Николай Вълканов: Играем си на субсидиевъдство, а не на ефективно земеделие

Автор: Николай Вълканов

Николай Вълканов е завършил специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски" с профили „Икономика" и „Право". Два пъти е водил групи по програмата на Департамента по земеделие на САЩ „Кохран“ за обучение на фермери на теми „Производство на плодове и зеленчуци" (2013) и „Производство на плодове и обработка на продукцията".

Бил е водещ на проекта „Икономически анализ на селското стопанство" към Института за пазарна икономика в периода 2012-2014 г. Основните му разработки са в областта на Общата селскостопанска политика на ЕС и ефектите от прилагането й в България, перспективите пред отглеждането на плодове и зеленчуци, развитие на млечното говедовъдство в страната след отпадането на квотите и др. Има над 100 публикации по въпросите на селското стопанство във водещи издания в страната. Основател е на фондация „Интелигро", чиято мисия е да подпомага развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство.

- Г-н Вълканов, твърдите, че след тази година няма да има повече приеми на проекти по инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 поради изчерпване на бюджета. Това за целия програмен период ли се отнася?

- Ако останат средства, т.е. има проекти, които са се отказали за изпълнение или са претърпели санкции, вероятно ще се събере някакъв бюджет за някакъв последен прием по-нататък.
Да, отнася се за целия програмен период. Това са заявките, които в момента дава Министерството на земеделието и храните – доста са притеснителни, защото реално за никакво нормално планиране не може да говорим при  фермерите. Една такава инвестиция се планира по-навреме, не става да се каже „Хайде, утре пускаме приема“.


- Сроковете за подготовка на проектите бяха много кратки.

- Да. Само три седмици. Другото, което затруднява нещата, е че няма онлайн прием на документи. По всички останали програми има, във всички останали държави има, само за нашата земеделска програма няма. Не знам защо е толкова специална. Като цяло, струва ми се, че и с тази програма няма да можем да дръпнем напред, точно по причина на начина на планиране и по който са съставени критериите, по който е направен графикът, ако изобщо може да се нарече график.


- Ще има ли средства за напояване при новия прием по мярка 4.1?

- В момента се пращат документи към Брюксел.. Знаем, че ще се положат усилия да има такава дейност по 4.1, но тя ще се обезсмисли като усилие по простата причина, че за един сондаж са необходими много повече време и средства, отколкото от днес до септември например. Т.е. няма как това да се случи.


- Защо се получава така селската програма да не постига очакваната ефективност? Нали се определиха приоритетни сектори като животновъдство, плодове, зеленчуци?

- Как ще стане хубав проект за зеленчукопроизводство, ако няма напояване? Как ще стане хубав проект в областта на овощарството, при положение че нашата програма не прави никаква разлика между интензивни насаждения, каквито са черешите например, и неинтензивни? Защо изобщо се допуска създаването на градини по програми, които са морално остарели? Защо се допуска създаването на орехови насаждения, които да се подкрепят като биологични, или пък еднаква ставка за ябълки, ягоди, биологични череши?!


- Смята се, че създаването на орехови насаждения е поредната схема за източване на програмата...

- Да, ние станахме с най-големите площи с орехи, отколкото с всеки друг овощен вид, само и единствено за да се вземат субсидиите. Нима това е добре написана програма и мярка?!
А поради възможността при ореховите насаждения, понеже са много нашироко засаждани, да се вкара по-голяма, по-едра земеделска техника, то това се превърна в начин някои зърнопроизводители да си накупят машини, след като си направят сто декара орехи. Така че нещата са опошлени – и в министерството, и във фонда, както и при самите фермери. Пречи мисленето, че като има едни пари трябва да търсим начин как най-лесно да ги вземем, вместо наистина да се търси начин как стопанствата да станат по-ефективни.


- Ще има ли други мерки, подобно на инвестиционните, по които няма да има прием?

- Има една интересна мярка - 16, за сътрудничество, която е насочена към клъстери, обединения на производители, на браншови организации, на преработвателни дружества и т. н., от която може да излязат интересни, хубави проекти. Но въпросът е дали пак няма да се тръгне към по-лесното – т.е. да се съберем, да измислим някаква глупост, за да усвоим едни пари, а дали ще има реален ефект е друг въпрос. Замисълът на мярката е добър, но не знам какво ще бъде изпълнението й.


- Новата ПРСР даде възможност на производителите на памук да получават субсидии. Доколко това е ефективно производство?

- Отново бих подчертал, че и памук без напояване няма как да се получи. Добивите ще бъдат смешно ниски и ще бъде нерентабилно тази култура да се отглежда. Хората ще започнат да садят памук не защото виждат кой знае какъв стопански смисъл от него, а за да получават субсидия. И ще почнат да се отказват в момента, в който се изпълнят на максимум площите, за които може да се получи подпомагане. А като видят, че субсидията пада, ще започнат да се отказват. Тоест ние си играем на едно субсидиевъдство, а не на земеделие.


- Много е актуално в този програмен период да се отглеждат тикви. Това поредната схема за източване на ПРСР ли е?

- По абсолютно същите причини, и дините ще станат хит. Ще има много дини, защото по този начин най-лесно ще може да се вземат субсидии за зеленчуци, а реалните производители на зеленчук няма да ги получат. И няма да ядем български пипер, а ще ядем български дини.


- Каква е субсидията за 100 декара с дини?

- Същата, каквато е за чушки, домати и краставици. Само че разликата между тези култури е огромна като отглеждане, инвестиции, разходи и т.н. Освен това, какъв е този приоритетен сектор зеленчукопроизводство? Не можем да подкрепяме всички зеленчуци – нека са само три, но да е ефективно.


- Много производители се ориентират към отглеждане на билки. Има ли ефективност в това или отново се предприема само заради субсидиите?

- Ние много се водим по моди и хитове. Всичко може да се отглежда успешно, но да се прави с бизнес мисъл и с бизнес логика, а не защото е модерно или защото за него има субсидии.


- Какво ще стане с лавандулата, с която толкова се гордеем, че сме първи по производство в света?

- Цената на лавандулата ще се срине много скоро, защото има свръхпроизводство. Розите са хубав, типичен български продукт, но ще става все по-малко типичен, тъй като вече много се разпространява – и в Турция, и в Китай.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини