В разгара на Първата световна война, на 18 март 1917 г. подполковник Борис Дрангов поема командването на 9-и пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия,
Автор: д-р Петър Ненков
който отбранява участъка от кота 1050 в завоя на река Черна на Южния фронт.
На 26 май 1917 г., обхождайки позициите на полка, той е тежко ранен при започналия артилерийски обстрел от страна на противника. Един от френските снаряди пада непосредствено до него. Шрапнел разкъсва крака му, засяга и ръката му, но смелият офицер стиска зъби и не губи съзнание, като отказва всякаква извънредна грижа. „Каквото за всички войници, това и за мен“ – категоричен е полковият командир.
Въпреки обезболяващите инжекции, той отпада бързо. Кръвозагубата е голяма. Последните думи на полковник Борис Дрангов са: „Колко много исках още да служа на България“! Вечерта на 26 май/5 юни 1917 г. той склопя завинаги очи и е погребан в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, като хиляди жители на града го изпращат в последния му земен път.
По повод смъртта на подполковник Дрангов, в заповедта на командира на Втора пехотна Тракийска дивизия се съобщава, че Кота 702 – лобното му място, се преименува на негово име, а посмъртно той е произведен в звание полковник.
Служилите при него бъдещи бележити писатели Чудомир, Антон Страшимиров и други се разплакват като малки деца при вестта за смъртта му, а Тодор Кожухаров, известен още като щабскапитан Копейкин, ще напише: „Във всички бедни македонски църквици по линията на фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха камбаните като предчувствие”...
Андрей Лулчев пък ще си спомни, че в края на май на 1917 г. върху телените заграждения войниците от 9-и пехотен Пловдивски полк открили съболезнователни писма по повод кончината на техния командир, оставени там от френски офицери.
Гробът му в Скопие става място, което редовно е посещавано от неговите възпитаници, завършили Скопската школа за запасни подпоручици.
За да изтрият спомена за Дрангов, след войната сръбските власти преместват костите му в градското гробище. Но, всуе! Защото той завинаги остава в пантеона на безсмъртните.
По какво е доктор авторът на статията г-н Петър Ненков нямам намерение да проверявам, но едно е сигурно - няма основание да подава 5 юни 1917 г. като актуализирана дата на смъртта на полк. Дрангов, по простата причина, че новият стил заменя стария от 14 април 1916 година. Добре ще е редакторите да виждат тези "професионални" грешки, за да не се тиражира в Интернет невярна информация!
3
Мария Иванова
17.09.2016 13:51:18
0
0
По какво е доктор авторът на статията г-н Петър Ненков нямам намерение да проверявам, но едно е сигурно - няма основание да подава 5 юни 1917 г. като актуализирана дата на смъртта на полк. Дрангов, по простата причина, че новият стил заменя стария от 14 април 1916 година. Добре ще е редакторите да виждат тези "професионални" грешки, за да не се тиражира в Интернет невярна информация!
2
Мария Иванова
17.09.2016 13:51:13
0
0
По какво е доктор авторът на статията г-н Петър Ненков нямам намерение да проверявам, но едно е сигурно - няма основание да подава 5 юни 1917 г. като актуализирана дата на смъртта на полк. Дрангов, по простата причина, че новият стил заменя стария от 14 април 1916 година. Добре ще е редакторите да виждат тези "професионални" грешки, за да не се тиражира в Интернет невярна информация!
1
Генади Савов
08.06.2016 10:28:38
0
0
Борис Дрангов е бил и ще бъде име на -легендарен-български офицер,който е имал качества,ум и сила да твори новости в българската войска.Дали,ако се изследва корена на бащиния му род в Скопие ще се открие прадядо хайдутин...Невъзможно е Б.Дрангов дае бил от дом на покорна рая на турците.В книгите си Б.Дрангов е писал-Днес не си юнак-юнак си бил някога на фронта.Нее срамно да те страх-срамно е да не преодолееш страха и да не умреш за отечеството.При битка най-ценното е да се окопаеш в окопи и да воюваш да смърт.Изненадай врага по добре трима души войници в тила на врага да стрелят-отколкото с 50 войници да атакуваш врага челно-без да пратиш група във вражият тил.Не нападай противника в гъсти редове с пехота,но с редки вериги или части от няколко войника-по далече един от друг.Битият войник нее войник,а мазник и треперко-никой няма право да бие българският войник-нито фелдфебел-нито офицер.Не се ръкувам с щколници-зап.офицери-връзкари,които ще служат в тила-1916 год.На 26 май 1917 год.при обстрел на френски артилеристи край завоя на р.Черна-френски снаряд с шрапнел пронизал крака на подп.Дрангов.Той не залегнал при вражата стрелба-въпреки молбите на своите офицери,но рекъл-Един началник не заляга в ботушите на своите подчинени.Гордо и мъжественно-юначно е загинал за България полковник Борис Дрангов.[bluescreen]
