Едни от най-интересните персонажи сред куклите на Мария Робева са Баба Златка, рокер, поп, футболист и ловец
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и личен архив
Куклите, изработвани от Мария Робева, носят духа на българските народни приказки, които са ни чели и разказвали нашите баби в детството. „Много хора са ми казвали, че те им напомнят за героите от разказите на Чудомир. Аз си ги оприличавам, че са от приказното царство на Елин Пелин или Йордан Йовков. Отскоро започнах да ги кръщавам. Реших, че всяка трябва да си има име“ – споделя самобитната майсторка.
В началото тя започва сама да си измисля как да се казват, като им дава стари и красиви, но позабравени български имена – Стойна, Рада, Хаджи Ненчо, Йорданчо, бай Иван.
„Отварям разказ на Йовков, прочитам го, вдъхновявам се и започвам да си сътворявам героите" – разкрива подробности от „кръщенето“ на куклите си Мария. Тя споделя, че голямо вдъхновение е получила от омайните детски приказки, които намерила в книжката „Принц Радол и девица Звездица“ на Фани Пейчева.
Мария Робева е от Горна Оряховица. По образование е педагог. От три години лъчезарната като куклите си майсторка е част от работилница „Седянка", а със „занаята“ се захванала покрай малката си дъщеря.
„Преди няколко години започнах в игрите с дъщеря ми заедно да правим парцалени кукли. Нали съм педагог, реших, че тя трябва да сътвори своята любима кукла, а да не се увлича по манията „Барби“. Идеята бе по този начин да я приобщя към българските традиции. Започнах да разглеждам различни уроци в интернет и така се увлякох, че години наред куклите вече са основното ми занимание. Надявам се и моето творческо бъдеще", разказва още горнооряховката.
От простата парцалена кукла, която не се шие, а само се връзва, изработена за конкурса на щерката в детската градина, се получила по-сложна. После още по-завъртяна – като лице и форми, а днес творбите на приложничката са истински произведения на изкуството.
Куклите са облечени в дрешки от ръчно тъкани стари платна, шевиците по ръкави и поли са плетени на една кука. Косите на „момичета“ и калпаците на „момците“ са вълнени или от естествена кожа.
Цял един ден отива за „раждането" на една кукла. Понякога родилните мъки продължават два или три дена, шегува се Мария. Нейните „рожби“ са като живи смехотворни създания, с ярко зачервени бузки, обагрени с ружа на създателката им.
„Иска ми се те да са от възможно най-много автентични и природни материали. Сега ги пълня със силиконова вата, но искам да я заменя с вълна. Притеснявам се, естествено, че могат да я изядат молците, но идеята си струва", не се отказва от замисъла си жената със сръчни ръце и пребогата приказна фантазия.
Куклите на Мария Робева постепенно си намират стопаните. Хората им се радват, защото малките бузести създания, пременени с народни носии, създават много настроение и внушават позитивизъм. Майсторката споделя, че се радва на всички свои кукленски творби. „Чувствам ги близки. Толкова са ми мили, че и на мен ми се иска като малко момиченце да се заиграя с тях, да се заговорим и да си разказваме приказки.
Имам си и любимци, разбира се. Така се получава, че някои от куклите стават по-смешни, на други личицето е по-миловидно. Сякаш всяка си има свой собствен характер“ – категорична е тя.
Обяснението е просто и се крие в техниката на правенето на нейните персонажи. „Като забодеш веднъж иглата, докато се шие лицето, връщане назад няма. Главите и особено лицата на куклите се правят от дамски чорапогащници, при което разшиване няма. Става дупка, режеш и започваш отначало. Случвало ми се е цялата кукла да е почти готова и без да искам да я закача, да „разкъсам“ лицето й и хайде отначало", признава Мария Робева.
Провокацията да създава тези основни атрибути за момичешката игра талантливата горнооряховка съзряла в руските обредни кукли. „Руснаците за всяко нещо си имат обредна кукла – за пазител на дома, за пари и благополучие, за раждането на дете, за покровител на майката и родилката. Много ме впечатли това, че майсторките дават напълно безвъзмездно уроци как се правят тези създания и всеки може да усвои тези умения", разкрива Мария.
Тя е впечатлена и твърдо е решила да направи своя кукла, която сбъдва мечти. Смята да я нарече Желанница.
„Такава кукла е имало всяко селско руско момиченце. Когато тя се създава, е важно да походиш със светъл ум и добро сърце. Щом е готова, се слага на тайно място и споделяйки й съкровените си мечти, я дообличаш и разкрасяваш – нанизваш й герданче, връзваш панделка на плитката, зашиваш мъниста на престилката и мечтите ти се сбъдват", нарежда приложничката, сякаш разкрива много важна тайна.
Тя все още не е пристъпила към изработването на своята кукла на желанията, защото, по думите й – и сега с усърдие, доброта и вдъхновение сбъдва мечтите си.
Фолклорните сладурани на Мария Робева са желан подарък за българи, живеещи в чужбина, или за приятели зад граница. Поръчват ги също и за шегаджийски подарък за рожденици и юбиляри. „Правила съм кукла за ловджия. Такъв един мустакат юначага беше – с камуфлажен костюм. Издялках му и дървена пушка. Фен на тежкия рок също ми даде поръчка за кукла – стана голяма рошава симпатяга с кожи и синджири", споделя майсторката.
Друг интересен куклен персонаж, сътворен от нея, е на свещеник. „Казах си – всяко село има свещеник, защо да не направя един. Дядо поп си имаше всичко – коремче, расо, килимявка. Дълго се двоумих дали към дългата бяла брада да сложа и мустак", споделя още подробности приложничката. Този поп отишъл по предназначение като подарък за рожден ден на един свещеник от Южна България.
Национална академия „Кулинарен историк" също си има кукла талисман, направена от сръчните ръце на Мария Робева. Ангел Ангелов обикаля с юнашкия си тиган по национални събори из България, а с него неизменно е и „Баба Златка".
С вещина и майсторлък талантливата жена е създала и кукли сватбари като подарък за младо семейство, отдало се на българските народни танци.
„Правя и ангели-пазители, които обаче се получават със закачливи дяволски пламъчета в очите“, признава още тя и в заключение обобщава: „Вълнуват ме българските традиции и обичаи. Обичам и народните ни приказки, които са вълшебни. Дано и моите кукли се сторят такива на хората".
