Преди 90 години
Колелото на живота се върти и годините творят история,
Автор: Диана Славчева
заемайки неусетно една след друга мястото си на летописната сцена. Със смяната на поколенията паметта за доброто старо време постепенно избелява и за това какво е било преди впоследствие може да ни разкрият единствено пожълтелите страници на старите вестници.
Отново е май, отново розите в Казанлъшкия край са нацъфтели и из насажденията с тях са плъзнали розоберачите. Реколтата от 2016 г. е добра, но да видим какво е било положението преди 90 години. В майския си брой от 1926 г. дописка във в. „Казанлъшка искра“ отбелязва: „На 20 май заваля дъжд, който освен за другите посеви, оказа благотворно влияние и за розите. Нашите розопроизводители се оплакват, че тази година имало много малко пъпки и щяло да се получи много по-малко доход от декар.
Заведующият опитното поле г. Георгиев пак се оплаква, че тази година имало много пъпки и много цвят и понеже няма достатъчно вода за дестилиране, принуждава се да изпрати по-голяма част от цветето си на розовата кооперация. Той заявява, че розовите градини не били гледани добре по селата, особено след беритбата били напущани, затова и нямали плод.
Той моли за гости, на които е готов да даде упътвания, за да имат и те добри доходи. Заслужава да се видят там и новите култури като босилек, лавандула, ориган (риган), туберози, хизопус, карамфили и др., от които също ще се дестилират етерични масла.
Опитното поле е гордостта на Казанлък и всеки, който посети града и иска да види много и разнородни рози, отглеждани по модерен начин, нека го посети. Сега е време хората, които работят розата и искат да научат нещо, да сторят това.
Г-н Георгиев е на разположението им от 6 ч. сутрин до 7 ч. вечер. Розопроизводители и розофабриканти, не пропущайте случая, защото ще видите и научите много!“
А междувременно от старата газета разбираме, че още през януари 1926 г. в Розовата долина са се появили гръцки търговци, които са търсили да закупят розови пръчки и корени и да ги изнасят в Гърция. В своя брой 3 в. „Розопроизводител“ изтъква, че това е предотвратено от Съюза на българските розопроизводители, които са обърнали внимание за това на съответното ресорно министерство. И оттам с указ са забранили износа – нещо, от което трябва да се поучат сегашните ни управляващи, които почти нищо не правят, за да спрат безобразното изнасяне днес в странство на ценна дървесина и дърва за огрев, добити от безмилостно изсичаната хубава българска гора...
Но да се върнем отново към далечната 1926 г. От същия брой на „Казанлъшка искра“ става ясно, че „Розовата ни долина и тази година се посещава от доста много екскурзианти и все пристигат още. Между другите имаше и мнозина от Германия, Австрия, Седмоградско, група пловдивски търговци и пр. Между многото гости града беше посетен и от министъра на железниците г. Кимон Георгиев и началника на Военното училище Вълчев – бивш дългогодишен офицер в Казанлък“.
Освен рози, в онези времена в този прекрасен край от родината ни се отглеждали и много плодове. Както гласи едно съобщение в казанлъшката газета: „Иван Мазнев от с. Овощник, Казанлъшко, на 18 май т.г. пръв изнесе да продава на пазара узрели череши от собствената си градина“.
Местната управа, загрижена за чистотата на града, през летния сезон е забранила продажбата на зеленчук, дини, пъпеши и др. на площад „Княжески“, като определя за целта място на ул. „Ген. Вълков“, „южно от касапските дюкяни“, а за търговията с плодове – череши, грозде, праскови и др, посочва терен, „източно от вадата пред фурните на площада“.
От друга вестникарска информация днешните читатели могат да научат, че: „В околностите на селата Горно и Долно Сахране, Асен и др. има хубави върби за кошничарство“. За да се опази тази ценна суровина, газетата е призовала общините да вземат мерки, „като се забрани паша около и из тях“.
И още една малка част от пъзела, представящ картинка от едновремешния Казанлък, която отново ни предоставя в. „Казанлъшка искра“ от майския си брой отпреди 90 години. Ето на какво обръща внимание старото издание: „За да се избегнат и предотвратят евентуалните нещастия, които биха станали от бързото каране на колите из града, строго се забранява движението на кола, файтон, автомобили, камиони, мотоциклети, колелета и пр. из улиците на града със скорост по-голяма от.... 10 км. в час.
Забранява се също движението на велосипеди по улиците „Искра“ и „Площада“, когато гражданите правят своите разходки (ами то тогава е нямало велоалеи като сегашните, които по волята на европроектите все повече опасват в паяжината си родните градове, б.а.). На пасажерските автомобили се определя място за чакане на пътници на гарата и на „Площада“ между двете будки за продаване на цигари“.
И докато живеещите вече в ХХІ век българи се чудят колко ли е бил оживен трафикът в подбалканското градче, от една справка, публикувана в същия брой на „Казанлъшка искра“, става ясно, че през 1926 г. улиците му са кръстосвали... „6 автомобила, 16 файтона, 211 конски коли, 15 кабриолета“.
Патриотичен календар
21 май 1865 г. — В жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват както самият той, така и Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др.
23 май 1900 г. — Избухва бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко (дн. община Шабла)
24 май — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
26 май 1876 г. — След погрома на Априлското въстание Панайот Волов и Тодор Икономов се отправят за Румъния и при опит да преминат буйните води на придошлата река Янтра при Беленския мост на майстор Кольо Фичето се удавят
