А онези, които имат намерение да протестират пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, всъщност нямат никакъв шанс
Автор: Борислав Михайлов
Има един исторически роман на известния руски писател, кинорежисьор и актьор Василий Шукшин, познат у нас най-вече с авторския си филм „Калина Алена”, който се нарича „Дойдох свобода да ви дам”. И понеже ще говорим за аналогии и препратки, пак на Шукшин е и повестта „А на сутринта те се събудиха”.
Мъчим се да го направим от много години – да се събудим. От колко точно е въпрос на гледна точка. И дори на датировка в коя българска държава живеем. В случая ключовата дума е „българска държава”. Паралелните направляващи вектори са демокрация и правила.
Тезата е, че демокрацията трябва да се защитава. Друга основополагаща теза е, че демокрацията е невъзможна без правила. Не по-малко важна е предпоставката, че правилата са като законите – трябва да се отнасят за всички и всички да са равни пред тях. И не на последно място като аналогия – незнанието на правилата не оправдава нарушителите им.
Длъжни ли са гражданите да бъдат с открити лица? С „не” на този въпрос ще ви отговорят например стотина привърженички на радикалния ислям, живеещи в Пазарджик. Те ходят забулени от глава до пети, а очите им пробляскват през тесен процеп. Някои от тях са съпруги на имами, съдени в миналото или подсъдими в момента за разпространяване на идеите на радикалния ислям и за пропаганда в полза на „Ислямска държава”.
Повечето от тези жени са с ромски произход. Мнозина твърдят, че се забулват, защото им плащат. Те обаче отричат това. И не обичат да отговарят защо са приели исляма точно в този му вид, нито защо говорят на турски, а не български или цигански език.
Длъжни ли са гражданите да бъдат с открити лица?
„Не, в никакъв случай!”, казва и 16-годишната Емине Шаматарева, която от началото на учебната година ходела забулена в училище „Христо Ботев" в сатовчанското село Вълкосел. Тази деветокласничка води дело в Административен съд – Благоевград срещу опита да бъде преместена в друго училище, тъй като стои със забрадка в часовете.
Нейната позиция е ясна. Но ето какво казва по този повод пред „Стандарт” директорът на училището Митко Джуков. „Нашето училище е светско. Опитахме всичко – десетки разговори с детето, с близките му, изпращане на писма. Намесиха се и социалните служби, и Регионалният инспекторат по образование. Забулването е в разрез с нашия вътрешен правилник. Предложихме в часовете да сваля забрадката на шията като шалче. Нищо не приеха, всички наши опити за компромис удариха на камък”.
Директорът изтъква, че другите деца в училището спазвали правилника, въпреки че също са мюсюлмани. Той обяснява още, че не са изключили момичето, а го преместват в средното духовно мюсюлманско в Момчилград, където може да си ходи забулено колкото си ще. Между другото, бащата на момичето е експерт към Главно мюфтийство, а то самото започнало да се кипри със забрадки, след като изкарало курс по изучаване на Корана.
В Пазарджик и Пловдив замислят препотвърждаване на правилата
В началото на седмицата кметът на Пазарджик Тодор Попов (безпартиен, юрист по образование) внесе предложение в Общинския съвет за забрана на бурките при посещението на държавни и общински институции в града. Жените, които ходят забулени, ще трябва да ги свалят, когато отиват в болницата, съда, полицията, данъчното, както в службите за социално подпомагане, където подават декларации за получаване на детски надбавки и социални помощи.
„С това предложение изразявам както позицията на общинската администрация, така и личната си позиция, заяви Тодор Попов. – Целта на предложението е да бъде подсигурена сигурността на гражданите в Общината чрез възможността всички лица да могат да бъдат идентифицирани. При нарушение ще бъде предложено налагането на глоба в размер до 500 лв. при първо и до 1000 лв. при второ провинение”.
„Пазарджик е напът да се превърне в първия град, в който се забранява носенето на дрехи, които закриват лицето. Не става въпрос само за бурки, а за всякакъв вид дрехи и аксесоари”, допълва секретарят на общината Румен Кожухаров. По думите му тази забрана цели превенция и ограничаване възможностите за терористични прояви. „По никакъв начин не поставяме религиозен оттенък в тази забрана. Тя е валидна за мъже и жени, както и за християни и за мюсюлмани”, пояснява още той.
В Общинския съвет на Пазарджик е внесено и друго подобно предложение, подготвено от групата съветници от НФСБ и Народен съюз. В целите, които си поставят вносителите, присъства не само защитата на сигурността, но и спазване на общоприетите норми за поведение в обществото, стимулиране на интеграционни процеси, а не разделение сред жителите на общината и недопускане на противопоставяне на верска и етническа основа. Изрично е подчертано, че посочените изменения са в съответствие с Европейската харта за местното самоуправление, не противоречат на Европейската конвенция за правата на човека и са въведени в законодателствата на държави като Франция и Белгия.
Предложенията на кмета Тодор Попов и на групата общински съветници от НФСБ-НС ще бъдат дискутирани и гласувани на сесията на Общинския съвет в Пазарджик на 28 април.
В Пловдив общинските съветници от ВМРО също обявиха, че подготвят и ще предложат промени в Наредбата за обществения ред и сигурност в Града под тепетата, свързани със забрана на агресивните религиозни символи като бурки, чадори, никаби и хиджаби.
Предисторията
В края на март главният прокурор Сотир Цацаров заяви на пресконференция в Пазарджик, че трябва да се обмисли възможността за ограничаване на забулването на публични места. Както вече е ставало дума, държавният обвинител номер едно бе юридически прецизен и политически свръхкоректен в излагането на идеята си.
„Темата трябва да бъде дискутирана много внимателно. При всички случаи трябва да не се посяга на религиозната свобода, но не бива да се позволява религиозният мотив да се използва за непозволена пропаганда, за политически цели и за радикализация”, рече Цацаров и допълни, че трябва да се намери точният баланс между религиозната свобода и защитата на обществото. А също и че Законът за вероизповеданията се нуждае от доста сериозен ремонт.
Няколко дни по-късно вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева го подкрепи, като заяви, че в България бурката никога не е била традиционен атрибут на мюсюлманската религия, а образованието в България е светско и учениците трябва да се съобразяват с училищните правилници.
Според лидера на НФСБ Валери Симеонов на разпространението на бурките и фереджетата трябва да гледаме така, както на разпространението на минаретата – като на маркиране на територия, която трябва да бъде защитена и отвоювана обратно с цялата сила и строгост на закона.
Предложението за ограничаване на злоупотребата с религиозни символи, закриващи човешкото лице, бе подкрепена и от известния български адвокат Марин Марковски.
„Има опасност под бурката да се крие атентатор. А може да се крие и мъж. Носенето им е забранено със закон в част от Турция, Франция, Белгия и в някои провинции на Германия. Трябва да има текст в Закона за вероизповеданията, който да съчетава правото на религиозен избор с интересите на гражданите в държавата – да се забрани използването на ритуали, дрехи и различни манипулации, свързани с религиозни разбирания и вярвания, и са против законите на републиката”, коментира адвокат Марковски в студиото на Нова ТВ.
Той изтъкна, че трябва да отчитаме реалностите, в които живеем, и най-вече това, че Европа е във война с тероризма и затова въпросът за забраната на забулването е принципен и заслужава законово решение.
Позицията на ЕСПЧ
Не е нужно човек да е пророк, за да прогнозира със 100-процентова сигурност, че ако в България се забрани забулването на публични места – на общинско ниво в Пазарджик и Пловдив или на национално равнище – с промени в Наказателния кодекс и в Закона за училищното образование и т.н. – ще последва вълна от жалби и в български съдилища, но най-вече в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.
Тук му е мястото да припомним, че за разлика от българската съдебна система, в Страсбург се прилага така нареченото прецедентно право. Това ще рече, че ако съдът се е произнесъл с решение по определен казус, при възникването на такъв казус по друго дело решението ще бъде същото, с позоваване на вече произнесената присъда.
Поради което за мнозина бъдещи клиенти на ЕСПЧ ще е полезно да знаят, че на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург произнесе решение, което мнозина определиха като историческо. Той разгледа жалбата на млада мюсюлманка от Франция, където след продължила три години обществена дискусия бе забранено носене на обществени места на бурки (забулващи цялото тяло) или никаб (забулващ само лицето). Белгия, която също забрани носенето на бурки, подкрепи Франция като трета страна по делото. В решението на съдиите от ЕСПЧ се казва, че забраната за пълно забулване на тялото не представлява нарушение на основните човешки права.
Магистратите в Страсбург заявиха, че наложената от французите забрана е преследвала две законни цели – обществена сигурност и защита правата и свободите на другите.
Което е и потвърждение на тезата, че има неопровержими аргументи в подкрепа на правилата, които повеляват да си свободен и с открито лице.
Анализирай това
Съдът в Страсбург приема, че Франция не е нарушила правата на жалбоподателката на личен живот и свобода за изповядване на религия, като се мотивира с това, че покриването на лицето само по себе си подкопава един от принципите на демократичното общество, а именно „съвместното съжителство” в обществото. Съдът отбелязва, че наложената от Франция забрана е преследвала две законни цели – обществена сигурност и защита правата и свободите на другите.
