Поредният икономически анализ на БАН предупреждава за опасността членството ни в ЕС да остане ужас без край
Автор: Борислав Михайлов
Неразбираемо защо поредният годишен доклад на БАН за икономическото развитие и бъдеще на България предизвика значително по-слаб и краткотраен интерес от простащината със скъсването на снимката на президента в „Шоуто на Слави”. Тук-таме бяха огласени някои тревожни данни и прогнози, за които медиите прецениха, че звучат достатъчно сензационно дори на фона на всекидневната доза от зрелища и престъпления и толкоз.
А всъщност анализът на „синодалните старци” (така ги наричаше еничарят Симеон Дянков, докато бе финансов министър) е достоен за обсъждане дори в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), въпреки политическата партизанщина, привнесена от улицата и в президентството.
В доклада на Института по икономика на БАН има факти, анализ и прогнози поне за четири от основните заплахи пред националната сигурност и европейското развитие на България. Това са бедността и пропастта в доходите у нас и средно за ЕС, демографската катастрофа, кризата на пазара на труда и убийството на селското стопанство. Всъщност последният проблем е изведен като специален акцент в доклада – „Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България”. Казано с други думи, това е темата за убийството на златната кокошка, която трудно, но може да възкръсне.
Всеки от тези проблеми е известен от години, а демографската политика дори е обсъждана поне два пъти от участниците в КСНС. Иначе казано, камбаната отдавна бие на пожар, но на повечето от бившите и настоящи управници това им звучи като „Многая лета”.
„Ножицата” в доходите у нас и в ЕС
При сегашните темпове на догонване доходите от труд в България може да достигнат 50 на сто от европейските едва към 2030 г., прогнозират икономистите от БАН.
През 2001 г. годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца у нас е бил 19 пъти по-нисък. Тринадесет години по-късно доходът от труд за такова четиричленно семейство вече е „само” 6,2 пъти по-нисък. У нас нарастването е с близо два пъти, в ЕС – то е само 15 %. Въпреки този изпреварващ ръст обаче, равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под една пета от средното за ЕС.
Получава се нещо като парадоксът на Зенона за Ахил и костенурката. Митичният герой никога не може да я настигне, въпреки че бяга с пъти по-бързо, защото когато стигне мястото, където е била костенурката, тя вече е отишла напред и така до безкрайност. Парадокс!
Непарадоксалната тревога на икономистите от БАН намира израз в прогнозата, че при този темп на догонване на доходите и през 2030 г. няма да сме успели да компенсираме негативното влияние на заплащането върху формирането на миграционни нагласи. Иначе казано, стотици хиляди българи ще продължават да търсят работа зад граница – предимно в страните от ЕС с високо заплащане на труда, вместо да получават в родината половината от доходите на средния европеец.
Един от авторите на доклада – проф. д-р Веселин Минчев, е категоричен, че емиграцията в търсене на по-високо заплащане допринася за трайното намаляване на населението и изтощава трудовите ресурси на страната. Той смята, че напусналите България през последните 15-20 г. са не повече от 1 млн. души, но пък има данни, че около 18% от гражданите на републиката заявяват намерение да заминат зад граница за повече от една година. Нагласите за емиграция са по-силни в Серевоизточния и Югоизточния район на страната. От гурбетчиите у нас се завръщат средно 13 на сто.
В компанията на миграционно изтощените
Страни като България, Румъния и Полша вече са миграционно изтощени, допълва проф. Минчев. Той препоръчва на управляващите още отсега да предприемат незабавни действия за компенсация на тези изнемощели трудови ресурси.
Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила в средносрочна перспектива от 250 000 - 400 000 души в зависимост от два варианта на икономическа активност и възстановяване на темповете на растеж от предкризисния период.
В същото време, близо половин милион млади хора нито учат, нито работят. Това е в посока на твърдението, че имаме работна ръка, но тя не се използва, коментира проф. Минчев при представянето на доклада. В него се изтъква също така, че емиграцията с цел подпомагане на домакинствата е придобила устойчив характер и вече се превръща от модел на оцеляване в модел на трудова реализация.
Ако през 2000 г. паричните трансфери на мигранти към България са около 300 млн. евро, през 2007 г. те нарастват до 600 млн. евро, а през 2015 г. размерът им е над 1,3 млрд. евро по данни на БНБ. Расте и техният дял като процент от БВП: през 2008 г. те са 2,7%, през 2011 г. - 3,2%, през 2012 г. – 5,2%, през 2013 г. – 5,7%. Най-много трансфери получават жителите на изоставащите области. Парите от работещите в чужбина роднини се използват основно за потребление, здравеопазване и образование. Малко хора влагат средствата в бизнес.
„За жалост, България няма дълготрайна визия и стратегия относно миграцията. Необходимо е ясно открояване на приоритетните политики и механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българите и за трайна интеграция на имигрантите. Създаването на добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси е стъпка към задържане на работната сила в страната”, коментира още учените от БАН.
Някои със сигурност ще кажат, че е твърде непатриотично да се препоръчва повишаване на привлекателността на българския трудов пазар за имигранти и преосмисляне на рестрикциите в тази област в българското законодателство, но тези препоръки присъстват в доклада на „адакедимиците”.
Трябва да признаем, че с влизането си в ЕС ние сме се съгласили с правилата на една силно конкурентна среда, вкл. и като пазар на труда. Време е да престанем да се сърдим, че българските лекари и медицински сестри например предпочитат да работят в Германия, Франция и Великобритания, както и да развиваме приоритетно онези сектори от икономиката, където произведената принадена стойност и заплащането съответно имат европейски измерения.
От друга страна, вероятно ще се намерят висококвалифицирани имигранти, които биха приели българските условия за труд и заплащане. А ако някой предложи по-добри идеи и политики – със сигурност ще бъде чут.
За земеделието като каца без дъно
Вече стана дума, че като специален акцент в годишния доклад на Института по икономика към БАН присъства селското стопанство. Учените са изследвали аграрния сектор като фактор за икономическото развитие на България и са стигнали до потресаващи – без преувеличение – констатации и изводи.
Заради структурата на земеделското производство от 2007 г. насам като член на Европейския съюз България е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и близо половин милион работни места, твърдят авторите на доклада.
Моделът, който сме избрали, е много скъп и недостатъчно ефективен. Основните причини за това произлизат от силно уедрените стопанства, развитието на монокултурното земеделие и спада в производството на традиционни продукти, коментира доц. д-р Огнян Боюклиев.
Той цитира данни, от които става ясно, че стопанствата у нас с размери над 1000 дка заемат 78% от използваните земеделски площи. Средно те обработват по 6240 дка земя, докато в ЕС средният размер на големите стопанства е 2500 дка. Явно инерцията на огромните ТКЗС-та и АПК е завладяла и новите български земевладелци и арендатори, без да отчетат, че стопанства с такива размери са по-малко ефективни и печеливши.
Недостатъчната ефективност на сектора идва и от развитието на монокултурно земеделие – отглеждат се предимно зърнени култури и в много по-малка степен традиционните за нашия географски район зеленчуци и плодове. Данните за спада в производството на традиционни продукти за периода от 2007 до 2013 г. показват, че средногодишно за консумация са продадени едва 7% от произведените ябълки, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Останалото е внос.
От чужбина се импортират дори 22% от хлебопекарните смеси и тестените изделия.
Ето и някои числа за цената на аграрната реформа.
Над 400 млн. щатски долара са изхарчени от бюджета в периода 1992-1998 г. за поземлената реформа в България. Това са средства само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне.
След 2007 г. вложените пари, включително и чрез европейските програми и фондове, са в мащаб, какъвто българското земеделие не познава в предходни периоди. Бюджетните средства за финансиране на земеделските производители и издръжката на Държавен фонд „Земеделие” за периода от 1996 до 2016 г. са около 8 млрд. щатски долара. Похарчени са и стотици милиони от предприсъединителните фондове на ЕС, Програма ФАР, Програма САПАРД, от Световна банката и други донорски програми, както и 6 млрд. евро по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2005-2015 г.
На щат в администрацията на Министерство на земеделието са над 17 000 човека. Това ведомство е с трети по размер бюджет и получава около 25% от средствата за финансиране на министерствата.
Независимо, че около 50% от европейските средства за България са изхарчени за директни плащания на единица площ и развитие на селските райони, оценката на инвестициите в сектора от гледна точка на постигнатите резултати – дял на земеделието в БВП и брутната добавена стойност, очертават недостатъчната ефективност на избрания модел от гледна точка на приноса му към икономическия растеж, категорични са учените от БАН.
Те са скептици и за бъдещето на бившата „златна кокошка”. По думите на доц. Буюклиев, перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщане на неговия потенциал като съществен фактор за растеж и икономическо развитие.
Нека го кажем възможно най-просто: похарчени са милиарди за реформи в аграрния сектор, без да има възвращаемост, конкуретноспособност и икономически растеж. Второ: армията от чиновници с нищо не е спомогнала за реформирането и модернизирането на сектора. Трето: изследванията, свързани с произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност.
Добро утро, Минке, биха казали някои и сигурно ще са прави. Важното е да се разбере, че изборът на модел на аграрна политика е въпрос от национално значение. От БАН препоръчват България да се стреми към производството на традиционните селскостопански продукти и храни и търговията с тях в съответствие с модела „Средиземноморска диета”.
И още нещо. На първо място сред факторите, определящи развитието на световното земеделие и хранителна система, е нарастващото търсене на хранителни продукти. Няколко изследвания на авторитетни международни организации и изследователски центрове прогнозират нарастване на търсенето в световен мащаб с около 70% до 2050 г.
Сякаш звучи разбираемо.
Анализирай това
Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.
Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.
Препоръки, съдържащи се в доклада на учените от БАН
