Изобретателят на „Трапеца на смъртта“ Лазар Добрич скача с кон от моста Александър в Сена
Автор: Камен Колев
Дъщерята на големия философ и мислител Фридрих Ницше – Мини, била асистентка на българската звезда Лазар Добрич - най-нашумелият наш цирков артист, педагог и режисьор от първата половина на ХХ в. Тъй като фамилията му не звучала достатъчно български, той специално си измисля сценичното име „Българинът Иванов”, за да прославя родината по света.
Добрич, чиито акробатични изпълнения са популярни не само в Европа, но и в Америка, става известен с изобретения от него номер „Трапеца на смъртта“. Този месец честваме 135 години от рождението му.
Лазар Добрич е роден на 26 юни 1881 г. в софийското село Равно поле. Амбициозно и трудолюбиво дете, още от 15-годишен мечтае да работи в цирк. Докато е стажант в софийската Сточна гара, печели конкурс и е изпратен на специализация по железопътното дело във Франция. Заминава раздвоен – разумът го води към политехническото училище в Ание, недалеч от Париж, а сърцето му го тегли към цирковия купол.
Печели стипендия да учи в Ание, но една случайност предопределя съдбата му. В парижкото вариете „Фоли Бержер” се запознава с един млад артист гимнастик от трупата на румънеца Димитреску, който го препоръчва на шефа си. Димитреску е възхитен от гимнастическите умения на българина и го приема в трупата си със скромна месечна заплата.
Дебютът му е в Брюксел на 1 октомври 1897 г. в белгийския цирк „Ракси” с атракционния номер „Смъртния скок”. Година по-късно Лазар гастролира като самостоятелен артист – изпълнител на сложни номера.
През 1900 г. на Световното изложение в Париж артистът за пръв път прославя името на България като изпълнява прочутото салто мортале от покрива на “Фоли Бержер” и влиза завинаги в историята на световния цирк. По това време изобретява световноизвестния си номер „Трапеца на смъртта”, който изпълнява с уред, специално създаден от него.
За пръв път представя номера си през 1905 г. в берлинския цирк "Шуман". Впоследствие „Трапецът на смъртта” навлиза широко в цирковата практика. Номерът докарва публиката до екстаз – зрителите крещят от ужас и възторг.
По това време Добрич започва да се нарича „Българинът Иванов”. Решава, че като единствен изпълнител на сензационен цирков номер името му трябва да прославя родината.
Но за да бъде номерът му по-ефектен, артистът се нуждае от асистентка - млада, стройна, елегантна и красива жена, която да го представя пред публиката и да стои на сцената или манежа по време на самото изпълнение.
„За моя асистентка ми препоръчаха млада циркова артистка — ездачка висша школа. Баща й починал през 1900 г., когато тя била 15-годишна. Загрижена за бъдещето на дъщеря си, майка й се насочила към цирка, където имали роднини артисти. Девойката се заела усърдно за работа и станала отлична циркова ездачка, висша школа. Когато я запитах за фамилното име, тя ми отвърна:
— Казвам се Мини Ницше. Артистичното ми име е Ада Бюл. Баща ми беше учен човек — философ, но борбата за живот ме застави да стана циркова артистка поради липсата на средства да продължа учението си.
— Как е собственото име на баща ви?
— Фридрих… Фридрих Ницше.
— Кой не познава името на немския философ Фридрих Ницше!… Нима вашите роднини не можаха да ви осигурят възможността да продължите образованието си, та станахте циркова артистка?
— Изглежда, че не са имали такава възможност. Сега обаче аз обикнах професията си и за нищо на света не бих заменила званието „циркова ездачка“ с нещо друго. Овациите на публиката ме радват и осмислят живота ми”, разказва Добрич в спомените си.
Така дъщерята на Фридрих Ницше става негова асистентка като гастролите им започват от Германия. По това време Берлин е облепен с големи афиши и плакати, на които с едри букви пише: „Иванов — изобретателят на „Трапеца на смъртта”, „Неподражаемият Иванов”, „Оригиналният Иванов”, „Иванов в „Трапеца на смъртта”. Гастролите носят огромна слава за българина, но дъщерята на Ницше се чувства засенчена и въпреки високото си възнаграждение, решава да напусне и да се върне към кариерата си на циркова ездачка.
До началото на Първата световна война Добрич гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете "Барнум Байлай", "Браун", "Волнер", "Пиерантони", "Ренц", "Хамершмит", "Чинизели". Пътуванията му са изпъстрени с много приключения. По време на гастролите си в Одеса Добрич спасява цяла трупа японски циркови артисти, арестувани като цивилни пленници по време на Руско-японската война. Благодарение на корупцията, дълбоко пуснала корени в държавния апарат на царска Русия, той успява срещу 1000 рубли подкуп да издейства освобождаването на японските пленници.
Заради уменията си в цирка Добрич участва като дубльор в киното при опасни номера. При свое гостуване в цирка в Рим участва в историческия филм „Нерон и Агрипина“ – играе тракийски гладиатор, въоръжен с мрежа и меч. В лентата „Кабирия“ пък е езически жрец, който поема децата от жертвоприносителите и ги поставя в пламтящата утроба на езическото божество. В „Самсон и Далила“ върти воденичния камък заедно с главния герой Самсон.
Една вечер в артистичното кафене „Рандеву дез артист“, недалеч от „Фоли Бержер“ в Париж, случайна среща му урежда участие във филм с много сложен номер – скок с кон от моста Александър във водите на Сена. Филмът е криминален - Добрич трябва да изиграе ролята на арестуван престъпник, който се изтръгва от ръцете на полицията и побягва.
Започва преследване, изпълнено с перипетии. Престъпникът прибягва до една карета със заспал на капрата кочияш. Бързо разпряга коня му, яхва го и препуска в кариер. Пред него се изпречва канал, пълен с вода. Преплува го заедно с коня и настига един трамвай.
За да заблуди преследвачите си, престъпникът скача от коня в движещия се трамвай, а малко по-късно скача от трамвая в открит автомобил, обезвредява шофьора, поема управлението и при пълна скорост излиза вън от града, преследван от друг автомобил, пълен с полицаи, които непрестанно стрелят.
Без никакви предварителни дубли българинът изпълнява скока с кон от 15 метра височина в течащата вода на Сена. В последния момент става инцидент – конят забива предните си крака в рампата и хвърля ездача в Сена, после сам пада в реката.
Чиста случайност спасява Добрич от копитата на коня. На другия ден парижките вестници гърмят със сензационни заглавия за смелостта на българина, скочил с кон в Сена. Режисьорът от филмова къща „Пате Фрер” харесва много заснетата сцена и възнаграждава допълнително българския артист.
С изкараните от този филм и от парижките театри пари Лазар помага на майка си да изплати имот в района на Княжево. Винаги изпраща половината от спечелените си пари на родителите си, а успехът по време на турнетата в Щатите, Рио де Жанейро и Нова Зеландия му носи голямо богатство.
Когато разбира, че е обявена мобилизация заради Балканската война, Лазар Добрич се връща в Родината. Той участва в бойните действия, а по-късно и в Първата световна война. След това отново тръгва по света и жъне нови успехи. През 40-те години се установява в България и основава своя трупа.
През 1919 г. заедно с брат си Александър построяват в София цирк "Колизеум", който съществува до 1926 г. Лазар Добрич работи като цирков педагог, а между 1933 и 1941 г. е редактор на в. "Цирков глас". През 1933 г. създава цирк "Роял-Добрич", който ръководи до 1956 г. После става главен режисьор в дирекция "Български циркове".
Лазар Добрич създава номерата „Танц върху опъната тел”, „Перш”, "Жокейска езда", "Отвесни въжета", "Петорен трапец", „Стълба на крака”. Мнозина от цирковите артисти в следвоенна България са ученици на Добрич.
Умира на 16 февруари 1970 г. Часове преди да издъхне вижда новородения си внук Лазар. Добрич е единственият българин, удостоен през 1955 г. на Първия международен цирков фестивал във Варшава с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство.
