Отхвърлянето на ветото демонстрира нова политическа култура

Автор: Анна Александрова

Всряда, 18 май, 135 депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БДЦ, „Атака” и Реформаторския блок (без представителите на ДСБ) отхвърлиха ветото на президента Плевнелиев върху измененията в Изборния кодекс (ИК), регламентиращи гласуването на българите зад граница.

Заради многото спекулации по темата, в които се включи и държавният глава, този парламентарен делник не може еднозначно да бъде определен като хубав ден за българската демокрация. Но безспорно бе един полезен ден за парламентаризма и демокрацията изобщо. Демонстрираното висшегласие бе постигнато трудно и въпреки това е повече от доказателство за политическа зрялост, демонстрирана на фона на конюнктурния и доста бутафорен натиск на шепа платени протестъри, чийто симпатизант се оказа и Плевнелиев – за пореден път.

Някои ще кажат, че това гласуване, събрало внушителните 135 гласа „за” в подкрепа на вече приетите промени в Изборния кодекс, дойде след трудни политически консултации и дни на неизвестност каква ще е позицията на ГЕРБ в пленарната зала. Това е вярно само отчасти, тъй като през цялото време от огласяването на намерението на президента да наложи вето до отхвърлянето му, от ГЕРБ отчитаха като основателни мотивите на Патриотичния фронт в Изборния кодекс да има ясни правила за гласуване зад граница.

В този период, ден след ден председателят на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов и други представители на коалицията не се умориха да повтарят, че приетите текстове в изборния закон, които регламентират гласуването на българите в чужбина, са защитен механизъм за опазване на България от чуждо влияние. Патриотите многократно препотвърдиха позицията на парламентарната група за снемане на подкрепата на правителството, ако не бъде отхвърлено президентското вето върху текстовете от ИК.
„Не можем да допуснем безкрайни компромиси с неща, от които пряко зависи съдбата на всички наши сънародници. За нас определящо в случая ще бъде поведението на ГЕРБ и на РБ. Очаквам те да постъпят отговорно и да отхвърлят ветото по отношение на прегласуване на текстовете, свързани с вота от чужбина“, коментира Валери Симеонов ден преди решаващото заседание на парламента.

През цялото време Патриотичният фронт отстояваше принципната си позиция с изрично уточняване на границите на възможните компромиси в търсенето на работещи изборни правила, удовлетворяващи всички български граждани.
Да, Изборният кодекс вероятно ще претърпи поредни промени в тази посока, но патриотите остават категорични, че няма да се допусне отстъпление от защитаваните от тях позиции. Това бе потвърдено и на поредната среща на представители на управляващото мнозинство, състояла се буквално часове след отхвърляне на президентското вето.

По-късно, на съвместен брифинг в парламента, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов благодари на колегите си от ПФ и РБ за тези консултации, по време на които всички са били обединени от това да има стабилност в страната.
„Мъдростта победи и водени от обществения интерес, стигнахме до този консенсус. Днес можем да заявим, че тези консултации дадоха възможност да покажем нова политическа култура", заяви Цветанов.
Попитан дали отхвърлянето на ветото е действие срещу президента, той отговори: „Да не забравяме, че България е парламентарна република“, като припомни, че държавният глава има възможност да сформира служебно правителство при политическа криза, но при стабилно мнозинство Народното събрание има думата.

Апелът на академичните среди

Буквално ден преди гласуването по президентското вето върху текстове от Изборния кодекс, седем български учени изпратиха писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов, в което призовават за спиране на намесата на Турция във вътрешните работи на България. То е подписано от историците акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов, чл. кор. Васил Проданов, проф. Васил Николов, проф. Чавдар Добрев. В него те настояват правителството да предприеме необходимите мерки, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на югоизточната ни съседка във вътрешнополитическия живот на България.

Учените взимат отношение за ветото на президента по текстове от новия Изборен кодекс. Авторите на писмото заявяват, че „малобройна, но шумна група протестъри вдига врява до Бога, че се нарушавали човешките права на българските турци, изселили се в Република Турция“. „Няма ли българските официални институции да се загрижат най-сетне за фундаменталните национални интереси и за националната сигурност, за което всъщност народът ги е избрал? И докога ще злоупотребяват с нашето търпение“, питат в писмото си учените.
Според тях, за никого не е тайна стратегията на турската дипломация да реализира т.нар. „стратегическа дълбочина“ – т.е. да наложи политическото си влияние върху държавите, чиито територии са били част от някогашната Османска империя – и на това трябва да се даде решителен отпор.

Няма сделка танто за кукуригу

В последната седмица на Валери Симеонов му се наложи да отговаря на много журналистически въпроси, включително и дали няма сделка между Патриотичния фронт и Реформаторския блок – те подкрепят отхвърлянето на ветото, а ПФ – антикорупционния проектозакон на Кунева.
Симеонов бе категоричен, че няма и не може да се говори за сделка, както и че Патриотичният фронт няма да се съгласи да застане зад антидемократичните текстове в проекта на Кунева.

„Ние сме партия, която подкрепя коалиционното управление, просто защото сме се подписали под неговата програма. Успели сме да убедим останалите, че трябва да влезе голяма част от програмата на НФСБ и съответно на ПФ. Няма някаква драма – това са различни партии с различни позиции, с някой път разминаващи се противоположни схващания и принципи.

Но точно в името на доброто на България ще се опитаме да намерим, така да се каже златното сечение, в името на което и ние сме направили не малко компромиси, особено в Изборния кодекс.
Не може да се говори за сделка „вие ще ни гласувате това, пък ние ще ви гласуваме онова“. Не е такова нашето разбиране за политиката, лично моето тотално се разминава с едно такова поведение”, заяви Валери Симеонов в интервю за радио „Фокус”.

Трудното все пак предстои

Въпреки успешно преодоляното президентско вето, трудните дни за променения Изборен кодекс предстоят. От една страна гласуването на 135-те депутати не охлади ентусиазма на президента Плевнелиев да търси предизборни дивиденти за сметка на изборните правила и той ще ги атакува и пред Конституционния съд.
От друга страна, вече стана ясно, поне според думите на Цветан Цветанов, че партиите от управляващото мнозинство ще внесат промени в Изборния кодекс, с които правилата за гласуване в чужбина да бъдат частично променени. Новите изменения вече са подготвени и ще бъдат внесени веднага, след като старите бъдат обнародвани в Държавен вестник.

Предвидено е да отпадне ограничението да се гласува само в посолствата и консулствата в градовете, където има дипломатически представителства. Необходимите заявления за отваряне на секция ще са 60, а не 100, както приеха депутатите преди ваканцията си. Законопроектът предвижда и таван за разкриване на секции в чужда страна – максимумът да е 35. Това ще важи както за Европейския съюз, така и за страните извън него.
Онова, което може да се каже в аванс, на практика повтаря в сбит вид принципната позиция на Патриотичния фронт, а тя е, че при никакви обстоятелства коалицията няма да се съгласи да се върне старото положение в Изборния кодекс, при което гласуването в Турция се извършваше безконтролно.


проф. Михаил Константинов:
Нашият режим за гласуване е най-либерален

Специалистът по избори, дългогодишен член на ЦИК и политически анализатор проф. Михаил Константинов оприличи шума около промените в Изборния кодекс и президентското вето на „Много шум за нищо” – по едноименната комедия на Шекспир. Според проф. Константинов преодоляването на президентското вето не е изненада.
Той припомни, че през 2001 г. за пръв път са разкрити изборните секции извън посолства и консулства.

„Преди това провежданите избори бяха единствено в посолства и консулства, като никой не считаше, че това е противоконституционно. Тогава действаше сегашната конституция.
Дали ще има гласуване в чужбина, дали то ще се извършва в посолства и консулства, или ще бъде в по-разширен вид, това е въпрос на законова уредба. Има държави, в които няма гласуване в чужбина, има и такива като нас, при които е най-либерален режимът”, коментира още проф. Константинов.


В категории: Политика , Горещи новини