Село Стоилово по традиция възпроизвежда забравени ритуали – такива, каквито са били в старо време
Автор: Севдалина Пенева
В Странджа има едно растение, викат му срамниче. Съцветието му представлява сенник, подобно на равнеца, съставен от множество бели цветчета. Това, което го отличава обаче, е едно цветче в средата, обагрено в черно. Стара странджанска легенда разказва, че някога това горско биле било цялото тъмно като нощта – символ на първородния грях, на срама човешки и на будната съвест.
През вековете на материално развитие и технически прогрес цветето постепенно започнало да изсветлява. Колкото повече се извръщали човеците от духовността, толкова повече черното се свивало, докато накрая останало само една мъничка точка. Господ я запазил, за да напомня на хората, че съвсем без срам и съвест светът не може да просъществува.
Другото име на срамничето е див морков. Наричат го така заради изключително полезните му корени, с високо съдържание на витамин А. Но брането му, както и на всички билки, си има своите тънкости, това не става просто така.
От незапомнени времена се счита, че най-полезни са лековитите треви, събрани при залез слънце, вечерта преди Еньовден и при изгрева на следващия ден, на самия празник. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билета, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
И Еньовден, както и нестинарството, а и още много други обичаи по българските земи, съчетава магията от езическите времена и вярата в Бога след приемането на християнството.
Какви са били традициите на този ден в най-мистичната планина на Балканския полуостров в стари времена вече няколко години подред показват местни жени от странджанското село Стоилово. В „Десант“ вече сме ви разказвали за него и за прочутите водопади наоколо, които спират дъха с красотата си.
Населеното място се намира само на три километра от Малко Търново, където преди две седмици официално бе открит за посещения мотел „Козият рог“ - идеалното място за нощувка, ако човек реши да съчетае брането на билки с обхождане на уникалните исторически и археологически обекти в района – тракийското светилище на „Мишкова нива“, гроба на Бастет, некропола в местността Пропада, Индипасха, параклиса „Св. Троица“, граден върху входа на пещера, пещерата на света Марина край Сливарово...
Ритуалът на Еньовден по традиция е възпроизвеждан с помощта на Община Малко Търново и читалище „Просвета 1914“. Празникът миналата година обаче нямаше да се получи, ако не бяха десетките ентусиасти (някои от които облечени в народни носии, характерни за този край), които дойдоха на място, за да се потопят в магията на планината и лично да съпреживеят тайнството по събиране билета.
Точно преди една година, на 23 юни, преди слънцето да превали хълмовете, около местността Чадъра е почерняло от хора и автомобили. Без излишно суетене, млади моми в бели премени се отделят от множеството и, без да си продумат, поемат към извора Св. пророк Илия. За мълчана вода.
Поверието е, че в нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. Затова за лечение и гадаене се взима такава, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
В менците после ще бъдат натопени китките, които момите са си спретнали сами. Някои, за да си ги познаят на следващия ден при наричането, им връзват цветно конче или закрепят пръстен.
Еньовските китки трябва да нощуват под трендафил, но понеже на хълма над селото няма такъв храст, за „покривало“ служат клонките на млада шипка. Цяла нощ те ще се просмукват с магия, а на сутринта, още преди изгрева, отново ще се съберат тук, за пророкуването.
Мъничко момиченце, облечено като „яньово буле“ (еньова буля, еньовче), покрито с червено було, закичено с венец и опасано с пелин или жилавика (синя жлъчка) ще вади китките от мълчаната вода една по една, ще ги вдига нагоре, а по-възрастни жени ще предсказват какъв жених ще си намери момата и какво бъдеще я чака.
После за здраве всички се отъркалят в росната трева и връзват на кръста си жилавика – да няма болежки през цялата година, чак до другия Еньовден. Красив ритуал е и преминаването през еньовия венец, свит от билката еньовче от момите, от предната вечер.
Докато участниците се провират пред уханния венец, мъжете са стъкмили огън. Щом пламъците му спаднат, всеки го прескача – хем за здраве, хем да му „паднат бълхите“. И точно преди слънцето да изскочи над хребета, всички се събират за мълчано хоро. С боси крака, в пълна тишина, с вглъбени погледи... Не е нужно човек да вярва, за да усети магията – със сетивата, с кожата си, с всяко вдишване и издишване.
Все още не е късно да се включите в ритуала по събирането на билки в Стоилово. Ако обаче сте пропуснали момента да се организирате, можете да сторите това до рая на месеца, докато слънцето все още не е прегорило лековитите треви.
В Странджа могат да се видят сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян, мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче, тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка, дрян, липа, леска, кучешка роза (шипка), смрадлика, ясен, глог и много други.
Лековитата им сила е докъм средата на юли. Условието е същото – берат се на ранина, после вече слънцето ги пресушава и отнема лечебната им сила. За тези, които ще се изкушат да съберат билки от Странджа, ще ви насочим вниманието към няколко не толкова популярни треви.
За срамничето вече стана дума в началото на текста. Стръковете от еньовчето пък имат слабително, противомикробно и противовъзпалително действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания. Препоръчва се и при лечение на чернодробната цироза, както и при възпалителните отоци при острия ставен ревматизъм.
Употребява се и при задух, възпаление на гърлото, пресипнал глас, при висока температура, глисти. Сокът от еньовче се използва за подсирване на прясното мляко.
Памуклийката, това скромно цвете с пурпурни листенца, има мощна сила. Ползва се при болки в гърлото и ушите, при разстройства на стомашно-чревния тракт, заболявания на кожата и лигавицата, лечение на рани и кръвоспиране. Латинското име на билката е Cistus Incanus.
Памуклийката е растението с най-високо съдържание на полифеноли в Европа. Използва се за чай и подправка. Подобно на червеното вино, има превантивно лечебно действие върху кръвоносната система и сърцето. При редовен прием повлиява положително върху нивата на холестерола, предотвратява стесняването на кръвоносните съдове и високото кръвно налягане и така намалява риска от образуване на съсиреци и тромби.
