Доброволци раздават топла храна за новодошлите във Франция мигранти
29 Април 2016, Петък
Във Франция едно семейство мигранти получава над 1000 евро, а един безработен едва 500
Автор: Жан Соломонов, Лион
Ето какъв е пътят на един кандидат за политическо убежище във Франция. Във всяка префектура има специално гише, наречено GDA (Guichet pour Demandeurs d’Asile, т.е. гише за кандидати за убежище), в което работят офицер на полицията и преводачи. Кандидатът се представя там и попълва молба, за да остане в страната, която се изпраща в OFPRA (Office Français de Protection des Réfugués et Apatrides, т.е. Френски офис за защита на емигранти и бежанци). Там тя се разглежда в негово присъствие. Ако бъде отхвърлена, то молителят има право да обжалва това решение пред специалния съд в Монтрьой.
Намирах се в кабинета на Жан-Пиер Пети, отговорник за бюрото „Бежанци и мигранти” към Червения кръст в Лион. Човекът пред мен говореше методично и безпристрастно като всеки истински чиновник, затова реших да не го прекъсвам с неудобни въпроси. Както се казва на професионален жаргон, „да го оставя да си каже стихотворението”. Още повече, че Лион е третият град по брой на мигранти в Шестоъгълника, както французите наричат страната си.
„Молителят трябва да присъства лично и при двете си срещи с органите и да бъде придружен от преводач и адвокат. Доскоро този процес продължаваше до две години, но с последните промени в закона от 2015 г. идеята е този срок да се намали до няколко месеца. Това няма да е толкова лесно, но засега считаме, че 18 месеца е реален срок, който, разбира се, не зависи от нас” – обяснява ми Пети.
Знаех доста по въпроса от времето, когато бях преводач към това същото бюро, но все пак използвах паузата в изложението му, за да попитам как преживяват през тези две години бъдещите френски граждани. Освен с работа на черно и дребни далавери, за което всички знаят, но никой не говори, когато липсват доказателства.
„Докато молбата му се разглежда от инстанциите, мигрантът получава от нашите фондове 800 евро за семейство от двама души. Настанени са в общежитията (тип комунална квартира с обща кухня и тоалетни помещения), дава им се един колет с храна за седмицата, в който има всичко необходимо: зеленчуци, плодове, месо, захар, сол, брашно, консерви. Също така получават и карта за градския транспорт, и медицинско обслужване. Бежанците имат и право еднократно да се облекат безплатно от нашия магазин за дрехи втора употреба.
Ако семейството има деца, то първоначалната сума и останалите помощи (мляко, детски храни, памперси) се увеличават прогресивно според техния брой.” – разяснява подробно ситуацията шефът на миграционната служба.
Кой колко изкарва месечно
Ако се направи една груба сметка, семейство кандидат-емигранти без деца във Франция получава близо 1000 евро месечно. Прибавете към тази сума и разходите по транспорт до ОФПРА или съда в Монтрьой, хонорарите на адвокати, преводачи и безплатната медицинска помощ и медикаменти и т.н. Това е цената, която, иска или не, плаща френският данъкоплатец. Същият, който получава минимална месечна заплата от 1446,62 бруто и за всичко останало – вади от джоба си.
Съпоставете тези цифра и с т.нар. RSA (помощ за безработните), която възлиза на 500 евро месечно и вече имате пълна представа за това кой с колко вързва бюджета си. И понеже „фактите са свещени, а коментарите свободни”, нека да ви дам още малко цифри.
В доклада си пред Парламента от 15 декември 2015 г. директорът на ОФПРА Паскал Брис съобщи, че неговото ведомство за 2014 г. е обработило 65 000 молби, а за изтеклата 2015 г. те са нараснали на близо 80 000. Колко ще бъдат те в края на 2016 г. само може да се гадае.
Не ще и дума, тези данни, чиито резултати се виждат навсякъде във френската страна, предизвикват съответната реакция. Как беше онзи закон на Нютон, който назубряхме в класовете – „Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие”. Май така беше.
Е, сега вече знаете и защо навсякъде обикновеният французин недоволно коментира правителството на социалистите, а движението на десните, главно на „Националния фронт“, набира лавинообразно сила. Но да оставим това за политическите коментари. По-добре да погледнем картата на горещите точки.
От кои страни са бежанците тук? Главно от Сирия, Ирак, Алжир, Албания, Косово и Африка. Поне доколкото може да се вярва на тези, които имат някакви документи за самоличност, а и на другите, които са ги „загубили”. Сам по себе си този нещастен факт може да сполети всеки човек, който е бил принуден да избяга от страната си. Стига зад това да не се крие заплахата от Споразумението, постигнато в Дъблин през 2003 г.
Как се заобикаля Дъблинската конвенция
Според нея един кандидат за статут на бежанец има право да подаде само веднъж молба за убежище в някоя от европейските страни. Но когато като единствен „документ” някои бежанци имат само мургавото си и по навик небръснато лице, което прилича на десетки подобни, и могат да се „похвалят“ с пълното незнание на някой европейски език, то шансът да се мине през дупките на мрежата винаги съществува.
Законът ни налага да се придържаме към юридическата формула „Всички съмнения да се тълкуват в полза на обвиняемия”, затова да продължим нататък.
Истината е, че не всички от бежанците, преминали през Франция, са поискали да останат в страната. Инак щеше да е истинска катастрофа, защото само за 2015 г. те са били 309330. Много от тях се отправят към такива обетовани земи като Англия и Германия. Защо ли – това не се наемам да кажа.
Но последното разчистване на бежанския катун в Кале, известен като „джунглата”, видимо показва кой накъде се е запътил. Вероятно някъде там се намира описаният в Корана Мюсюлмански рай: „Прекрасна градина с плодни дървета и лози, в която се разхождат 72 красиви девственици с пълни бокали”. Кой знае, кой знае...
За тези, които остават във Франиця, Червеният кръст далеч не е единствената опора в първите им стъпки. Избрах да ви разкажа за неговата дейност, защото това е, разбира се, най-старата и реномирана организация, която само с името си вдъхва доверие. Съществуват още „Форум за политическите бежанци”, „Католическата помощ”, „Армията на спасението”, фондацията „Абат Пиер”... – общо 98 различни организации, в които се трудят близо 80 000 доброволци.
Защо написах тези тревожни редове
Защото искам да използвам трибуната на вестник „Десант” като камбана, която да събуди спящите в Родината ми. Според европейски данни, а те, поради естеството на материята, невинаги са точни, през България за 2015 г. са минали 204 630 мигранти. Колко от тях са останали там, един Бог знае. А сме едва месец април 2016 г. Що е време, все е пред нас. Уви!
Затова пък по прогнози на Брюксел за 2017 г. се очаква потокът към Европа да надхвърли 3 милиона пришълци. Всяка европейска страна вече търси своя път, за да се справи с това нашествие, което не е нищо повече от насилие върху нашите културни, и защо да крия – икономически постижения, колкото и те понякога да са скромни.
Готова ли е България да посрещне този удар, който някои специалисти с право нарекоха „Четвъртата световна война” ?! Ето, това е въпросът, който стои днес пред всички нас.
Визитна картичка
За тези, които не знаят, Червеният кръст е създаден през февруари 1863 г., след като неговият основател – швейцарецът Анри Дюнант, показва на европейските дворове скритата страна на касапницата, наречена от военните историци „Битката при Солферино” (24 юни 1859 г.).
В нея взимат участие войските на Австро-Унгария, Пиемонт-Сардиния и Франция. На бойното поле остават близо 30 000 убити, още толкова ранени и 10 000 се водят безследно изчезнали. Днес на това място се издига 28-метрова възпоменателна кула.
Знамето на Червения кръст е обратното на швейцарския флаг, в памет на неговия основател.
