Застоят в борбата срещу измамите с еврофондове показва безсилието не само на нашите, но и на институциите в Брюксел
Автор: Борислав Михайлов
Възможни са всякакви опорни пунктове – въпрос на гледна точка. Ето ви и нагледен пример как да отвърнем с ответен удар на критиките в поредния годишен доклад на Европейската служба за борба с измамите с еврофондове (ОЛАФ).
„Опити за измами със средства от ЕС има във всяка държава членка и това само по себе си не е драма. Драма е, ако държавата спи, но нашата държавата не спи. Всеки сигнал, всеки случай се проверява най-надлежно, без значение дали идва от ОЛАФ или е дошъл от български жалбоподател”, коментира вицепремиерът Томислав Дончев.
Тонът е даден, можем да продължим и сами.
От ОЛАФ нещо взеха да се повтарят. Били сме втори в Европейския съюз по измами с европари – след Румъния и преди Унгария. Освен това ОЛАФ е завършила всички проверки в България, свързани с програма САПАРД с препоръка за образуване на следствие. А за Румъния се настоява за разследвания „само” при 83 на сто от проверките. Освен това ни призовават за по-активна борба с корупцията, но виждат себе си целите в бяло.
По думите на генералния секретар на ОЛАФ Джовани Кеслер, след 2013 г. има рязко увеличаване на броя на засечените измами, но все пак не трябва да се приема, че в ЕС има масова корупция, а по-скоро, че Европейската служба за борба с измамите с еврофондове успява да убеди хората да подават сигнали при съмнение за нередности.
И каква стана тя? В момента първенец по измами с европари е Румъния, но от Брюксел се скъсват да я хвалят колко успешно се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, колко е дръпнала по-напред от България и следователно заслужава да я освободят от унизителния мониторинг, под чието бигбрадърско иго страда заедно с нашата страна още от приемането й в ЕС. А България кучета я яли – щото кучетата не са опасни за калинките, дето управляват разни фондове като „Земеделие” и усвояват милионите по САПАРД и други програми.
Да не забравяме и Унгария, дето е нарочена за евроотличничка, заедно с останалите от Вишеградската тройка, която междувременно стана четворка. И да припомним, че в библията пише: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?”.
Ако сте забравили, през март ЕК свали имунитета на шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер, с което даде възможност италианецът да бъде разследван за корупция. Вярно, не става дума за дейността му като директор на ОЛАФ, а за неправомерна намеса като следовател през 2012 г. в лобистки скандал , известен като „Далигейт”, който доведе до оставката на тогавашния комисар по здравеопазването Джон Дали. Твърди се, че Кеслер е подслушвал телефоните на свидетели, без да уведоми една от страните.
Сламка или греда в окото?
Говорим за възможни опорни точки, както и за сламката в окото на Джовани Кеслер, нали? Който пък не е зле да си направи и малко самокритика, защото през последната година от ОЛАФ са допуснали понижение с около 10% при възстановяването по съдебен път на евросредства, „усвоени” с измами. И освен това, само половината от препоръките на Службата за съдебно преследване са довели до реални дела в съда. Не на последно място – измамите с евросредства са национален спорт дори в някой от най-отдавнашните членки на ЕС.
През 2014 г. първенец в тази дисциплина бе Италия. Две години по-рано Вито Никастри, собственик на няколко компании за производство на алтернативна енергия, се сбогува с 1,2 млрд. евро в активи, след като бе разобличен, че е използвал голяма част от средствата, за да изгради своята „зелена империя“, която се оказала просто прикритие за схемите на мафията. В Италия, а и отвъд Ламанша, се е случвало фермери да редят чучела по тучните пасища, за да докарат главите добитък до бройката, за която получават субсидии.
Техният челен опит е и наш челен опит. Ако не вярвате – питайте Марио Николов и Людмил Стайков, които са клиенти на правосъдието за измами по програма САПАРД вече цяло десетилетие, преживяха осъдителни и оправдателни присъди, връщания и подновявания на делото, а междувременно Николов дори отново се посвети на бизнеса с европроекти.
Възможни са всякакви опорни точки, също както и всякакви защитни тези. Според една от тях, повтаряна много пъти на най-високи места в държавата, България е системно набеждавана за първенец в измамите с европари. От ОЛАФ обаче държат на своето и ни засипват с доклади – бошлаф.
Тяхната гледна точка
През 2015 г. ОЛАФ е приключила 304 разследвания, което е рекорден брой. Започнати са и нови 219 проверки, като за средно 2 месеца служителите успяват да преценят кои от над 1440 докладвани случая заслужават сериозно внимание.
В своя пореден годишен доклад от Службата дават пример за злоупотреба с европари на българска почва с казус, който в много голяма степен повтаря схемата, описана в обвинителния акт срещу Марио Николов и Людмил Стайков.
При почти 1400 проверени случая у нас изрично се посочва такъв с плащане на 1.3 милиона евро за предприятие за замразени зеленчуци в България. Имената на компанията и заподозрените лица не стават ясни, но е известно, че средствата са от фонда за развитие на селските райони. От ОЛАФ уточняват, че информацията за съмнителния проект не е дошла от българските власти, а от Генералната дирекция за развитието на земеделието и селските райони към Европейската комисия.
Проверка установила, че има манипулиране на поръчка за оборудване, а последвал анализ на документи от българската разплащателна агенция показал, че става дума за измамно увеличаване на цените и злоупотреба с евросредства. Проверка на място в сътрудничество с български разследващи потвърдила, че целият проект изобщо не е отговарял на условията за финансиране.
Става ясно още, че е налице схема с подставена компания, която е действала само като посредник и е доставила машините при много високи цени. Собственик на предприятието се оказала италианска компания, управлявана от италианец, който е собственик и управител и на фирмата, спечелила поръчката за доставка на оборудване.
Все по темата – българската индустрия за замразяване на плодове и зеленчуци е обновена основно в годините след 2001 г. с финансовата помощ на предприсъединителната програма САПАРД и на Програмата за развитие на селските райони. В момента замразените продукти имат пазарен дял от 40% в консервната промишленост.
Да не затваряме очи за кривиците си
Големият брой сигнали за измами с еврофондове показва неспособността на българските правоохранителни органи да се справят с подобни случаи. Друга причина е липсата на доверие в правосъдната система. Европейската служба за борба с измамите с еврофондове зависи от институциите и затова, когато казусът не може да се реши на национално равнище, се прехвърля към ОЛАФ, за да се избегнат негативите.
Това коментира Руслан Стефанов, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Пред „Фокус” експертът изтъкна, че това, което и ОЛАФ, и ЕК многократно са заявявали, е, че българските институции на практика много рядко стигат до решения в подобни казуси, особено когато в тях са замесени фигури, които са близки до високите етажи на властта.
„От тази гледна точка, много често сме чували от неформални разговори в ЕК, че в много от страните тези сигнали се подават именно от хора, които чувстват, че в националната среда не биха могли да получат съответното правосъдие – такова, каквото биха получили при ОЛАФ. Поради тази причина те получават немалко сигнали и от България, и от Румъния“, обясни Стефанов.
Той е категоричен, че тези данни не са показателни за корупцията при европейските фондове и се аргументира с наличието на доклад, според който в България и Румъния злоупотребите са по-малко.
Родната корупция е с оценка „К”
Във вече забравените времена на социализма у нас съществуваше система за оценка на качеството. С „К” се обозначаваше продукция на световно равнище – като днешната ни корупция например.
Оказва се, че цели 60% от висшите изпълнителни кадри в компаниите в България са склонни да прибегнат до неетични практики и корупция, за да оцелеят икономически. Това става ясно от проучване на Международната одитна компания „Ърнст енд Янг” , цитирано неотдавна от БНТ. То е част от 14-ото глобално проучване на компанията, проведено в 62 държави.
В България цитираните 60% от стопанските ръководители са посочили в анкетните карти, че са склонни да толерират действия от рода на промяна на финансови отчети, договори със задна дата или предлагане на развлечения, лични подаръци или парични плащания на фирми, с които имат договорни отношения, съобщава Николай Гърнев – управляващ съдружник в „Ърнст енд Янг” за България, Македония, Албания, Косово.
Както може и да се очаква, висок процент от анкетираните признават за ширеща се корупция, но казват, че тя не се отнася за тяхната индустрия или компания.
Застоят в борбата срещу измамите с еврофондове показва безсилието не само на нашите, но и на институциите в Брюксел – грешката е системна. Ние обаче трябва да се предпазим от опасността да се превърнем в антисистемна държава в рамките на ЕС. И това вече не е въпрос на опорни или гледни точки, а на политики, както и на реална и ефективна съдебна реформа.
Анализирай това
Опити за измами със средства от ЕС има във всяка държава членка и това само по себе си не е драма. Драма е, ако държавата спи, но нашата държавата не спи. Всеки сигнал, всеки случай се проверява най-надлежно, без значение дали идва от ОЛАФ или е дошъл от български жалбоподател.
