Съкрушителната българска победа при Траянова врата

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

решава окончателно да се разправи с непокорните комитопули, владеещи Западна България. За целта той първо тръгва с 30-хилядна армия към Средец. Когато пристига до града и неговото разузнаване му донася, че гарнизонът е в състав от 4500 души, император Василий ІІ смята, че ще го превземе само за няколко дни.
Воините на Средец обаче се отбраняват твърдо. Български отряди правят набези и  унищожават хранителните припаси на византийците, а нови няма откъде да вземат.

В една нощ по прокопан подземен тунел войниците на Арон стигат до обсадните машини на ромеите и ги подпалват. Най-голямата заплаха обаче идва от приближаващата се войска на Самуил, която вече е стигнала до Витоша.
Поради всички тези причини Василий ІІ нарежда да се свали обсадата на Средец, която е продължила 20 дни, и войската му да се оттегли в Тракия, където да се съберат повече сили и да се изчака по-благоприятно време за настъпление.
При похода си към Средец императорът е оставил голям отряд при прохода Траянова врата, начело с Лъв Мелисий, който да пази тила му. Той обаче по своя воля напуска поста си и се отправя към Тракия.

Узнали за това, българите устройват сполучлива интрига. Те изпращат при началника на Западната византийска армия – Кондостефан, преоблечен като войник на Лъв Мелисий свой човек, който му съобщава, че неговият командир е тръгнал да завладява престола в Цариград.
Кондостефан веднага съобщава това на император Василий ІІ. Силно разгневен, той бърза да настигне Лъв Мелисий и да го накаже за измяната. Затова само с един преход, въпреки голямата горещина, недохранените ромейски войници изминават пътя от Средец до Щипон (селище до днешния Ихтиман) и се установяват на лагер край Траянова врата.

Тук проличава блестящата тактика, приложена от Самуил. Като главнокомандващ българската войска той не преследва византийците, а ги изпреварва и обкръжава отвсякъде мястото, където предполага, че ще се разположи ромейският лагер. Оказва се, че Самуил съвсем точно е предвидил ромейските намерения.
Случват се обаче две обстоятелства, които увеличават драматизма на предстоящите събития. В нощта на 16 срещу 17 август в лагера на византийците пада голям метеорит, който с огън и трясък се разбива в скалите и те смятат това за лошо знамение. Освен това се разнася слух, че българите са завзели и преградили височините около лагера.

Всичко това става причина за появата на смут сред ромейската войска, но тя и император Василий дори не предполагат какво им предстои да изпитат.
Сутринта на 17 август 986 г. българската войска, предвождана от цар Роман, Самуил и Арон, напада византийците от всички страни  и започва да ги изтребва. След отчаян опит за оказване на съпротива те се втурват в паническо бягство. Унищожена е цялата ромейска конница и по-голямата част от пехотата.

От 30-хилядната войска се спасяват само около 4000. Сред тях е и император Василий, който е изведен от полесражението от елитната арменска гвардия по открита от нея незавардена от българите пътека и така е спасен животът му. В ръцете на българите обаче попада цялото му имущество, в което е походната императорска златна корона, другите регалии, знамената и още много ценности.
Въпреки това българите като че ли недооценяват значението на своя голям успех, като считат битката при Траянова врата само за епизод от войната, която се води вече повече от 10 години, макар и с прекъсвания.

Но това е едно повторение на случилото се при Върбишкия проход, където хан Крум нанася голямо поражение на византийците. Тогава загива и техният император, а тук той оцелява. Именно това се оказва решаващо в по-нататъшния ход на войната.
Във всички случаи обаче битката при Траянова врата и българският успех в нея отлагат края на Първото българско царство с повече от 20 години. Той е записан в 12-редовия Битолски надпис на Иван Владислав.
Византийски и други хронисти в своите произведения отразяват голямата българска победа. Лъв Дякон, който е бил в свитата на Василий ІІ и също като него едва се е спасил, отбелязва, че само чудото помага на малко ромейски войници да оцелеят от кръвопролитната битка.

Според Матей Едински „Българският цар взел връх и обърнал в бяг войската на Василий чак до Цариград. Българите откарали от тях голяма плячка и множество пленници. Василий цял опозорен се върнал в столицата си“.
Заслугата на Яхъя Антиохийский е, че благодарение на него се знае, че денят на битката – 17 август, е бил вторник.

За събитието пишат още Йоан Скилица, Йоан Зонара, Стефан Таронски, Георгий Кедрин и други. Най-прочувствено обаче е писанието на Йоан Геометър, в което се редят строфите: „Дори слънцето да би изчезнало/ никога не бих казал,/ че стрелците на скитите/ са по-силни от ромейските копия./ Повалете се дървета!/ Срутете се мрачни скали!/ Грозни планини, пропаднете!/ Тук лъвът се изплаши от сърните./ Слънце, скрий  под земята/ златоблестящата си колесница,/ събуди духовете/ на великите императори/ и страшната вест им кажи:/ Дунава грабна венеца на Рим./ Стрелците на скитите се оказаха/ по-силни от ромейските копия!“.


Патриотичен календар

10 юни 1871 г. — В румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”, издаван от Христо Ботев

10 юни 1964 г. — Създаден е Шуменският университет, първоначално като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

13 юни 1865 г. — Чета, в която членуват Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България през река Дунав

14 юни 1853 г. — Умира големият български иконописец и художник Захарий Зограф

16 юни 1876 г. — На път към съда в Пловдив, близо до Габрово Тодор Каблешков успява да отнеме револвера на едно заптие и се застрелва в главата

В категории: История , Горещи новини