Икона на св. Терапонт, подпряна на парчето „мъченическо дърво“
27 Май 2016, Петък
Вярва се, че дървото, което е свързано с кончината му, твори чудеса и носи изцеление
На 27 май Българската православна църква почита паметта на св. Терапонт Софийски. Той бил съвременник на св. Николай Софийски и станал свидетел на неговия мъченически подвиг през 1555 г. И написал житието на светеца.
Неговият разказ разкрива нечовешките страдания, които изтърпял мъченикът в името на християнската вяра.
Бидейки съвременник на събитията от годините на жестоките гонения на християните в превзетия от османците тогавашен град Сердика, неговите сведения са автентични и от първа ръка.
Редом със св. Николай Софийски, и самият св. Терапонт извършва подвиг в името на Христа, който пък е описан от Матей Граматик.
Той бил богобоязлив човек, изпълнен с много добродетели. Водел благочестив живот. Бил презвитер, т.е. свещеник към Сердикийска (Софийска) митрополия.
От историята е известно, че след споразумението с Цариградската патриаршия турската власт е избягвала да посяга на свещенодействащи лица, освен при изключителни случаи.
За такива били смятани откритото проповядване или публичното защитаване на християнската вяра. Отец Терапонт бил за своите енориаши като „добрият пастир, който се грижи за словесните си овце”. А това много пречило и обърквало плановете на тогавашната политика на помохамеданчване на населението в рамките на Османската империя.
Презвитерът не само останал изповедник на Христовата истина, но бил и яростен разобличител на мохамеданските неистини.
Не знаем колко души е спечелил и опазил за истинския Бог. Не знаем и колко хора е въздържал от отричането им от християнството, нито колцина е въздържал от гибелта на мохамеданството. Но съпоставяйки историческите събития от онова разделно време, можем само да предполагаме, че това е причината свещеник Терапонт „да бъде задържан под стража от беззаконниците... заради Христовата вероизповед”.
Разбира се, след това той бил много измъчван – до нас не са достигнали сведения на какво е бил подложен страдалецът, но се знае, че накрая бил окован във вериги, изведен извън града и обезглавен.
Това действие е нетипично за тогавашната турска власт. За да постъпят така османците, най-вероятно са считали св. Терапонт за особено силен враг, с голямо влияние сред народа. Затова и го превели в окови през града – за назидание, а са го убили вън на безлюдно място извън Сердика, за да заличат спомена за него.
Какво е станало с мъченическото тяло никой не знае. Мохамеданите изглежда добре са се постарали да скрият следите му. Но на мястото, където била пролята кръвта му, по свидетелството на Матей Граматик изникнало дърво, от което произлизали чудеса на изцеление.
Друга е версията на Е. Спространов, който почерпил сведенията си – вече в по-ново време – от стари предания. Според него страдалецът бил обесен на същото това дърво, което впоследствие започнало да чудотвори.
Днес част от ствола на дървото може да се види в столичния храм „Св. Петка“ – в ниша в северната страна на притвора, над която има икона на св. Терапонт. Вероятно светинята е донесена в старинната църква поради статута й на митрополска. Кога точно е станало това не е известно, но съществуват данни, че при ремонта на култовата сграда през 1886 г. дънерът се намирал в т.нар. „женско отделение”, вляво от входа.
Всяка година срещу празника на светеца – 27 май, тук се отслужва всенощно бдение, светинята се изнася за поклонение в средата на притвора и с него се извършва литийно шествие.
В миналото големият къс дърво престоявал отвън цялата нощ и за да получат изцеление от болестите си, миряните започнали да си отчупват парчета от него. Това обяснява и неголемия днес размер на светинята.
