По големите празници в павликенското село Паскалевец към местните жители се присъединяват и заселници от САЩ, Англия и Русия
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Песни и танци на четири народа огласят по големите празници кръчмата на павликенското село Паскалевец. Тогава в нея се събират не само местните жители, но и заселилите се тук американци, британци и руснаци. И всеки представя майчините си обичаи, а иностранците се опитват да понаучат стъпките на българските народни танци, че заедно със съселяните си да тропат хоро на мегдана.
Самодейците от читалище „Орач-1898” са превърнали делниците си в празници, а малцината млади, които са останали в населеното място, редом с бабите си ревностно пазят и предават на идните поколения българските традиции.
Селото вече е с над 550-годишна история. Някога дори е било околийски център с мирови съдия – не кой да е, а прословутият Марко Тотев. Природата му е прекрасна. Хората са дружелюбни и големи чешити. Тук жените варят самодивска ракия, а мъжете плетат вълнени чорапи.
Паскалевец е като страната на чудесата, а в приказния му свят се потапяш само след две-три глътки от уникалната местна ракия, наречена Самодивска паскалевска сълза. Никой не може да каже кога е започнала традицията да се вари самодивското питие. По същността си това е ракия, направена от сортове грозде, отглеждани в околностите на населеното място.
И тук вече идва тайната. В пресния самоток се слагат определени билки, брани по изгрев слънце на Еньовден, когато всяка откъсната тревичка е лековита. „Нямаме много моми и девици, които да берат растенията с еньовска роса, затова ние, бабите, куцук, куцук нарамваме кошниците“ – шеговито разказват тукашните възрастни жени.
В „материала“ се слагат еньовче и магарешки бодил, който е мощен афродизиак, но задължително и една определена билка, която местните наричат „Пий, пак пий“. Ароматните треви киснат поне един месец в младата ракия. Някои от майсторите ги добавят и в казана. В него се слага и роса, събрана от растенията по самодивските поляни край селото. При варенето на питието капакът на дестилиращия съд обилно се намазва с ароматен паскалевски мед от 22 билки, който омекотява ракията и тя благо, благо се пие като еликсир.
Самодивската паскалевска сълза трябва добре да отлежи, преди да се налее в чашите. На втората година буренцата с нея се изнасят в нощта срещу Еньовден, за да се огледа в огнената течност луната и да сподели тайните и силата си.
В Паскалевец още не са намерили отговор на въпроса медът или ракията им са по-лековити. Накрая стигнали до компромисното решение – и двете, но в комбинация, за да е здрав духът и младо тялото.
Цяло село тачи Райна Колева като една от най-добрите майсторки на самодивската ракия, която я вари вече над 50 години. „Мъжете не могат да ми стъпят на малкия пръст“ – заявява тя и споделя, че всяка вечер пийва по 50 грама като „вътрешно лекарство“.
В нейното самодивско питие, освен „Пий, пак пий“ има добавени и кедрови ядки, донесени й от Русия, които правят еликсира още по-лековит.
„Щом излезе от казана и стигне до вкъщи, тачим си я, баем й, чакаме я, за да стане по-пивка и по-лековита“ – включва се в разговора и кметът на селото Мирослав Димитров, който също е от големите майстори на паскалевската сълза. Неговата ракия е налята в екзотична бутилка с женска фигура вътре в нея. „Самодивите излизат само на Еньовден, така че моята ракия е с русалка от близкия водоем“ – пояснява той.
По някое време бабите запяват весела песен за младите влюбени Янка и Никола. Припява им и млад мъж, който е хванал пет куки и сръчно наплита вълнени чорапи. Стоян Груев е на 37 години и е любимецът на местните баби. „Всичко мога да плета – женската работа не ме плаши. Баба ме научи да въртя куките още докато бях ученик.
Иначе съм завършил селскостопанския техникум в Павликени“ – споделя паскалевецът и не спира да прехвърля вълнената прежда през пръстите си и куките. Дори разказва, че е изплел елече за изгората си. Сега ще й направи и жилетка. Казва, че вкъщи той преплита скъсаните чорапи и помага на майка си в домакинската работа.
На седянката до буренцето със самодивска ракия в Паскалевец чевръсто с хурката и вретеното усилено преде 86-годишната Веса Банова. Тя е с носията на своята баба. „Това ми е завещанието, гледам го като очите си. Когато има празник, все с нейната носия се применувам“ – уточнява възрастната жена.
Тя се научила да тегли фина нишка от къделята с вълна още като малко момиченце, ама й е тъжно, че няма на кого да предаде носията и уменията си с хурката и вретеното. „Не знам за толкова години колко тона вълна и къдели са минали през ръцете ми, ама и сега ми е хубаво като надяна хурката и завъртя вретеното. Да знаеш колко тъкан съм изтъкала. Ами какви възглавнички правя – за чудо и приказ са. И престилките ми са много хубави. Ела да улезиш у градинката ми, да видиш как съм я наредила – ще ти заприказва“ – подканва баба Веса, а жените пак запяват.
Със или без самодивска ракия хората в Паскалевец са с весели души и отворени сърца.
