Самата тя категорично отрича всякаква прилика, но съществуват доста сходства в биографиите на двете дами
Всряда, 13 юли, Обединеното кралство се сдоби с втората в историята си премиер-министър жена – Тереза Мей. Тя замени на поста подалия оставка досегашен премиер Дейвид Камерън, след като всичките й конкуренти за офиса на „Даунинг стрийт“ 10 отпаднаха от надпреварата.
Предишната дама на тази позиция – Маргарет Тачър – бе запомнена по света и на Острова като „желязната лейди“. Тя успя да намали разходите за образование, но водеше безпощадна борба с профсъюзите, ирландските сепаратисти и вътрешнопартийната й опозиция, разгонваше демонстрации, но и излезе като победител от войната за Фолклендските острови.
Съвсем естествено, международните анализатори съсредоточиха тези дни коментарите си върху това каква е приликата и каква – разликата, между двете британки, поели в ръцете си кормилото на властта в мъгливия Албион.
Само преди месец едва ли е имало човек във Великобритания, на когото да му е минавала през главата мисълта, че 59-годишната министърка на вътрешните работи Тереза Мей ще оглави британския кабинет. По принцип като най-вероятен наследник на Дейвид Камерън се смяташе шефът на държавната хазна Джордж Осбърн. Той бе ревностен привърженик за членството на Обединеното кралство в ЕС, а брекситът изглеждаше мисия невъзможна. И все пак, в случай че народът на Острова реши да напусне голямото европейско семейство, за приемник на премиерския пост се спрягаше бившият лондонски кмет Борис Джонсън, който със зъби и нокти отстояваше идеята за излизането от Евросъюза.
Що се отнася до междунационалните и междурелигиозните конфликти, Тереза Мей действаше твърдо, забранявайки и проявите на мюсюлмани ислямисти, и демонстрациите на британските десни сили, като отстраняваше от работа тези служители на вътрешното министерство, които не бяха съгласни с нейната политика.
Тя се изказваше категорично против квотите за бежанците, предлагани от Европейската комисия, и въведе редица ограничения срещу събирането на семействата на мигрантите. Но така и не можа да изпълни обещанието си да намали броя на пристигащите на Острова до „десетина хиляди на година“ – през 2015 г. миграцията във Великобритания достигна рекордните 330 хиляди души.
Като цяло наблюдателите са единодушни, че Мей, която иначе бе безкомпромисна по отношение на борбата с корупцията в подопечните й ведомства, винаги е проявявала колебание в унисон с линията на партията, като последователно гласува за нахлуването в Ирак и за изпращането на британски войски в Сирия, Либия и Афганистан.
Въпреки че подкрепяше Дейвид Камерън по въпроса за оставане в ЕС, сега тя заявява, че ще уважи решението на избирателите. „Брекзит означава Брекзит и ние ще го превърнем в успех", категорична е новата британска „желязна лейди“. На Острова очакват, че въпреки призивите на Брюксел, тя няма да бърза със задействането на чл. 50 от Договора за ЕС, който урежда излизането на страна членка от Съюза.
Тереза Мей е класически центрист – около това мнение се обединяват повечето международни и британски анализатори. Тя винаги балансира на тънко въже между враждуващите лагери. В началото на новото хилядолетие тя заявяваше, че е против гей браковете, а през 2013 г. вече беше „за“ тях. Все пак категорично отхвърли осиновяването на деца от еднополови партньори.
И ето че след плебисцита Камерън си замина, а след него и Джонсън, който внезапно реши, че не му стигат лидерски качества. Консерваторите се правеха на разсеяни – за еврооптимистите бе странно да вземат властта, за да изведат страната от ЕС, а евроскептиците останаха без харизматичния си лидер Борис Джонсън.
И в тази ситуация на помощ се притече именно умерената и принципна Тереза Мей. Теоретично предизборната кампания трябваше да се точи до септември, но завърши предсрочно, след като основната съперничка на Мей – зам.-министъра на енергетиката и последна надежда на евроскептиците Андреа Ледсъм, след поредица от скандали в началото на седмицата се отказа от надпреварата за „Даунинг стрийт“ 10. След което и еврооптимисти, и евроскептици в един глас изразиха радостта си от това, че сега Великобритания получава силно и отговорно правителство.
На Мей се падна нелеката задача да оглави страната в много кризисен момент, когато британската лира падна до най-ниските си нива за последните 30 години, а обществото е разделено на две.
Тя градеше политическата си кариера упорито и последователно – тухла по тухла, сдобивайки се постепенно с репутацията на човек с високи морални качества, на умерен консерватор, който взима присърце нуждите на обикновения човек. Лейдито никога не е влизала и дори не се е опитвала да влезе, в най-близкия кръг на премиера Камерън, осъзнавайки разликата в статуса между себе си и върхушката на консерваторите, сформирана от випускници на елитарни частни училища.
През 2010 г. Камерън назначи Мей едновременно на два министерски поста – в министерството на вътрешните работи и в това по въпросите на жените и равните възможности. Тя веднага отмени мерките за допълнителен контрол върху гражданите, въведени от предишното лейбъристко правителство; предотврати екстрадирането в САЩ на хакера Гери Макинън, обвинен, че е хакнал компютърните мрежи на НАСА; разкритикува подчинените си за недостатъчната борба с корупцията и публично се извини за грешките на полицията.
Показателен бе примерът с процеса по делото на Александър Литвиенко. Бидейки шеф на вътрешното министерство, Мей блокира всички опити той да се разгърне. Едва през лятото на 2014 г., когато отношенията между Русия и Запада се развалиха, тя даде зелена светлина на разследването на комисията Оуен и извика на килимчето пред нея руския посланик.
Нищо решително, нищо твърде рязко, освен реализъм и осигуряване на пространство за маневра – така коментират тези й постъпки международните анализатори.
Забавното в случая е, че някои руски медии смятат Мей за една от най-последователните критици на Москва, докато в същото време британската преса я ругае за стремежа й при никакви условия да не влиза в конфликт с Кремъл.
Може да се открият доста сходства в много от детайлите в биографията на новия премиер на Обединеното кралство и на предишната жена британски министър-председател. Мей е дъщеря на англикански свещеник, а Тачър – щерка на методистски пастор. И двете са завършили Оксфорд – Маргарет изучавала там химия, а Тереза – география. И двете дами са омъжени успешно, само че Мей, за разлика от Тачър, няма деца.
Самата тя обаче категорично отхвърля всички аналогии с „желязната лейди“. „Мисля, че втора Маргарет Тачър не може да има. Не съм привърженичка на ролевите модели. С каквато и работа да се заема, аз и се посвещавам изцяло и се опитвам да я изпълня толкова добре, колкото мога“ – казва за себе си новият британски премиер.
И все пак между двете първи дами на Великобритания има доста общо. Преди всичко това е характерът – забелязват коментаторите. Тези, които са се сблъсквали с Мей, я характеризират като дама със силно честолюбие, хладнокръвие и стоманена воля, които са й позволили да се издигне от консервативните низини до самия връх на партийната йерархия.
„Трудно е да се работи с нея“ – коментира пред „Гардиън“ един от нейните бивши колеги. „Тереза е дяволски сложна жена, но на нас ни се е налагало да работим и с Маргарет Тачър“ - изрече преди няколко дни по неин адрес министърът без портфейл в кабинета на Камерън Кенет Кларк.
Неговите думи бързо се превърнаха в крилата фраза, а Мей ги направи девиз на кампанията си. На среща със съпартийците си, след като разбра за победата си, тя заяви, очевидно намеквайки за бъдещите преговори по брексита: „Кен Кларк ме нарече дяволски сложна жена. Следващият, комуто предстои да разбере това, е Жан-Клод Юнкер“.
Политическите анализатори обаче отбелязват, че в политически план Тереза Мей доста се различава от Тачър. Тя например вярва в социалните програми и в необходимостта от увеличаването на разходите за образование. „Бих искала Великобритания да стане страна не за малцина представители на привилегирована класа , а за всички“ – споделя новият премиер.
За това накъде Мей ще поведе Обединеното кралство, съобщава самата тя в своя декларация, публикувана преди няколко дена. „Някои политици – демократично избрани политици! – след брексита заявиха, че правителството трябва да игнорира резултатите от референдума за излизането от ЕС.
Някои бизнес лидери, вместо да планират стъпките по излизането от Евросъюза или да помислят върху възможностите, които се откриват, се оплакват от резултатите от гласуването и ругаят избирателите. Но ние сме длъжни да се възползваме от шансовете да излезем на международни простори и да помогнем на нашия бизнес да развива дейност по цялото земно кълбо. Не трябва да има никакви опити да останем в ЕС, никакви опити да се върнем в Евросъюза чрез черен ход, никакви повторни референдуми. Нашата страна гласува за излизането от Европейския съюз и аз като премиер-министър ще направя всичко, за да напуснем ЕС“ – безкомпромисна е Мей в изявленията си.
Но на нея й предстои още едно тежко изпитание. През 2007 г., когато тогавашният премиер – лейбъристът Гордън Браун получи властта по наследство от Тони Блеър и отказа да проведе всеобщи избори, тя го разкритикува, заявявайки, че той се бои от присъдата на народа. Опонентите й припомниха тези думи и сега Мей е изправена пред трудния избор да се откаже ли от избори, както направи Браун, и да запази гарантираното си премиерско кресло, или да рискува с възможността да изгуби.
Апропо, съдейки по резултатите от проучванията, тя се харесва на много от британците. Ценена е заради близостта й до народа, за малките й слабости, включващи любов към красиви вещи („Харесват ми разни парцалки и пантофки – те не ми пречат на кариерата“, откровеничи Тереза Мей), даже заради здравословните й проблеми – 59-годишната политичка страда от диабет и е на инсулинови инжекции. Освен това е бездетна и много страда от това, което, разбира се, предизвиква дълбоко съчувствие.
Поредната порция симпатии Мей заслужи през нощта във вторник, когато акаунтите на англичаните в „Туитър“ обиколи снимка на всенародния любимец – обитателя на премиерската резиденция на „Даунинг стрийт“ 10, котаракът Лари, в компанията на черно-бяла пухкава писана. „Нима Лари ще бъде уволнен?!“ – питаха се разтревожените британци.
Бързо обаче се изясни, че втората котка – Ел Гато, е питомка на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, който бил наминал да изкаже почитанията си на новия министър-председател, а Мей му обещала, че Лари ще остане главен ловец на мишки в премиерския офис. Съдейки по реакциите в социалните мрежи, повечето жители на Обединеното кралство са на мнение, че човекът, който няма да навреди на верния котарак, няма да навреди и на страната.
