Константин и Елена – светците, които могат да „отключат“ речта
Старинна икона на св. св. Константин и Елена
21 Май 2016, Събота
Това става чрез специален ритуал със светена вода от параклис в Асеновград
На 21 май православната църква почита паметта на светите равноапостолни цар Константин и неговата майка царица Елена.
Макар и некръстен, през 313 г., бидейки римски император, Константин слага край на гоненията на християните и с един от първите си укази налага пълна веротърпимост, като на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя бог. Заради приноса си към християнството е удостоен с титлата Велики.
Заслуга на майка му Елена пък е откриването на останките от Кръста Господен.
На датата 21 май своя храмов празник честват десетки църкви, манастири и параклиси в България. Един от тях е параклисът „Св. св. Константин и Елена“ в Асеновград. Той се намира в стария квартал на града – „Айларя“. Съществува предание, че на това място някога е имало езическо капище, съществуващо още от римско време.
По време на разкопките през 1985 г. на дълбочина 1,80 м непосредствено до самата постройка са открити множество гробове – добре оформени с печени тухли, фугирани с червен ситнозърнест хоросан.
Според изтъкнатия изследовател на историята на Асеновград и на строителните традиции по тези места – арх. Стоил Стоилов, параклисът е служил през ХІV в. за гробищна църква на старото селище Стенимахос. Легенда разказва, че тук са се пазили мощите на св. Дионисий Станимашки, загинал заради Христовата вяра по времето на гонението на нейните последователи при император Диоклециан и приеман като духовен покровител на днешния Асеновград.
И наистина – през 1984 г. под камъка на светия престол е открита пепел от мощи. Днес на южната стена на параклиса е поставена мраморна плоча, в която е запечатана с восък частица от тленните останки на светеца. Над нея е окачен откритият в параклиса старинен бронзов кръст.
Самата култова сграда е многократно разрушавана, построявана отново и преправяна. В сегашния си вид съществува от 1996 г., когато й е направен основен ремонт.
С името на асеновградския параклис „Св. св. Константин и Елена” са свързани десетки случаи на заекващи деца, които проговарят плавно, след като са отпили глътка светена вода от малкия храм на равноапостолните майка и син. Затова се вярва, че осветената в него живителна течност помага на хора с проблеми в говора.
Тя се приготвя от свещеника, който пуска в нея ключа от параклиса и той трябва да престои там едно денонощие.
Когато идва тук, детето с говорно разстройство трябва само да отключи вратата (ако е много малко, е допустимо неговите родители да му помогнат да стори това). Ключът следва да се завърти надясно. Жените, прислужващи в храма, помагат при изпълнението на ритуала. Те извършват „отключването“ като една от тях взима ключа, потапя го в светената вода, след което го пъха в устата на детето и го завърта надясно, имитирайки отключването на вратата.
Чак след това на малчугана или пелтечещия възрастен човек се дава да отпие от водата, след което измива лицето си и напръсква главата си.
Изпълняващият този ритуал трябва да изпие всичката налята в чашата вода. Нито капка от нея не бива да се връща обратно в големия съд, от който е загребана.
Това е целият сценарий на тайнството по „отключването“ на речта, така че тя да се лее „омайна и сладка“.
Самият ключ стои винаги окачен до иконата на двамата светци, патрони на параклиса. До нея се поставя и съдината със светена вода.
Целебният обред може да се извърши по всяко време на годината – не е задължително това да стане точно на празника на св. св. Константин и Елена, за които се вярва също, че „отключват“ и късмета на младите хора и им помагат успешно да се задомят.
