С отстраняването на Давутоглу, той разчиства пътя си към еднолична власт
Автор: Иван Петров
Миналата сряда турският премиер Ахмет Давутоглу подаде оставка и сега предстои да бъде посочен неговият приемник, което ще стане на извънреден конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), насрочен за 22 май.
Макар досегашният башбакан да изтъкна, че между него и президента Ердоган се запазват „братските отношения“, в Анкара отдавна се говори, че между двамата съществуват големи проблеми и оставката на Давутоглу е въпрос на време.
След състоялата се миналата сряда среща между видните турски политици, на другия ден последва официално изявление на оттеглящия се от поста министър-председател, че заради единството на партията е най-добре да се смени нейният лидер и той няма намерение да издига отново кандидатурата си за този пост. В същото време отбеляза, че това е „не толкова негово решение, колкото необходимост“. При това Давутоглу обеща да остане депутат в парламента от редовете на Партията на справедливостта и развитието, изтъквайки лоялността си към Ердоган. „Каквото и да стане, аз ще спазя обещанието си. Ще запазя верността си към президента до сетния си дъх. Никой няма да чуе нито една лоша дума от мен по адрес на Реджеп Тайп Ердоган“ – подчерта подалият оставка премиер на югоизточната ни съседка.
В публикация за Lenta.ru Ксения Мелникова припомня, че отношенията между двамата първи мъже в Турция са се обострили още през юни миналата година, когато на парламентарните избори ПСР не можа да събере достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно правителство. Тогава плъзнаха слухове, че Довутоглу се застъпва за създаването на коалиция и дори води проучвателни преговори с представители на Републиканската народна партия, Партията на националистическото движение и Демократическата партия на народите, докато в това време Ердоган настояваше за предсрочни избори.
Сваляне на гарда
На Давутоглу се наложи да отстъпи, да създаде временно правителство и да се готви за нов вот, който се състоя на 1 ноември. На тях ПСР получи 317 от 550 мандата в парламента, като за малко не й достигаше да си осигури конституционалното мнозинство от 33 мандата.
През последната половин година министър-председателят изрази несъгласие с много от плановете на държавния глава. Най-вече с неговото намерение да трансформира Турция от парламентарна в президентска република, смятайки че за това още не е дошло времето.
„Премиерът бе против задържането на журналисти и учени, критикуващи политиката на правителството, а също и за възобновяването на преговорите за примирие със забранената в Турция Работническа партия на Кюрдистан (РПК), срещу която водят военни операции и армията, и полицията. Давутоглу не поддържаше и инициативата на Ердоган да се отнема турското гражданство на привържениците на РПК, а също и да се отнеме депутатският имунитет на петимата представители на прокюрдската Демократическа партия на народите“ – посочва като примери за разногласие между премиера и президента турският експерт Серкан Демирташ.
На башбакана не му харесваше, че Ердоган, нямайки никакви законни правомощия, активно се намесваше в работата на правителството. Независимо от неодобрението на министър-председателя, държавният глава успя да настани в министерски кресла зет си Берат Албайрак и близкия си съратник Бинали Йълдъръм, съответно уреждайки ги като шефове на ведомствата за енергетиката и транспорта.
„Опитвайки се да бъде обикновен началник на кабинета в парламентарната република, ролята на „джобен премиер“ не устройваше Давутоглу. По конституция той имаше повече права, отколкото Ердоган“ – пояснява Демирташ.
Президентът обаче се дразнеше от нарастващата популярност на премиера както в страната, така и зад границите й. Една от най-големите заслуги на Давутоглу безспорно е договарянето на безвизов режим между ЕС и Турция. Това, че свободното влизане на турските граждани в страните от Шенгенската зона ще се свързва с името на Давутоглу, а не с това на президента, особено дразнеше Ердоган, единодушни са международните наблюдатели.
„Давутоглу бе привърженик на системните реформи и бе против създаването на режим на еднолично управление. Той подкрепяше свободата на пресата, разширяването на човешките права, принципа за разделението на властите. Но Ердоган, презастраховайки се, се страхуваше и от най-малкото несъгласие с него. Пред процеса на преход към суперпрезидентска република не трябваше да има никакви препятствия и държавният глава се защитаваше от потенциалните конкуренти” – уверен е тюркологът Илшат Саетов. Той смята, че макар че Давутоглу по никакъв начин нямаше да пречи на президента, все пак си имаше свое мнение, което периодично се разминаваше с това на Ердоган. При това, премиерът, за разлика от много други чиновници, не бе замесен в корупционни скандали.
Подкрепата на САЩ
Облаците над главата му се сгъстиха, когато опозиционният вестник Sözcü Gazetesi публикува на първата си страница снимка на човек, приличащ на сина на близкия съратник на Ердоган – транспортния министър Бинали Йълдъръм – в едно казино в Сингапур. Контролираните от президента медии заявиха, че тези фотографии са попаднали в пресата с помощта на Давутоглу, който „по този начин искал да хвърли сянка върху президента и да отслаби позициите му“.
Едновременно с това, турските вестници съобщиха за възможното посещение на премиер-министъра в САЩ в началото на май. Позовавайки се на източник, близък до премиера, Hürriet daily news изтъкна, че Белият дом е потвърдил веднага за срещата на Давутоглу с американския президент Барак Обама. Нещо повече – във Вашингтон дадоха да се разбере, че се радват повече на турския премиер, отколкото на държавния глава.
В края на април Ердоган посети САЩ за срещата на високо равнище, посветена на ядрената безопасност. На турския лидер се наложи дълго да се домогва до среща с Обама, която впрочем не доведе до нищо – двете страни си размениха единствено упреци.
Стопанинът на Белия дом изрази безпокойството си от ситуацията с нарушаването на човешките права в Турция и позицията на управляващите по отношение на медиите. На свой ред Ердоган се изказа срещу засилването на ислямофобията в Съединените щати.
Хората от обкръжението на президента се притесниха, че радващият се на подкрепата на Вашингтон Давутоглу се опитва да укрепи политическите си позиции.
В обкръжението на президента определено са се страхували, че осигурявайки си подкрепа от Вашингтон, премиерът се опитва да утвърди политическите си позиции. И докато той бе на посещение в Доха, ръководството на Партията на справедливостта и развитието спешно прие унизителното за Давутоглу решение той да бъде лишен от пълномощията да назначава ръководители на области и окръзи. Тази инициатива бе подкрепена от 47 от общо 50 члена на съвета на директорите на ПСР. След няколко дни башбаканът подаде оставка.
Тревоги в Брюксел
В момента се обсъждат няколко кандидатури за поста на премиер на Турция. Сред тях са тези на правосъдния министър Бекир Боздаг, на вицепремиера Нуман Куртулмуш, на шефа на транспортното ведомство Бинали Йълдъръм и на енергийния министър, зет на Ердоган, Берат Албайрак.
При всички случаи, новият премиер ще е максимално предан на Ердоган и по-сговорчив, отколкото Давутоглу, смята Ксения Мелникова.
След оттеглянето на настоящия башбакан от водачеството на кабинета външната политика на Турция може да стане още по-непредсказуема, категорични са експертите. „Макар и да не може вече да влияе над нея, Давутоглу бе главният инициатор на сближаването с ЕС и неговото оттегляне се възприема негативно в Брюксел. Под заплаха е и споразумението за мигрантите. Очевидно Ердоган ще продължи да размахва картата с бежанците, опитвайки се да си осигури от ЕС някакви преференции.
Още на 9 май той заяви, че приемането на Турция в Европейския съюз е стратегическа цел на страната. И отбеляза, че се надява облекчаването на визовия режим да ускори приемането й в голямото европейско семейство. Малко по-рано, на 6 май, той рязко критикува европейските власти за твърде суровите критерии за отмяна на визите. „Ние вървим по своя път, вие си ходете по вашия. Споразумявайте се с който си искате“ – оповести той по адрес на Брюксел по време на едно свое неотдавнашно изявление в Истанбул.
Иначе в момента Турция е пред дилема дали да стане президентска република. Предстои й и смяна на Конституцията. Според Ердоган, който очевидно прави всичко, за да стане едноличен господар край Босфора, страната трябва да създаде президентска система на управление според своите нужди, вместо да я взаимства от други държави. Тази негова визия разпространи в сряда Анадолската агенция.
