Най-критичният период при отглеждането на свинете е времето около отбиването им. Този процес при всички видове животни е свързан с натрупване на високи нива на стрес,
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
обусловени от няколко фактора: смяна на средата, скъсване с майчините грижи, смяна на храната, гледачите, борба за лидерство в новите групи и др.
Свинете, както и птиците, са най-интензивно отглежданите селскостопански животни, което допълнително натоварва младия организъм. Едемната болест е сред най-често срещаните страдания при тях и нанася големи щети на стопаните. Тя засяга животните в процеса на отбиване и в следотбивния период, протича много бързо и за съжаление – с висока смъртност.
Причинители на заболяването са токсични щамове бактерии ешерихия коли, които се срещат при възрастните свине в засегнатите ферми. Познати са много типове токсични колибактерии, които могат да причинят заболяването. Възприемчиви са прасетата в процеса на отбиване до 4-месечна възраст, като обикновено заболяват при отбиването и непосредствено след него. При сукалчетата болестта протича най-често като септицемия с бързо намножаване на причинителите.
Болежката се появява спонтанно и внезапно при наличие на някои предразполагащи фактори: преждевременно отбиване на прасетата, особено ако не са им подсигурени подходящи дажби, внезапно отбиване с незабавно преминаване към хранене с концентриран фураж, прехранване (особено с концентриран фураж), рязка промяна на храната, лишаване на прасетата от питейна вода, често безконтролно прилагане на антибиотици, прегряване и др.
Болестта има спорадичен или слабо контагиозен характер. Заболеваемостта достига най-много до 35%, като протича със слаба контагиозност и показва пролетно-лятна сезонност и стационарност.
Съществено значение за поставяне на диагнозата имат анамнестичните данни. От анамнезата узнаваме за внезапната поява на болежката и най-същественото – че това става около периода на отбиване на прасетата.
Сред наскоро отбитите прасета болежката протича клинично в три форми: свръхостра, остра и гастроентеритна. Свръхострата форма се среща по-рядко, прасетата умират внезапно или се откриват умрели.
Острата форма протича от 2 до 24 часа, рядко за 2-3 дни.
При нея се наблюдават слаба треска, пълна липса на апетит, отоци в областта на клепачите, около очите, глътката и подчелюстното пространство (откъдето идва името на болестта – едемна), нервни симптоми – мускулни спазми, парези и парализи (клатушкане на задницата, нестабилна походка с преплитане на краката, стойка с разкрачени крайници), отслабване и/или пълно изгубване на гласа. Дишането е затруднено – прасетата хъркат с отворена уста. Смъртта настъпва от задушаване.
Гастроентеритната форма протича най-леко – предимно с диарии и в повечето случаи завършва с оздравяване.
Както е видно от гореописаното, заболяването протича в периода около отбиването, много бързо и драматично. Тъй като младите прасета имат недобре развит имунитет, голяма част от заболелите завършват летално.
За лечение се използва специфичен серум – Collibosan, който се инжектира на заболелите прасета. Могат да се прилагат още антибиотици, които са ефективни срещу колибактериите, като Collistin, Chloramphenicol, Neomycin, Oxytetracyclin, Collisultrix и др. – вътрешно, както и инжективните форми: Allamycin, Tetravet, Intramycin и др. На страдащите животни е добре да се дават активен въглен, йодна тинктура във водата, тинктура от чесън или пчелен клей и др. запичащи средства, както и чревни антисептици.
Едемната болест е много широко разпространено заболяване. Едва ли има стопанин, отглеждащ свине, който да не го е срещал. За предпазване на животните най-доброто средство си остава профилактиката. Фермерите трябва да вземат всички мерки за отстраняване на предразполагащите фактори: избягване на преждевременното отбиване на прасетата (ако това се налага, трябва да се осигурят пълноценни заместители на майчиното мляко), отбиването да става постепенно в продължение на няколко дни, да не се допуска прехранване на животните (особено с ярма), добре е да се въведе гладна диета (в първите няколко дни след отбиването да се дава намалено количество храна), свинете редовно да се снабдяват с питейна вода, да се подобрят зоохигиенните условия – температура, влажност, хигиена и др.
Целесъобразно е да се провеждат периодични дезинфекции на помещенията и инвентара. С лечебно-профилактична цел може да се прилагат антибиотици и сулфонамиди в продължение на няколко дни, включващи периода преди отбиване, по време на отбиване и след него. Общият профилактичен курс трябва да е с продължителност 6-7 дни. Така в този критичен за животните момент те ще бъдат защитени и предпазени от въздействието на колибактериите.
