Една година след откриването на Двора на кирилицата в Плиска, в още едно кътче на България вече ще може да се види нещо уникално, свързано с азбуката.
Автор: Десант
В двора на бургаския исторически музей на 21 май ще бъде открита Стена на буквите, представяща различни писмени знаци от древността.
Идеята е на директора на РИМ-Бургас Милен Николов, а реализацията е дело на художниците Иван Арабаджиев и Светлан Кирилов.
Чрез керамични плочи са експонирани 11 древни писмени системи, които полагат началото на световната традиция словото да бъде материализирано върху камък, дърво, папирус или лист хартия.
Стената на буквите представя образци на шумерските клинописни знаци, египетските и китайските йероглифи, руни, писмеността брахми, финикийското, гръцкото, латинското и арабското писмо. И естествено нашата гордост – двете български азбуки: глаголица и кирилица, стоящи в основата на книжовността на славянските народи.
„Целта беше да се върнем назад във времето и да потърсим корените на писмеността, причините за нейното възникване, мотивите, които са тласнали хората да се изразяват чрез писмени знаци. Нашето проучване засега показва, че подобна изложба не е правена или поне не в този вид – в открито музейно пространство и с този род художествен материал“ – категорична е Иванка Делева, главен уредник на бургаската историческа сбирка.
Тя пояснява, че експонирането на 11-те писмени системи по този начин – чрез керамични плочи, е мотивирано от стремежа на бургаските музейни специалисти да реализират замисъла си така, че да са максимално близки до прийомите на първите писари. А това са авторите на клинописа.
Паната с различните писмености са изработени от шамот (вид глина), след което са изпечени при определена температура и тонирани в цвят. Влезлите в ролята на писарите от далечните епохи бургаски художници, изпълнили проекта, са закупили материала за изработването на керамичните плочи чак от Брацигово, след като проучили къде в България може да се намери шамот с най-високо качество.
„Връщайки се назад във времето, откриваме, че появата на първите писмени системи е породена от нуждата на хората да общуват, да търгуват, да изпращат послания, да увековечават паметно събитие, да предават знания на други хора – на далечно разстояние и векове напред във времето” – изтъква Иванка Делева.
Тя уточнява, че на посетителите ще бъде обърнато специално внимание върху достойнствата на глаголицата и кирилицата.
Не само защото това са азбуките, стоящи в основата на съвременните славянски писмености, а поради тяхната феноменалност и значение. „Глаголическата азбука, създадена от св. Константин-Кирил Философ, е първата в света християнска, а не езическа писменост, съзнателно търсена и изградена от двама дълбоко вярващи християни. Забележителното в нея е не само фактът, че всяка буква има свое наименование и че за всеки звук има знак – безспорно това е нещото, което азбуките на повечето езици и до днес не притежават.
Интересното е, че първата славянска азбука е послание и молитва за България и българския народ, за неговата духовност, грамотност и просперитет. Прочитайки свободно глаголическите букви, получаваме изключително прозрение за човешкото съществуване – „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек“.
Заради всичко това кирилицата – втората славянска азбука, която е графично по-достъпна и съответно по-комуникативна, следва стройната подредба на глаголицата и нейния замисъл.
Благодарение на тези две съвършени буквени системи днес пишем без да се колебаем, както други европейци, пред думите от родния си език“ – изтъква Иванка Делева.
