Армения удостои с медал на честта Валери Симеонов

Автор: екип на Десант

Председателят на „Национален фронт за спасение на България“ и съпредседател на парламентарната коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов бе награден с най-високото отличие, което се дава за особени заслуги към Република Армения – медал „На честта“. Почетният знак му бе връчен на 24 май в Ереван от заместник-председателя на Националното събрание Ермине Нагдалян. Симеонов е първият български политик, получил такова изключително признание от новата законодателна власт в Армения.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов и народните представители от Патриотичния фронт Валентин Касабов, Христиан Митев и Димитър Байрактаров бяха там на двудневно посещение по покана на арменския парламент.
В Ереван българската делегация бе посрещната в сградата на Националното събрание от г-жа Ермине Нагдалян, която благодари на българските си колеги за приетата декларация, с която бе признато масовото изтребление на арменци в Османската империя през периода 1915 – 1918 г.

Нагдалян подчерта личната заслуга на Валери Симеонов и неговата партия „Национален фронт за спасение на България“ 24 април да бъде определен в България за Ден на възпоминание на жертвите на геноцида.
„Двете страни имат тесни исторически и културни връзки. Арменците в България са защитени, живеят и работят като пълноправни граждани на България“, каза по време на срещата Нагдалян.

На свой ред Валери Симеонов заяви, че за България Армения винаги е била приятелска страна. Той допълни, че независимо от заплахите и опитите за натиск от страна на Турция, той и неговите колеги от ПП НФСБ неотклонно са се борили за признаването на арменския геноцид.
Симеонов отбеляза, че е много добре запознат с историята на Армения и че нищо не може да оправдае престъпленията, извършени от Османска Турция и геноцидът трябва да бъде безусловно признат. Депутатът също така съобщи, че той е в тесни връзки с представителите на арменската общност в България. От арменски произход са и двама души от екипа на телевизия СКАТ, придружавал делегацията – братята Кеворк и Степан Дадурян.

Заместник-председателят на арменския парламент отбеляза значението на посещението на българските депутати в Армения и подчерта, че след последните сражения през април в района на Нагорни Карабах тази стъпка е най-добрият израз на подкрепата на арменския народ.
От името на българското Народно събрание Валери Симеонов връчи на Ермине Нагдалян плакет с подписа на председателя на НС Цецка Цачева. От свое име пък лидерът на НФСБ подари на г-жа Нагдалян луксозна историческа енциклопедия на България.
Малко по-късно патриотите от НФСБ се включиха в честванията на празника 24 май в ереванското училище „Пейо Яворов“.

Освен Деня на българската писменост учебното заведение отбеляза на тази дата и 50 години от своето създаване.
По време на топлото посещение домакините сравниха Валери Симеонов с Пейо Яворов по заслугите на двамата към арменския народ. Единият, поетът, увековечил трагедията на „Изгнанници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...“ в стихотворението си „Арменци“, и другият, българският политик, направил най-много за признаването на извършения от турците геноцид над арменския народ.
Децата изпяха пред гостите химна на България „Мила родино“ на български език, представиха им и богата фолклорна програма с традиционни арменски и български танци и песни.

Българската делегация подари на училището енциклопедии и алманаси с българска художествена и историческа литература. След което Валери Симеонов, Христиан Митев, Валентин Касабов и Димитър Байрактаров поднесоха цветя на новооткрития паметник в чест на големия български поет Пейо Яворов в двора на учебното заведение.
По-късно четиримата народни представители се преклониха пред паметта на жертвите на геноцида в мемориалния комплекс над Ереван и присъстваха на беседа в Историческия музей към комплекса за зверствата по време на геноцида над арменския народ.
Домакините помолиха българската делегация за съдействие за разрешаване на военния конфликт в Нагорни Карабах, за признаването на независимостта на държавата и разкриването на истината пред света, че арменското население там е подлагано на нов геноцид от азери и турци.

На 25 май, при изключително засилени мерки за сигурност, българската делегация бе транспортирана с военен хеликоптер до Нагорни Карабах. Там народните представители от НФСБ, водени от лидера на партията Валери Симеонов, се срещнаха с президента на Нагорни Карабах Бако Саакян и с председателя на Националното събрание там Ашот Гулян. Гостите от България бяха запознати с актуалната обстановка в региона след възобновения военен конфликт в началото на април.
„Европейският съюз и целият християнски свят трябва да застанат зад независимата държава Нагорни Карабах и официално да я признаят“, изтъкна по време на срещата Валери Симеонов.

„За нас визитата на депутати от страна членка на Европейския съюз е от огромно значение. Разчитаме на вас да предадете на света достоверна информация за събитията в Нагорни Карабах, тъй като азербайджанската държава дава неверни и изкривени данни", каза Ашот Гулян.
Председателят на парламента изказа задоволството си от сътрудничеството на българските власти с арменската диаспора, както и от ясната позиция на България по отношение на арменския геноцид.
Българските депутати пък изразиха надежда, че това посещение ще даде началото на по-нататъшно тясно сътрудничество между парламентаристите от двете страни. По време на срещата бяха обсъдени въпроси, свързани с икономическото развитие и културното наследство на България и Армения.


Признаването на арменския геноцид

Арменският геноцид (на арменски: Հայոց Ցեղասպանութիւն), наричан още арменски холокост, е масово изтребление, извършено умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Той се характеризира с жестоки кланета и насилствена депортация на над 1 000 000 арменци, предприети от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. Жертвите през този период са около 300 000 души.
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет – невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Общо между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.

Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията от онова време и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тях. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се.
Вече над 24 страни са декларирали официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци.

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На тази дата през 2015 г., във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание прие декларация на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.
Автор на декларацията е Валери Симеонов, под чието давление през 2008 г. Община Бургас първа в страната призна арменския геноцид. През следващите няколко години я последваха още няколко общини.
През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителитена САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ.
Също така и от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Австрия, Белгия, Боливия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Люксембург, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили.
От регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия,Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния, в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

В САЩ 43 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина,Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана,Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо,Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.
В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили над милион и половина арменци и 30 000 кюрди“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците, подкрепена за кратко време от още 29 000 души.


Накратко за Нагорни Карабах

Нагорни (Планински) Карабах е регион в Задкавказието, юридически явяващ се територия на Азербайджан. При разпадането на СССР там възниква военен сблъсък, тъй като по-голямата част от населението е с арменски корени.
Нагорно-Карабахската Република (НКР) е образувана на 2 септември 1991 г. в границите на бившата едноименна автономна област и съседния Шаумяновски район.

В арменските исторически източници Арцах – както е древноарменското название на Нагорни Карабах – се споменава за първи път още в VІІІ в. пр. Хр. В резултат от завоевателните войни през ранното Средновековие значителна част от Армения минава под контрола на Турция и Иран, като арменските княжества, разположени тогава на територията на днешния Карабах, запазват полунезависим статут.
По мнението на изследователи от Азербайджан обаче, Карабах е един от най-древните исторически региони на страната. Думата „карабах“ на азербайджански се превежда като черна („гара“) градина („баг“).

През ХІV в. областта влиза в състава на държавата на Сефевидите, а по-късно става независимо ханство.
През 1805 г. Карабахското ханство бива подчинено на Руската империя, а през 1813 г. в състава на Русия влиза и Нагорни Карабах.
Съгласно Тюркменчайския мирен договор от 1828 г., а също и споразумение, подписано в Одрин, започва преселване на арменци от Турция и Иран и настаняването им на териториите в Северен Азербайджан, включително и в Карабах. По този начин населението на тези земи се оказва предимно с арменски произход.

През 1918 г. контрол върху Карабах получава току-що създадената Азербайджанска Демократична Република (АДР). Практически едновременно с това претенции към региона проявява и Арменската Република, които обаче АДР не признава. През 1921 г. територията на Нагорни Карабах е включена в състава на Азербайджанската ССР с права на широка автономия. След още две години Карабах получава статут на автономна област (НКАО).
През 1988 г. Съветът на депутатите на НКАО се обръща към властите в Азербайджанската ССР и Арменската ССР с предложение спорната територия да влезе в състава на Армения.

Искането не е удовлетворено, следствие на което нагорно-карабахските градове са залети от граждански протести. Демонстрации в знак на солидарност има и в Ереван.
На 10 декември 1991 г. се провежда референдум за независимостта на образуваната само няколко месеца по рано Нагорно-Карабахска Република. В плебисцита взимат участие 82,2 % от регистрираните избиратели, като тези, които не отиват до урните, са жители на населените с азербайджанци селища. 99,89% гласуват за отделянето от Азербайджан.


В категории: Политика , Горещи новини