Столичен вестник го издаде като приложение за годишнината от обесването на Апостола на свободата
Автор: Милко Петков
На 18 февруари тази година в един столичен вестник излезе като приложение дълго рекламираното тефтерче на Левски. От ранни зори стоях нетърпеливо на опашка пред една централна будка, но вестникът, преди да бъде показан на щанда, беше продаден още като го вадеха от пощенските пратки. Отидох по други будки, но уви – резултатът беше същият!
Наложи се дълго да чакам и чрез „връзки“ и „по втория начин“ да си го набавя. Заветното тефтерче беше вече в ръцете ми. Радостта ми обаче траеше кратко.
На самото тефтерче пишеше Аgenda (дневен ред, дневник). Изумих се защо надписът е на английски език?! Интересно дали през 1871 г. са се продавали свободно такива тефтерчета, че да може и Левски да си купи?
Реших обаче да не издребнявам и предположих, че може да му е донесено като подарък от негов приятел, който се е върнал от чужбина. Както и да е. Имах известни познания по темата, така че реших веднага да разбера доколко са точни. Според предварителната ми информация, тефтерчето трябва да е една малка счетоводна книга с приходи и разходи, за да може, ако е необходимо, Дяконът да се отчет пред когото е нужно, какви пари е получил и за какво ги е изразходвал.
Пак ново разочарование. Още на първи прочит прави впечатление липсата на някои неща, поместени задължително в други издания на това тефтерче, написано от Левски, което показва, че то е непълно, а от там и неточно. За пример ще посоча липсата на началните стихове от любимите му песни „Искам мамо, да те видя“; „Сбогом, моя мила“; „Сал за теб мисля, мамо“. Дяконът пише само началните строфи за досещане. На страници 26, 28, 80, 36, 37, 38 и 39 е поместена част от стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев. Няма логична последователност в страниците.
И отново възниква въпрос – защо е било нужно такава огнена поезия да бъде писана в такъв „халваджийски тефтер“?!
Тук ще отворя една скоба, за да кажа това, което професор Андрей Пантев поясни за тефтерчето, с което той дълго е работил. В интервю по една телевизия водещата в продължение на десет минути се възхищаваше на това колко честен и колко пестелив е бил Левски. По някое време Пантев с досада я прекъсна: „Апостолът не е бил сиромахомил, както вие се опитвате да доказвате. Ако някога ви попадне това тефтерче, обърнете на 12 страница и ще разберете, че през януари месец на 1871 г. Левски е бил в Букурещ. Там си е поръчал богат търговски костюм, австрийска изработка. Мярка са му взели австрийски шивачи, като предлагат с австрийски плат на място да бъде ушит този костюм. Дякона обаче иска в добавка и жилетка, и вратовръзка, и лачени чепици, и бомбе. Те се съгласяват и казват, че всичко ще струва 1500 турски лири. Апостолът обаче пита, ако всичко това бъде доставено от Австрия, колко ще струва. Те му казват – 2500 лири. Левски плаща тази сума и пита, кога ще е готова поръчката“.
По-нататък професорът оправдава Дякона, като заявява, че „оригинален“ търговец се става с оригинални дрехи. „Така че, мила госпожо, не ми говорете за тези прословути четири маслинки, защото Апостолът е знаел кога и колко да даде“ – обобщи професорът.
Обръщам веднага на 12 страница. И ето че редакторите изглежда са решили, че тези разходи са твърде компрометиращи и затова в бележничето по всичкология се мъдри една безобидна рецепта как се „вапцат“ (боядисват) дрехи с билката брош.
Освен силно лечебните си свойства, поради големи количества алкалоиди, глюкозиди и различни видове киселини (ябълчена, винена и лимонена) това растение има дъбилни и багрилни свойства, което го прави незаменимо при оцветяване от червено до кафяво на различни видове платове и вълна.
Защо обаче тази банална рецепта е на тази страница и защо изобщо е в това тефтерче?! Дали Левски е решил да вапца нещо – не е логично, като се има предвид неговите други важни деятелности, или пък я е написал, за да я препоръча на други хора?
Вярно е, че в оригиналното му тефтерче има няколко рецепти, които той е знаел от стари монаси и хайдути – за огнестрелни прободни рани, за „лош стомах“, за настинка, за „лошо гърло“, за жълтеница, за зъби, за сърце и за горено. Обаче рецептата му за вапцане да е на страница 12 е някак нелогично. Този начин на боядисване е бил всеизвестен, така че написаното от Левски може да е преснимано и поставено на прословутата 112 страница, за да не се покаже истинският текст, съществувал на нея.
Все пак реших, че авторите на това писание нарочно са премълчали истината и за да бъда безпристрастен, реших да проверя как стоят нещата с ония прословути четири маслинки, за които Левски дал две рупчета. Изобщо не се учудих, че и тях ги нямаше.
Авторите на това фотипно издание в столичния вестник явно са решили да не рискуват нито в едната, нито в другата посока. На ум ми дойде идеята, че може би тези данни се съхраняват в друго тефтерче.
Това ми подозрение се подхранваше от едно фотокопие със заглавна част от вероятно второ тефтерче, озаглавено Notis-Buch – Gesechaft Leute jeden Berufs, което буквално от немски означава – книга бележник за търговци и хора от други професии.
Там обаче на заглавната страница са направени някакви бакалски сметки. За по-сигурно обърнах корицата на тефтерчето, на което се мъдреше, познатото вече Аgenda и отдолу със скромни буквички пишеше „Тефтерчето на Васил Левски“. Няма първа, няма втора част.
Освен това, тази преснимана корица как така се появи в „оригиналното“ тефтерче на Левски. Сам ли Апостолът е направил снимка на неговото второ тефтерче и си го е „изтипосал“ в първото?! Едва ли.
Няма основно да коментирам онази велика фраза „Народе????“, която по една случайност е на 115 страница, а в оригинала е на 54. Освен това над тази сакрална фраза има и по-голям текст. Тук авторите предлагат следните думи: „Бистра за има (не?) има три тополи“?!
По друг начин стоят нещата в книгата от 260 страници, издадена от един друг вестник и озаглавена „Личният бележник (тефтерче) на Васил Левски“. Там са разчетени над 120 думи, неразбираеми и задраскани от Апостола, и са дадени тълкувания на съответните възстановени текстове.
За по-голяма автентичност на това издание са поканени за съставители специалисти от Народната библиотека, където и до днес се съхранява въпросното тефтерче. Тук обаче става въпрос за „недоносчето“, което няма нищо общо с оригинала.
Така търговците отново влязоха в „светая светих“ на един велик човек и не казаха истината, каквото и да им е струвало това. Увеличиха продаваемостта, пробутаха поредното менте, прибраха си „сребърниците“, а Дякона със сигурност е гледал от небесата сеира им и му е идвало отново да напише – „Народе????“.
