Народното събрание прие закона за забрана на бурките

Автор: Анна Александрова

Подготвеният от парламентарната група на коалицията Патриотичен фронт законопроект за носенето на облекло, покриващо или скриващо лицето, бе одобрен на първо четене от Народното събрание със 108 гласа „за”. „Против” гласуваха единствено 8 депутати от ДПС и независимите, членуващи в още нерегистрираната партия ДОСТ. В сряда парламентът удължи пленарното си заседание до гласуването по тази точка от дневния ред.
Законопроектът бе внесен на 20 април от депутатите от ПФ и придоби популярност като „Закон за бурките”.

Неговата цел е въвеждането на правна регулация на обществените отношения, свързани с агресивно налагане на територията на България на ограничения на личната свобода и човешкото достойнство на жените, приели – най-често срещу заплащане – да носят бурки, нихаби и други разновидности на изцяло покриващо лицето облекло, идващо като подражание на общности, където е налице радикален ислямизъм.

Както е известно, подобно облекло използват най-вече жените на имамите, съдени в Пазарджик и подсъдими за проповядване на радикален ислям и пропагандиране на идеите на терористичната организация „Ислямска държава”.
Неслучайно по предложение на съветниците от НФСБ Общинският съвет в Пазарджик прие промени в наредбата за обществения ред, с които забрани носенето на бурки. По-късно подобна забрана бе гласувана и от общинарите в Бургас, Стара Загора и Сливен.

Реакция срещу радикалния ислям

Още при представянето на законопроекта през април председателят на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов изтъкна, че  предложението на родолюбците е навременна реакция срещу нарастващия радикален екстремизъм и случващото се в Европа.
Лидерът на НФСБ припомни, че от години у нас се наблюдават опитите на определени външни фактори, чужди държави, фондации и всякакви други организации да разделят българското общество, налагайки с финансови средства едно нетрадиционно облекло за българските мюсюлмани.

„Съгласно Конституцията, България е светска държава. По традициите на исляма у нас, никога подобни облекла, които са типични за страните от Персийския залив или Близкия изток, не са били характерни за мюсюлманите в страната ни”, категоричен е Симеонов.
В приетия от парламента законопроект се предлага забраната за носене на облекло, скриващо напълно или частично лицето, да важи за официалните институции и обекти, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, местата за обществен отдих, спорт, култура, комуникации и други.

Забраната няма да се отнася за домовете на хората или до официалните места за молитва на даденото вероизповедание. В законопроекта се въвежда и задължение за чуждите граждани или мигранти за представяне на снимка на личните документи и на документите за временно или постоянно пребиваване в съответствие с изискванията на Закона за българските лични документи, тъй като това е необходимо за идентификация на лицето.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага и допълнение на Наказателния кодекс, като е предвидено да се създаде разпоредба, криминализираща действията на хора, които чрез използването на заплаха или обещание за материална облага налагат носеното на облекло, скриващо напълно или частично лицето на места, в които е забранено.

За нарушаване на забраната за носенето на подобно облекло наказанието е глоба в размер на 200 лв. за първо нарушение, а за всяко следващо – до 1500 лв., както и лишаване от социални помощи.
Предвиждат се и санкции и за тези, които склоняват хората да прикриват лицата си – лишаване от свобода до три години, глоба от 5000 лв., както и обществено порицание. Ако потърпевшият е малолетно или непълнолетно лице, се предвижда затвор до 5 години и 10 хил. лв. глоба.

Срещу мутренските кортежи

В сряда, с 94 гласа „за", 6 „против" и деветима въздържали се бяха приети на второ четене и промени в Закона за частната охранителна дейност на физически лица.
В срок от два месеца след обнародването на промените в „Държавен вестник” министърът на вътрешните работи трябва да определи с наредба реда и условията за извършване на частна охранителна дейност на физически лица.
Тези изменения и допълнения в закона бяха внесени, след като през февруари охранители на Ивайло Борисов–Ториното, смятан за близък до Златко Баретата, пребиха шофьор на Околовръстния път на София.

След инцидента, взривил социалните мрежи и довел до намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, МВР и прокуратурата обявиха спешни мерки, които да направят невъзможно извършването на охранителни дейности без лиценз.
Което не решава изцяло нещата, ако се съди по това, че наскоро простреляният несебърски наркобос Митьо Очите има регистрирана охранителна фирма, а в престрелката в „Слънчев бряг” участваха негови гардове.
"Ние искаме да спрат безконтролните кортежи по улиците, да спрат побоите по улици и магистрали, а след това някой да излезе и да обяснява, че това са временно назначени хора, които можело да стават охрана", обясни целите на поправката един от вносителите - Маноил Манев от ГЕРБ.

Промени и в закона за офшорките

В сряда парламентът прие на второ четене и промените в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
По предложение на депутати от Реформаторския блок бе гласуван текст, в който се казва, че компания, регистрирана в юрисдикция с преференциален режим (офшорка), може да притежава до 10% от капитала на дружества с обществено значима дейност.

Целта е да се избегне възможността две или повече свързани офшорки да притежават 100% от капитала на обществено значими компании. Но офшорните зони в държави от ЕС, както и Лихтенщайн, Сан Марино, Андора и Монако са изключени от определението за "юрисдикции с преференциален данъчен режим", тъй като имаме подписани двустранни споразумения за административно сътрудничество и обмен на информация с тези държави.

Отпада и пълната забрана притежавани от офшорки дружества да участват в обществени поръчки, приватизационни сделки, публично-частно партньорство или да получават концесии, като и тук се слага праг от 10% на участие в капитала на дружеството.
Въвежда се изискването да се вписват в Търговския регистър действителните собственици на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, когато то осъществява дейност чрез българска компания.

В категории: Политика , Горещи новини