Българите не знаят какъв президент искат – социален, толерантен или с твърда ръка

Автор: Ани Петрова

Много важен щрих от масовите очаквания към бъдещия държавен глава, който ще се настани на „Дондуков“ 2 след Росен Плевнелиев, е изискването той да е независим от изпълнителната власт. Цели 69% от българите заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не за такъв, който да е негов придатък.
Това показват данните от национално представително изследване на „Екзакта рисърч груп“, проведено в периода 25-31 май, когато са интервюирани 1000 пълнолетни граждани. И макар че до президентските избори остават около 5 месеца, а нито една от парламентарните формации да не е обявила кандидат-президентските си двойки, социологическото проучване дава представа какъв президент се „търси” и какви качества трябва да притежава всеки от кандидатите, впуснал се в надпреварата за „Дондуков” 2, за да я спечели, а не по силата на олимпийския принцип, че по-важно е участието.

Прави впечатление, че само малко повече от половината анкетирани (51%) заявяват, че определящото в техния избор са качествата на кандидата. За 31% от българите е важно този, за когото ще гласуват, да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да дадат гласа си за независим кандидат.
Подобни резултати екипът на „Екзакта” получава не за първи път. Стана обществено престижно да твърдиш, че гласуваш за личности и правиш мажоритарен избор, но реално да постъпваш по различен начин, коментират авторите на изследването. Според тях получените данни не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент.

Разтроени в предпочитанията си

Могат обаче да се изведат три акцента, подкрепени от приблизително равен дял от анкетираните: президентът да е „човек със силна ръка” – твърд, решителен и безкомпромисен (35%); президентът да бъде социално чувствителен (34%); президентът да е толерантен и консенсусен (31%).
Избирателите на ГЕРБ, на Патриотичния фронт и на „Атака“ предпочитат да гласуват за президент със „силна ръка”. Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете, хората на възраст между 30 и 40 години, както и тези на възраст между 50 и 60 години и жителите на градовете-областни центрове.

За социално чувствителен президент се обявяват предимно жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и на ДПС, както и политически апатичните българи.
За толерантен и консенсусен президент пък застават хора на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства, посочват в анализа си социолозите от „Екзакта”. И допълват, че в публичното пространство битуват представи, според които самостоятелен кандидат на ГЕРБ е много вероятно да спечели предстоящите президентски избори.

При избори сега в парламента влизат шест формации

Данните от изследването на електоралните нагласи показват, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Най-много бивши избиратели са останали верни на БСП, ГЕРБ и ДПС – по над 80%. Патриотичният фронт, АБВ и РБ могат да разчитат на по около две трети от избирателите си.
ГЕРБ остава първа политическа сила с електорален дял от 26,5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15,4%. Според проучването на „Екзакта” Реформаторският блок се нарежда на трето място с 5,6% от имащите право на глас българи и така запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за Патриотичния фронт, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи.

Към края на май 2016 г., декларираният вот за ДПС възлиза на 5,4%. Авторите на изследването коментират, че след учредяването на ДОСТ се регистрира леко свиване на електората на ДПС, като паралелно с това се забелязва и премълчаване на намерениянта на избирателите с аргументите, че още не са се ориентирали коя формация ще подкрепят.
АБВ в края на май има 2,6% електорална тежест и през последната година поддържа стойности в рамките на около 3% от вота на всички българи, което засега им гарантира представителство в следващ парламент (3% е дял от всички имащи право на глас, а не от гласуващите).

Има известно свиване на електората на „Атака“ до 1,5%-ов дял от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента.
Кабинетът ще изкара пълен четиригодишен мандат според 58% от участниците в проучването. Три пъти по-малък е делът на преценяващите, че са възможни предсрочни парламентарни избори – 20%.

В категории: Политика , Горещи новини