Както често обичам да повтарям, у нас всеки разбира перфектно от няколко неща – футбол, образование, политика и журналистика. Сигурно точно затова всеки иска да работи в някоя от тези четири дейности. Аз пък ще ви кажа какво мисля за тях – именно затова те са едни от най-обезценените през последните години.
И докато за учителстването не съм особено сигурен, виждаме каква нужда от кадърни даскали има и все повече отказват да се занимават с това, останалите три направо удрят върха по интерес.
Ако продължим да ги отмятаме една по една, следващият отпаднал е футболът. Колкото и голям мерак да имаш и си тактически подготвен да вкарваш голове, да си купиш джип, да се татуираш от веждите до нокътя на малкия пръст и да спиш с актуални чалга тупалки, няма как това да стане, ако пиеш всяка вечер по едно кило ракия, докато гледаш мач, пушиш като комин и си около 100-120 килограма.
Виж, за третото по популярност занятие ставаш, ако изпълняваш тези три критерия, но не за това ще иде реч сега.
Напук на доста мои колеги, аз смятам, че няма да ме бива като политик (много нервен съм и държа постоянно да съм честен), но мога да ви уверя, че у нас почти всеки гражданин (за селяните изобщо не съм сигурен, пък и... останаха ли селяни?) мисли, че да си журналист не е нищо особено.
Чувал съм кода „Ядат и пият на корем за чужда сметка, пишат простотии и са много тъпи и нагли”. И това е основанието всеки да мисли, че може да бъде журналист. „Вие сте прости и аз съм прост като вас, затова се разбираме”, нали се сещате кой го каза?
Всъщност, пишещите братя и сестри от гилдията с пълни сили се стремят да затвърдят това впечатление и пример за това виждам всяка сутрин. В еднаквите като две капки вода „сутрешни блокове” на няколко телевизии, които ще си изкълчат китките от бутане на рейтинг напред и взаимно ритане по кокалчетата.
Докато всъщност правят едно и също, ако само обърнете внимание – ще го установите. Във всяка от тях има рубрика „Моята новина”, Аз, репортерът”. Или абсолютно същата, но под друго име. В нея, знаете, зрители пускат до телевизията (и до друг вид медии, разбира се, изобщо не е терк на визиите) някакъв сигнал, който условно са нарекли „свой репортаж” или нещо такова.
И ти да видиш... Снимки с текст, снимки без текст, клипчета, историйки, театрални случки... Понякога си личи как е нагласено всичко, много често направо крещи от екрана, че всичко това е снимано заради отмъщение, умишлено окаляне, очерняне или поради подобна причина.
Но водещите хълцат и се кривят от удоволствие, когато си ги мерят. Клипчетата, де, с тези на колегите си от конкуренцията. А задължителен момент им е да окуражат новоизлюпилите се репортери с бойни викове и ухилени насърчения – „Давайте, пускайте, вие сте хората!”
Без да им миинава през ум, че така насърчават пълен аматьор да си мисли, че разбира от нашия занаят. В който, освен остри лакти, гьонсуратаджийско мислене, агресия и суета, има мисъл за точност и обективност.
За представяне на проблема от всички гледни точки. За професионален стандарт (искам невъзможното, усещам се, масово „звездите от екрана” през дума мучат „ъъъъъъ” или говорят диалектно и на „уъ” вместо „л”). За ясното съзнание, че това, което говориш, докосва много хора и може да им навреди по какъвто и да било начин.
Ей тук, малко след абитуриентските балове, някоя си госпожа Весна Видева пусна във „Фейсбук” пост с няколко снимки, който де що има интернет страница и друга медия, изкопира и изпейстна, защото много се харчи.
Сърцераздирателна история за момче абитуриент, когото неговите съученици не взели в никой от лъскавите си, взети под наем автомобили. Той тръгнал пеш под дъжда, а тя, самарянката, догонила завалийята със своята кола и го откарала до тях.
Класическа история „помагам, ма и сама се хваля”, остро бичуваща консуматорското и просташко лумпенизирано лайно, в което се е превърнал съвременният млад човек.
Без да си зададе елементарния въпрос дали на въпросното момче и родителите му ще стане много топло и хубаво от това, че милозливо го нарича „клето” и „горките родители, изпратили го на бал с метрото”. Има ги със стотици.
Някоя по-разциврена и разтропана интернетска поетеса избацва нещо подобно и воят започва: „Този пост взриви Фейсбук!”, „Случка разтърси социалните мрежи!”, „Живеем в болно общество!” и други подобни тъпотии.
Колкото е по-жълтарска медията (с извинение), толкова повече са удивителните в края на заглавието. А доста често се използва и „Само тук!!!” и „Ексклузивно!!!”
Още една случка. Преди вече доста години в Бургас се подпали ХЕИ. Сградата де, в която се помещава институцията. Намира се в края на една от най-главните улици. Уточнявам, за да не си помислите, че оттам не минава абсолютно всичко живо, слизащо за административния център на града.
Беше страшно и се наложи хората да бъдат евакуирани от прозорците, в преносими пожарникарски стълби. Огнеборците обаче не достигаха, та се наложи една от стълбите да държи... известен криминално проявен наш съгражданин. Не мръдна, докато не слязоха всички застрашени. Помогнаха и двама местни политици, които твърдо отказаха да ги спомена. А инак зяпачи имаше много. Над няколко десетки, събраха се и към стотина. Знаете ли какво правиха? Снимаха с телефоните. Снимки и клипчета.
Сигурно са ги пратили на „Моята новина”. 15 минути слава, кой бяга от нея! Всеки става за репортер, нали така?
