Вместо по шумните курорти, изпълнени с глъчта на първите туристи, решаваме да прекараме два от поредицата майски почивни дни в най-северните кътчета на родното черноморско крайбрежие.
Обиколката ни започва от с. Тюленово. В миналото то се наричало Калъч кьой (село на сабята). Наименованието определено провокира интереса ни, но малцината останали местни жители не могат да ни дадат обяснение откъде идва то. Във времената на турското робство селото е било населено от гагаузи – своеобразна етническа група от български произход, говореща на тюркски диалект. Българите се заселват по тия места в средата на ХІХ век.
През 1942 г. е наречено Тюленово, тъй като по тия места е имало популация на тюлена монах, който днес е застрашен от изчезване в световен мащаб. За съжаление някъде в края на 70-те години на миналия век е засвидетелствано последното наблюдение на този рядък вид по добруджанските брегове.
Някои от местните твърдят, че са виждали морските бозайници и след това, дори че и днес има останали единични екземпляри, но това по-скоро е мит.
Затова пък, докато наблюдаваме спокойната морска шир, разстлала се под стръмно спускащите се скали с височина около 30 метра, забелязваме играещи сред вълните делфини.
Природата тук е завладяваща. Брегът е осеян с ниска степна растителност, обагрена в зелено, жълто и червено от разцъфтелите цветя. Тюленово е любимо място на катерачи, гмуркачи и въобще на любители на силни усещания. Водолазите са привлечени от множеството подводни пещери. Скачането от скалата Самотника пък е предизвикателство дори и за най-добрите плувци.
Тюленово е място почти недокоснато от цивилизацията – красиво и неопитомено. Морето изобилства от риба и винаги се отплаща щедро на въдичарите. По-запалените риболовци могат да разчитат на богата слука, ако влязат по-навътре с лодка, която може да се наеме от местните жители. Поляната над скалите пък е отлично място за бивакуване с палатки.
Само че, ако сте решили да си накладете огън, ще трябва да си донесете дърва отдругаде, защото степната растителност не предполага наличие на обилен материал за горене.
В селото постоянно живеят едва 52-ма души. През лятото обаче то се оживява благодарение на десетки хора от различни региони на страната, закупили имоти в търсене на уединение и спокойствие в това все още диво кътче. Тюленово предлага няколко къщи за гости и малки хотелчета, в които нощувките са на съвсем сносни цени.
След като преспиваме на чист въздух на поляната над скалите, събудени от сутрешните трели на птиците, посрещащи първите лъчи на майското слънце, се насочваме към едно от емблематичните места на добруджанското крайбрежие – фара на Шабла. Построен по време на турското робство, през далечната 1768 г. той е най-старият действащ фар в България, а освен това е и най-високият. Разположен е на най-източната точка на българското крайбрежие. Съоръжението днес е с височина над 10 метра, а светлините му се виждат от разстояние 17 морски мили.
Продължаваме пролетната си разходка към Крапец, станал известен с привлекателната си плажна ивица със съхранени пясъчни дюни и множество местообитания на редки видове птици. Местните се препитават с животновъдство, производство на зеленчуци и риболов.
Селото е средно по големина за родните стандарти. По адресна регистрация постоянно живеещите в него са около 350 души. Въпреки че тук потокът от туристи не е голям, местните все пак са се ориентирали и вече припечелват от любителите на екотуризма.
Една от забележителностите на Крапец е възрожденската каменна църква. За пръв път православен храм тук е изграден през 1868 г. Той обаче е опожарен от башибозуци и черкези по време на Руско-турската освободителна война. Възстановен е десетина години след Освобождението. Тъй като носи името на светите братя Кирил и Методий, затова и съборът на селото е навръх 24 май.
Уникална за цялото ни Черноморие е дългата над 6 километра плажна ивица, простираща се между Крапец и Дуранкулак. По това време на годината епизодично могат да се видят разхождащи се по плажа двойки влюбени или младежки компании, дошли за почивните дни, за да избягат от шумотевицата на модерната цивилизация.
Обиколката ни по Северното Черноморие завършва с посещение на Ваклино, което е разположено на десетина километра от морския бряг. Постоянно живеещите тук са 138 души. Има и приходящи, които пристигат за по месец-два през лятото.
Оскъдни са данните за историята на това населено място. Знае се, че в миналото то се е наричало Караманлии – заради множеството биволи (на турски „караман”), които се отглеждали тук. Българското си име получава благодарение на многобройните вакли стада, които котленските овчари довеждат със себе си от Балкана в търсене на обилна паша.
Природата край Ваклино е изключително красива. Деретата, които навремето са били пълноводни, днес са обрасли с гори, пълни с дивеч. За съжаление тук все още няма нито една къща, макар районът да е подходящ за екологичен и културно-исторически туризъм, тъй като наблизо са Дуранкулашкото езеро и атрактивни зони от Натура 2000.
Напускаме Северното Черноморие, пленени от дивото му пролетно очарование и с надеждата, че това райско кътче ще бъде опазено от вакханалията на съвременния туризъм и за бъдните поколения.
Неповторимият чар на тюленовския бряг
Уникален е брегът покрай шабленското село Тюленово, което отстои само на 30 км от граничния пункт Дуранкулак. Тук може да се открият едни от най-красивите места по цялото ни Черноморие – с девствена природа като от приказките, която разнообразяват причудливи форми, изваяни от майката природа.
Скалите, които увенчават бреговете, са в червени цветове и се спускат стръмно към морските талази. Пещери има не само на повърхността, но се откриват и под водата. Затова и този край често привлича мнозина любители на подводного гмуркане. Най-дълбоки са дупките в местностите Мартина, Самотника и Самотната канара.
А покрай гмуркачите тук идват и запалени риболовци, както и катерачи, изкушени да превземат отвесните скали.
Както се подразбира, заради този специфичен каменен ландшафт плажове няма – откъде да се вземе златен пясък сред тези канари?! Но пък районът изобилства от други природни богатства. На 31 май 1951 г. именно тук е открито първото нефтено находище в България. При добива на петрола помпите вадят и лековита сярна минерална вода, която изливат в морето. Смята се, че горещата течност е много полезна срещу невралгии и бъбречни заболявания. И мнозина са тези, които идват по тези места тъкмо заради тази атракция, а и да търсят изцеление.
