Заместник-председателят на патриотите Валентин Касабов (вляво), лидерът на НФСБ Валери Симеонов (в средата) и бургаският общински съветник Бойко Миразчийски почетоха паметта на загиналите в църквата в Българово
Над 400 християни са били посечени в двора на храма в град Българово от турския башибозук през 1878 г.
Автор: Десант
Преди близо два месеца са били открити нови останки на зверски избити християни в двора на църквата „Св. Атанасий“ в град Българово, в последните мигове от турското робство. През 1878 г., по време на Руско-турската освободителна война, на това място загиват близо 400 християни – българи и гърци, сред които и много деца. Затова и градчето е известно като „Втория Батак“.
Сега към тленните останки на жертвите на турския ятаган, които се съхраняват в специална костница в двора на храма, ще бъдат добавени и новооткритите черепи и кости на посечени някога мирни граждани, потърсили убежище в господния дом.
За зловещата находка разказа кметът на Българово Йордан Йорданов на 17 май – денят, в който община Бургас отбелязва турския геноцид над българския народ. Костите били открити при изкопни работи, свързани с изграждането на нов дренаж и канализация в задната част на църковния двор.
„Аз съм убеден, че ще намерим още доказателства за турските зверства в Българово. Където и да копаем около църквата, се натъкваме на кости на нашите сънародници, избити от бесните орди на отстъпващия башибозук. Църковният канон повелява да сложим останките в бели платнени чували. След празниците по случай 24 май, отец Захарий Дечев от „Св. Атанасий“ ще ги положи в костницата с нужните православни ритуали“, каза пред „Десант“ Йорданов.
Той добави, че предстои в двора на храма да бъде издигнат музей, включващ и етнографска и историческа екзпозиция, както и неделно училище. „Целта е учениците да се запознаят с трагичните събития отпреди 138 г. и загиналите да не бъдат забравени“, заяви кметът на Българово.
Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград. Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна битка с насилниците.
Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден местни хора от заможни фамилии плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези обаче започват масово клане и избиват всички до крак. Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово стотици съсечени трупове на мъже, жени и невръстни деца. Потресен от зверствата, военачалникът разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб.
Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват. През 1997 г. при строителни работи около храма работници се натъкват на тленните останки на мъчениците. Целият двор на църквата се оказва застлан с костите на избитите християни.
На 17 май глави пред костницата, построена в памет на жертвите на поробителите, сведоха и родолюбците от „Национален фронт за спасение на България“.
Лидерът на партията и председател на парламентарната група на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов, заместник-председателят на формацията Валентин Касабов, общински съветници на родолюбците, председателят на „Средна европейска класа“ Георги Манев, журналисти от телевизия СКАТ, вестник „Десант”, както и представители на Община Бургас поднесоха венци и цветя пред костницата на църквата „Св. Атанасий“. Преди това родолюбците запалиха свещи за душите на загиналите и присъстваха на заупокойна молитва, отслужена от отец Захарий.
„17 май 1878 г. е дата, която е сред най-важните страници на българската история.
Генезисът на тези трагични събития е още от Априлското въстание. Дадените хиляди свидни жертви на турската тирания не трябва да бъдат забравени, защото благодарение на тях я има днес България, има го и нашият народ“, заяви Валери Симеонов.
Той припомни, че през 2008 г. Общински съвет – Бургас, по инициатива на тогавашната група на Независимите (сега НФСБ), прие декларация, признаваща геноцида над българския народ. Тя беше подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на протурската ДПС.
По примера на Бургас подобни декларации са приети в други градове на страната. Затова и през май 2015 г. народните представители от Патриотичния фронт внесоха в Народното събрание проект за декларация, която предлага 17 май да бъде обявен за ден на възпоменание на жертвите по време на голямото изтребление на българи в Османската империя и на падналите за свободата по време на Руско-турската война.
Документът признава и осъжда етническото прочистване на българския народ през епохата на турското робство (1396 – 1878 г.) и в периода на борбите за освобождение на македонските и тракийските българи през 1903-1922 г.
Инициативата на патриотите тогава бе отхвърлена от комисия на Народното събрание.
„Приемането на този документ е повече от наложително, защото продължават опитите да се заличат историята и родовата памет на българската нация от страна на ДПС, а вече и новата протурска партия ДОСТ. Патриотичният фронт многократно е алармирал обществото, че определени преподаватели в училищата и университетите се опитват да подменят фактите от българската история. Така те се пробват да промиват съзнанието на младото поколение“, подчерта още председателят на Националният фронт.
