На Спасовден е храмовият празник на манастира „Възнесение Господне“

Спасовден е подвижен християнски празник, познат още като Възнесение Господне или Възнесение Христово. Той се празнува 40 дни след Великден и винаги се пада на четвъртия ден от седмицата. Тази година ще се отбележи на 9 юни.
Името на празника идва от думата „спасение“ или „спасител“, което красноречиво говори, че той се провежда в памет на Божия син. Вярва се, че след възкръсването си Исус Христос е прекарал 40 дни на земята, по време на които е разговарял със своите ученици, като им е разказвал за Божието царство. На 40-я ден Спасителят изкачил Елеонския хълм, близо до Йерусалим, и пред очите на всички хора протегнал ръце и се възкачил на небето. Именно тогава хората се убедили и повярвали в Божието дело.

На 9 юни своя храмов празник отбелязва Долнобанският манастир „Възнесение Господне“. Той се намира на около 4 км югозападно от Долна баня.
Съществуват предположения, че тази света обител е възникнала като резиденция на костенския митрополит.
Около V в. римският император Констанций Хлор основава град на свое име – Констанция, който бързо става един от големите в Римската империя (дн. курорт Вили Костенец). В него кипял богат духовен живот до ХІV в. Днешните жители на Костенец и Долна баня знаят от предците си, че именно в техния манастир се е учил средновековният български книжовник Константин Костенечки.

По времето на цар Иван Шишман Костенечкото деспотство е било силно. Прочут е владетелят му Янкул Черньо. Легенда разказва, че след превземането на Костенец от турците оцелялото население се скрило зад дебелите манастирски стени. Хората дълго време се отбранявали, но турците превзели обителта и я сринали до основи. Загинал и храбрият деспот Янкул.
Оцелелите изнесли книгите и ценностите от манастира и ги изпратили в Атон, а Янкул Черньо погребали в гробницата на скъта. Днес все още могат да се различат някогашните дебели стени, изградени от гранитни ломове, споени с хоросан, както и следите от четирите кули на манастирската крепост.

Откриват се сведения, че на територията на землището на Долна баня през Средновековието е съществувало село Венетица. То имало две махали – едната под хълма Сакарджа, при местността Харманите, а другата се казвала Койчовец и се намирала до манастира. Населеното място е било заличено заедно с разоряването на обителта „Свети Спас“ през 1666 г. и още 33 манастира и 218 църкви.
За крепостта Винетица се споменава в историческата поема на византийския поет Мануил Фил, където през 1262 г., стигайки непревземаемата българска твърдина, пълководецът Михаил Глава Тарханиот е принуден да спре настъпателния си поход.

През ХVІІІ в. местното население издейства ферман от Високата порта за възстановяване на манастирските килии. Според преданието един от турските чифликчии открил на мястото пред манастира полуобгоряла икона на свети архидякон Стефан и я подарил за „българска джамия“. Оттогава всяка година долнобанци започват да празнуват своя празник Възнесение Господне на мястото на някогашния манастир, което превръщат в оброчище.

През 1923 г. по покана на църковното настоятелство в Долна баня проф. Кръстю Миятев прави частични археологически разкопки при известното дотогава оброчище „Свети Спас“. Открити са основите на малка еднокорабна, едноапсидна църква. В северозападния ъгъл на храма е намерен гроб с разхвърляни кости в него.
Проф. Миятев датира църквата от периода ХІV-ХVІ в., изхождайки от намиращия се в съседното село храм „Свети Никола“, който има подобен план и градеж. Твърде е вероятно това да са били основите на манастирската църква, съществувала до окончателното разоряване на Долнобанския манастир.

Върху разкритите основи е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927 г. (тогава Спасовден се паднал на тази дата). Оттогава до ден днешен на ливадите пред него се организира събор.
Днес манастир „Свети Спас“ представлява комплекс от малка еднокорабна църква и жилищна сграда.

В категории: Вяра , Горещи новини