В Елена и село Майско поставиха началото на фестивала с огнени скулптури, подковаване на коне и плетене на петметров колан
Автор: Мария Сименова Снимки: Авторът
Възрожденска Елена не помни по-пъстър, весел, игрив, емоционален празник от Фестивала на модерното изкуство „Пъстър балкански свят“. Той събра в понеделник стотици хора – местни и гости, млади и стари, танцьори и занаятчии, професионалисти и начинаещи. Централната улица се превърна в чаршия на занаятите, а в творчески работилници, пръснати из града, майстори учеха деца и възрастни на умения и сръчности.
Новата сцена на централния площад издържа на буйните танци и ритми, които се вихриха през целия ден. Идеята е това събитие да стане традиционно за културния живот на града.
На уникалния фест имаше гости и от Норвегия, тъй като проектът се реализира с партньорството на Международната организация за демокрация и права на човека в Осло. Нейният президент Демостен Олариу сподели пред участници и публика, че в този модерен, но напрегнат и несигурен свят, единството е това, което може да ни помири, а традициите да ни съхранят като народ.
Фестивалът „Пъстър балкански свят“ срещна модерното с традицията, младостта със зрелостта и показа, че има в града доста ентусиазирани хора, които да го обогатят и развият занапред.
Стартът бе даден с уоркшоп по хип-хоп с Кристина Славчева. Порасналото вече еленско момиче е научило танците до съвършенство и преподава професионално на свои ученици. Пебълс, както всички я наричат, заедно със свои колеги показа, че модерните танци не са трудни, стига да носиш ритъма и музиката в сърцето си.
И докато на площада вървяха уроците по хип-хоп, пред туристическия информационен център маса народ с часове наблюдаваше как художникът Иван Яхнаджиев рисува върху тялото на своята колежка Клементина Миланова. За музикалния фон на събитието се погрижи групата на Георги Мархолев „Алго-ритъм енд блус-проджект“, с невероятно изпълнение на световноизвестни хитове на рок и ритъм енд блуз.
В старата Бакалова къща пък можеше да се види изложбата на участниците в арт пленера в Йовчевата къща, организиран от Фондация „Арт идеи - духовна светлина“, с председател Габриела Жекова.
Не само Елена, но и село Майско стана център на фестивала. Там имаше жива изложба, в която се включиха много хора. Деца от детската градина и основното училище се представиха с чудесни изпълнения, пяха и танцуваха за радост на всички. И тук не мина без уроци по хип-хоп, този път от хореографа Милица Николова от училище „Дъсентър“.
Какви ли не вкусотии бяха подредили на дълга маса жените от селото, други пък приготвяха на място сачени пити, гездеме със сирене, мекици; трети плетяха терлици. Мъжете пък показаха позабравени майсторлъци като калайдисване, кошничарство, подковаване на коне.
За младата скулпторка Мария Стоева, преподавател на традиционни български занаяти, се оказа, че няма прегради пред участието й във фестивала. Тръгнала рано на автостоп от с. Ъглен, сменила шест пъти транспорта до Елена, тя пристигна навреме, за да покаже тънкостите на един занаят от древността, който е напът да изчезне. Петметров колан бе изработен с техниката тъкане на кори на един обикновен железен мост.
И още един мост – този до родната къща на Иларион Макариополски в Елена, стана територия на творчество. Художникът Стоян Милев, докторант във Великотърновския университет, от старата дограма на Факултета по изобразително изкуство към вуза създаде уникална арт инсталация, препратка към руския конструктивизъм от началото на ХІХ век.
Идеята е, че изкуството на един художник е прозорецът, през който той вижда света. Боядисана в розово, контрастираща на бухнала зеленина, синьото небе и старата възрожденска архитектура, това е първата конструкция от подобен тип, която остава за постоянно и ще започне своя живот като атракция за гостите на града.
Тук бе и Евгени Стоянов Ножичката, който изрязва миниатюрни силуетни портрети, чието изкуство представихме в миналия брой на „Десант“.
Дворът на музейния комплекс пък се превърна в творческа работилница за малчуганите, които рисуваха, насърчавани от художничката Галя Александрова, и после подредиха в изложба на открито своите рисунки. Организаторите издават, че картината на 10-годишната Анна Ловецкая се е харесала на доста посетители, пожелали да я закупят за семейната си колекция.
На парк „Калето“ също имаше работилница, само че за графити и рисуване на живо с боя и спрей. На тази територия учеха деца и възрастни Виктория Георгиева и Николай Божинов от художествения колектив „Съншайнърс“. В съседство до тях за блаженото разпускане след дългия маратон по фестивалните обекти се беше погрижил Кристиян от Бургас. Между вековните борове той опъна хамачена градина „Айляк хамак“, достойна не само за почивка на уморените нозе, но и за сладка дрямка.
Какво ли не още имаше на чаршията в центъра на града. Деца работеха под зоркото око на грънчаря Валентин Димитров и дърворезбаря Милчо Бонев, местни и занаятчии от другаде бяха подредили пъстра стока, със свои картини от кори на дървета впечатляваше самоукият майстор Цветомир Илиев.
В голяма атракция, представена за първи път, се превърна огнената скулптура „Богът слънце“ – едно уникално явление в съвременната керамика. Неин автор е Ирина Пожарицкая, която от няколко години живее в Елена, но иначе е родена в далечния Сибир. „Тази моя творба е символът на България – хубава, слънчева страна, с чудесни хора. В студената тайга винаги са ми липсвали топлината, светлината, която излъчва българският дух. Радвам се, че съм тук, защото животът ми се промени“ – откровена е талантливата рускиня.
Технологията е много древна и идва още от времето на пещерните хора, които по подобен начин еднократно в пещи изпичали глинените съдове. Повече от три часа горя огънят пред любопитните погледи на десетки хора, очаквайки да се случи магията. И когато температурата в пещта надхвърли 1000 градуса, а отстрани на скулптурата изскочиха огнени езици, бавно и внимателно майстор грънчарят Валентин свали тайнствената обвивка. Богът слънце в искри и жарава изригна възторжени овации сред смаяната публика. По обясними причини атракцията бе реализирана на здрачаване.
Сред наградените на фестивала бе и Оле Йохансен от Дания, известен като Последния викинг. Прекосил морета със своята лодка, лутайки се 15 години от бряг до бряг, този невероятен добряк е намерил своя пристан сред горите и ливадите на Еленския Балкан, като от четири години се занимава с реализирането на екопроект „Обратно към земята“. Невероятен музикант, автор на над 25 000 реда стихове, а също и песни, той забавлява публиката близо половин час с изпълнения на китара и хармоника.
Фестивалът на модерното изкуство завърши с пресъздаването на една отколешна сватбарска традиция, свързана с най-известната легенда за възникването на планинското градче – за двамата влюбени Самуил и Елена, които на път през Балкана със сватбари и тежки дарове са застигнати и убити от разбойници. Нищо не могло да спре близките им да бъдат до мъртвите си деца и те решили да се заселят по тези места, като дали името на селището Елена. И издигнали на децата си най-светлия паметник – един град с непобедим дух, горд с миналото си и сигурен за утрешния ден.
