приходи, нужни му за поддръжката на антиките – те се оказват любим превоз на абитуриенти и младоженци.
„Возил съм булка за френска сватба на Петропавловския манастир, друга една двойка за сватбен ритуал на историческия хълм Царевец“, разказва мъжът.
Освен колекционер, той е и крачеща енциклопедия по темата „трабант“. Проследил е в пълнота историята им. Твърди, че от тази марка в автомобилния завод VEB „Sachsenring“ в Цвикау, Германската демократична република, са били произведени общо над 3 милиона и 300 хиляди автомобила. Първият излиза през 1957 г. Името пък идва от спътник, който е бил пуснат на датата на производство на колата.
„Наблюденията ми показват, че в последните години се връща модата на трабанта. Все по-често се срещат млади хора, които или са наследили такъв автомобил, или са си го купили“, каза Ивайло Антов.
В началото, когато паркът му е наброявал няколко коли, семейството му не обърнало голямо внимание, но сега вече близките му са се хванали за главата, споделя на шега великотърновецът. И добавя, че своята страст е предал и на децата си. Запалена е дори дъщеря му, която вместо да играе с кукли, разучава частите на трабантите.
Антов казва, че не е мислил колко трабанта иска да има. „Целта ми беше всеки следващ да е последен. След това се оказа, че искам още един, и още един... Не знам още с колко ще се сдобия“, чистосърдечен е колекционерът.
Казва, че хората го приемат различно. Някои го разбират, други му се чудят, трети му завиждат, но на всеки "Трабантфест" той е сред сродни души.
Редовен участник е в дефилетата по столичните булеварди през ноември, когато се честват годишнините от производството на първия трабант в бившата ГДР. На 50-годишнината от производството на първия автомобил участва и самият германски посланик, спомня си Ивайло Антов.
Той е един от основателите на великотърновския "Трабант клуб", който организира традиционния за града "Трабантфест".
