Археологическата експозиция представя и изящните скъпоценности от Луковит
Автор: Милена Дамаскова, уредник в РИМ-Бургас
И тази година ще отбележим станалата традиционна Нощ на музеите. На 21 май специално за този празник във витрините на РИМ-Бургас ще бъдат изложени две изключително ценни съкровища, гостуващи край морето от Луковит и от Малая Перешчепина.
В Ловешкия край, населяван от тракийските племена и общности – мизи, гети, трибали, трери и тилатеи, са намерени няколко забележителни скъпоценни артефакти, имащи важно значение за изучаване историята на Древна Тракия.
Луковитското съкровище е открито случайно през 1953 г. в околностите на едноименния град и е допълвано с нови находки през 1955 и 1986 г. В пълния си обем то се състои от 15 сребърни съда – част от тях с позлата, 23 апликации и принадлежности към конска амунициия от сребро – повечето позлатени, и над 200 сребърни халкички, полусферични копчета, тръбички, малки апликации с изображения на човешки и лъвски глави и седящи сфинксове.
Видът, формата и украсата на намерените съдове – шест чаши, пет фиали и четири кани, показват, че са част от царски сервизи, изработени в трибалски ателиета или анонимни работилници в Югоизточна Тракия.
Върху една от чашите е врязан знакът „ лабрис” (двойна брадва), чието стилизирано изображение е символ на власт в древнотракийското общество. Трите юзди се свързват с три начелника и три гарнитури от украси към конска амуниция, декорирани с врязани хералдически разположени грифони, с животински тела и растителни орнаменти. Запазен е и предмет, вероятно накрайник на камшик, със сребърна халка и глава на лъв.
Луковитското съкровище се датира в третата четвърт на IV век пр. Хр. и е важен извор за бита и религията на тракийското общество. То съдържа представителни произведения на тракийското изкуство, като разкрива творческите и техническите способности на тракийските майстори и свидетелства за изключителното богатство на местните тракийски династии и племенната аристокрация през епохата на разцвета на Древна Тракия.
Другата изложба, която гостува тези дни в Бургас, пристига от Националния исторически музей – София, където се съхранява копие на най-голямото българско съкровище – това от Малая Перешчепина. То е открито през 1912 г. в околностите на украинския град Полтава, близо до едноименното село, на чието име е наречено.
Около 25 кг злато и около 50 кг сребро е теглото на близо осемстотинте предмета –съдове, оръжие, детайли от конска сбруя, коланни комплекти, накити с инкрустации от стъкло и скъпоценни камъни, златни византийски монети. Днес оригиналите се пазят в „Специална съкровищница № 1” на Ермитажа в Санкт Петербург.
Противно на световната практика за бързо публикуване на откритията, съдържащи много вещи от благородни метали, идентификацията на находките от Малая Перешчепина се бави цели шест десетилетия. Следват публикации на отделни паметници или за отделни проблеми като интерпретациите на етнокултурната идентичност на съкровището са изключително разнообразни – от твърдението, че то няма нищо специфично българско или хазарско, до приписването му на народи без наследници днес в Евразия като авари и хазари.
Различни са мненията и за характера на Перешчепинския комплекс – съкровище, погребален инвентар, комплект вещи от жертвеник.
През седемдесетте години на XX век професор Станчо Ваклинов категорично аргументира българската принадлежност на съкровището. В следващото десетилетие германският професор Йоахим Вернер добре обосновава тезата, че то е на владетеля на Велика България Кубрат, когото нарича „хаган на българите”, и смята, че в Перешчепино е намерено погребението на починалия скоро след 641 г. кан.
За пръв път извън Русия у нас е издадено изследването на изключително ценното съкровище от специалисти по археология и история на изкуството от Ермитажа в Санкт Петербург. Те правят задълбочен обективен анализ на паметниците и проявяват добронамереност към българската теза, като подкрепят голяма част от истината за Велика България, поставила началото на нашата история.
Жезълът и пръстенът–печат на кан Кубрат, съдове и други предмети от съкровището от Малая Перешчепина, фигурата на орел от византийски щандарт от с. Вознесенка, както и безсмъртното Луковитско съкровище бургазлии и гостите на града ще могат да разгледат в Археологическия музей в Бургас от 21 май до 30 септември.
Велика България на княз Кубрат от 632 до 663 год.е обхващала земите по р.Волга до Волжска Б-я,кадето наместник е бил Котраг,земите по Северен Кавказ с областни князе Бат Боян и Аспарух-Фанагория-столицата до Крим с владетеля Кубрат и Влашко от Карпатите до Горния Дунав-вероятно с наместници-князе Бал Цеко-Ал Цеко и Кубер.Реките Дон и Днепър били вътрешни реки на споменатата България.Гр.Киев бил български град,който според легенда бил основан от българи.В тази България живяли българи-иранци-най-многобройният народ,сарматите били създатели на тежката конница с ризници и шлемове и коне облечени в ризници,а война-сармат носил дълго копие в ръка,лък и стрели в колчана си.Аланите-чистокръвни българи живяли в Алания в Кавказ.Българите донесли от Памир в Източ.Иран до Украйна занаяти златарство,железарство,зидарство.Неслучайно княз Кубрат имал златното съкровище,което било открито през 1912 год.в Малая Перешчепина ок.р.Днепър-там българите отстъпили с битки срещу нападналите ги хазари,които също били иранско племе.Владетеля на българите Кубрат е бил възпитаник на България наследник на Персия и на Византия-той в детството си и младостта си е расъл в Константинопол и е вярвал в християнската вяра.На Кубратовата трапеза са идвали знатни гости-посланници от земите на франките,лангобардите,хазарите,руските славяни,византийците,арменците,арабите.Златният меч,амфората,пръстена-печат с надписа-патриция-Кубрат са показвали,че Велика България е била равна на великите държави в Европа и Азия по култура и занаяти,а не само по военна мощ.[bluescreen]
