Крепкото ръкостискане между Меркел и Обама може да промени света
15 Април 2016, Петък
Кои са най-интересните и любопитни моменти в договаряното Трансатлантическо споразумение между САЩ и ЕС
Автор: Иван Петров
Както вече се знае, на 24 април президентът на САЩ Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел ще вземат участие в церемонията по откриване на Хановерския промишлен панаир. Но не толкова широко е известен фактът, че покрай това визитата на американския държавен глава ще бъде оползотворена и за неофициално продължение на преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP), явяващо се на практика споразумение за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати. А пък съвсем неизвестно е, че въпросното споразумение практически е от секретен характер.
През 2006 г. и дори известно време преди това Ангела Меркел вече започна да огласява инициативата за създаването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ. На свой ред, на 12 февруари 2013 г. Барак Обама също спомена за това в ежегодното си обръщение към нацията. И скоро след това – от 7 до 12 юли, във Вашингтон се състоя първият етап от официалните преговори за създаването на TTIP.
От този момент измина доста време и се състояха десетки официални рундове, като от 22 до 26 февруари бе 12-ят. И макар първоначалното споразумение да бе планирано да се подпише в края на 2014 г., това и досега не е факт. Понастоящем песимистите смятат, че това най-рано може да стане някъде към 2019-2020 г., а реалистите са на мнение, че подписването трябва да се случи преди да изтече мандатът на Обама. Визитата му в Хановер видимо потвърждава, че лидерите на САЩ и ЕС се придържат към реалистичния вариант.
За това какво е забележително във въпросното споразумение интересен коментар прави за Expert Online Алексей Долженков. На първо място – отбелязва той, – то е напълно секретно.
Неговият текст не е достъпен за широката публика, а само за лидерите на страните по него и участниците в преговорите. Никакви негови електронни версии не съществуват. Всичко, което е известно, се знае от изтичането на разни трохи, изпаднали по официалните канали.
Второ, споразумението е безпрецедентно по мащаб. То обхваща страни, чийто сумарен дял в световния брутен вътрешен продукт (БВП), по данни на Международния валутен фонд през 2013-2015 г. е бил 46%. За Евросъюза Съединените щати се явяват първи търговски партньор в експорта и втори след Китай за вноса. За САЩ пък ЕС е на второ място като партньор след Канада в областта на износа и също на второ място след Китай – по импорт. По данни за 2013 г. преките чуждестранни инвестиции от САЩ са 1651,6 милиарда евро, а насрещният поток от ЕС в САЩ – 1686,5 милиарда евро.
Когато говорят за перспективите на това партньорство, представителите на САЩ и Еврокомисията рисуват картина на всеобщо благосъстояние: многопосочен икономически растеж, увеличаване на обема на търговията между страните с 50 на сто, създаване на нови работни места в ЕС. Въпреки това, те отказват да разкрият пълния текст на споразумението и да пояснят как са били направени тези разчети.
Какво всъщност представлява Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство?
Ако се вслушаме в гласовете на протестиращите, се получава интересна картина – изтъква коментаторът. Против него най-вече възразяват активисти на различни обществени организации в ЕС. От американска страна възраженията идват от средите на профсъюзите, които се опасяват от съкращаването на работни места в САЩ. Излиза, че на останалите американци или им е все едно, или те изобщо не знаят за тези планове.
„Какво е това загадъчно разкриване на работни места в Евросъюза, при което се съкращават щатове в Съединените щати?“ – пита Долженков и уточнява: – Глава IV от TTIP провъзгласява за всички страни участнички свободно придвижване на бизнес мениджърите и останалите служители на компаниите с цел временна работа. Но в една от изтеклите информации се съдържа текст от тази глава и един откъс от параграф 1(2), от които е видно, че за простите сътрудници и обикновените граждани не се предвижда никакво свободно придвижване.
Към настоящия момент в публично достъпния текст на четвъртата глава от споразумението параграф 1(2) липсва, но това не значи, че той не съществува в оригинала, защото след параграф 1(1) веднага следва параграф 1(3), така че въпросният 1(2) не е премахнат от текста, а само не е обществено достъпен. Не е за чудене, както вече писа „Експерт“, подписването на TTIP да е под въпрос заради възраженията на румънците и българите, които САЩ задължава да си вадят визи. От новата безвизова схема са изключени също така хърватите, кипърците и поляците“ – подчертава коментаторът.
Междувременно в понеделник Европейската комисия даде мандат на Европарламента и Съвета на Европа за вземане на решение с оглед на всички последствия, ако възелът с визовия проблем не се разплете. До три месеца трябва да се реши дали ЕС ще наложи визов режим на САЩ и Канада в отговор на отказа им да вдигнат визите за българи, румънци, поляци, хървати и кипърци. От това до голяма степен зависи съдбата на споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС, като България дори заплаши да го бойкотира.
Ако се прегледат исканията на отделните страни и от тях се изключи словесната обвивка, то се получава следното – Съединените щати искат безмитно да внасят автомобили в Европа, да получат достъп за своите месни, млечни и селскостопански продукти на европейските пазари и да опазят своето национално корабостроене. Те не искат въвеждане на допълнителни ограничения на финансовите услуги и нещо повече – може дори да стане така, че американските финансови организации да се отърват от тези ограничения, които им бяха наложени след световната финансова криза.
На свой ред ЕС иска да получи възможност да участва в американските държавни поръчки, а също и САЩ да премахнат ограниченията върху износа на суров петрол; да включи в споразумението (за разлика от американците) регулиране на финансовите услуги и да запази ограниченията в доставките на месна, млечна и селскостопанска продукция от САЩ, защитавайки по този начин своето дотирано селско стопанство.
Редица държави имат свои допълнителни възражения. Франция например настоява за изключване от споразумението на аудио-визуалната продукция. Други страни пък искат допълнително да защитят своите права върху названията на продукти, свързани с географските названия като сиренето Фета и Пармезан, бирата „Будвайзер“, Шампанско, Коняк, Портвайн и др.
Но най-интересното са инвестициите. От статистическите данни става ясно, че размерът на инвестиционните потоци в пъти надхвърля търговския оборот между САЩ и ЕС. В рамките на TTIP се предвижда да се сключи споразумение за урегулиране на споровете между инвеститорите и държавата (ISDS). Неговата същност се свежда до това, че всички спорове по отношение на инвестициите се отнасят до обособен междудържавен орган и чуждестранните инвестиции получават защита от правителствата на страните.
В крайна сметка се получава така, че най-вече от TTIP ще намажат транснационалните компании – те ще получат защита за парите си, свободно движение на ръководителите си и увеличаване на приходите, следствие на премахването на различни ограничения. След тях изгода от партньорството ще имат САЩ като цяло, а чак след това – и Еврокомисията. Най-малко печеливша страна ще се окажат обикновените европейски граждани. На редовите американци то нито помага, нито вреди непосредствено и може би от това произтича и отсъствието у тях на какъвто и да било интерес към темата.
Следва да се отбележи влиянието на бъдещото партньорство (поне засега няма основания да се очаква то да не се състои) върху трети страни. Осезателно ще изгубят тези, които вече имат зона за свободна търговия със САЩ или с ЕС, но нямат такава с втората страна от TTIP. Това например са Турция и Канада. Те ще бъдат отворени за стоки от Съединените щати и Евросъюза съответно, а техните стоки все така няма да имат привилегирован достъп на тези пазари.
Друг важен момент е, че това споразумение дефакто задава норми на международна търговия, инвестиции и придвижване на наемни работници. И на останалите страни ще се наложи ако не ги приемат, то поне да се съобразяват с тези правила на играта.
