На­род­ни­ят съд осъжда и спа­си­те­ля на ев­ре­и­те Фи­лип Мах­му­ди­ев

Автор: Борислав Гърдев

Сред не­зас­лу­же­но пре­неб­рег­на­ти­те име­на на вид­ни наши общественици, особено фра­пи­ращ е слу­ча­ят с Фи­лип Ди­мит­ров Мах­му­ди­ев.Той се раж­да в Гор­на Оря­хо­ви­ца на 7 но­ем­в­ри 1896 г. в семейст­во на за­на­ят­чия-ко­жу­хар. За­вър­ш­ва Тър­нов­с­ка­та мъж­ка гим­на­зия, след то­ва и пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Ад­во­кат­с­ка­та си прак­ти­ка за­поч­ва в Горна Оря­хо­ви­ца, ка­то ус­по­ред­но с това се ут­вър­ж­да­ва и в об­щес­т­ве­ния жи­вот. Ос­вен дъл­го­го­ди­шен пред­се­да­тел на гим­нас­ти­чес­ко дру­жес­т­во „Юнак”, член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на ко­о­пе­ра­ция „Ви­де­ли­на”, ръ­ко­во­ди­тел на мес­т­на­та ска­ут­с­ка ор­га­ни­за­ция, член на Дру­жес­т­во­то на за­пас­ни­те офи­це­ри и на Ро­та­ри клуб, той още 19-го­ди­шен е и сек­ре­тар на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия в гра­да. Не­го­ви учи­те­ли по де­мок­ра­ция и по­ли­ти­чес­ки мо­рал са вид­ни­те ли­де­ри Алек­сан­дър Ма­ли­нов и Ни­ко­ла Му­ша­нов.

Ло­гич­но е и на­соч­ва­не­то му към го­ля­ма­та по­ли­ти­ка в ед­но раз­лом­но и ба­рут­но вре­ме в годините на Вто­ра­та све­тов­на вой­на.
У нас след 21 ап­рил 1935 г. се ус­та­но­вя­ва цар­с­ки без­пар­ти­ен ре­жим, сме­нил прев­ра­та­джи­и­те зве­на­ри. Факт е, че цар Бо­рис III се прев­ръ­ща в пър­вос­те­пе­нен по­ли­ти­чес­ки ли­дер, в раз­по­ре­ди­тел и кон­т­рольор на дър­жав­на­та власт, ко­е­то се пот­вър­ж­да­ва и от раз­ту­реното от него XXIV-то Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние на 24 ок­том­в­ри 1939 г.
Из­бо­ри­те за XXV-то ОНС са нас­ро­че­ни за Плевенска област за 14 януари 1940 г., ка­то цел­та е пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те кан­ди­да­ти да по­лу­чат силно мно­зин­с­т­во с ог­лед пре­о­ри­ен­та­ци­я­та на стра­на­та към ос­та Рим – Бер­лин – То­кио. На­ те­зи из­бо­ри Фи­лип Мах­му­ди­ев учас­т­ва ка­то не­за­ви­сим кан­ди­дат, въп­ре­ки че е член на Вър­хов­ния пар­ти­ен съ­вет на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. Кан­ди­да­ту­ра­та му е из­диг­на­та и под­к­ре­пе­на от бол­шин­с­т­во­то гор­но­о­ря­хов­ча­ни.

Той пе­че­ли во­та с 80 на сто от гла­со­ве­те срещу комуниста Георги Михов и земеделеца, протеже на двореца, Димитър Кушев, който въпреки провала си става земеделски министър в правителството на Богдан Филов от 5 февруари 1941 г. до 11 април 1942 г., а в пар­ла­мен­та е сред ед­ва 20-те опо­зи­ци­он­ни де­пу­та­ти, пре­бо­ри­ли се с пре­пят­с­т­ви­я­та, на­ло­же­ни от пра­ви­тел­с­т­во­то.
XXV-то ОНС (24 фев­ру­а­ри 1940 – 23 ав­густ 1944 г.) има слож­на и дра­ма­тич­на съд­ба. През не­го­вия ман­дат стра­на­та вли­за във вой­на­та ка­то гер­ман­с­ки съ­юз­ник, а мно­зин­с­т­во­то из­б­ра­ни­ци на­ла­гат гла­су­ва­не­то на ре­ди­ца не­де­мок­ра­тич­ни за­ко­ни, за­ра­ди ко­и­то след прев­ра­та на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. запла­щат с жи­во­та си.

В ин­те­рес на ис­ти­на­та, до­ри в то­ва ре­ак­ци­он­но съб­ра­ние се сре­щат свет­ли лич­нос­ти с дос­той­но по­ве­де­ние ка­то проф. Пет­ко Стай­нов, Ди­ми­тър Пе­шев, Ди­ми­тър Ико­но­мов, Фи­лип Мах­му­ди­ев, както и другите двама депутати от горнооряховски район Сте­фан Ста­те­лов и Дон­чо Узу­нов.
Мах­му­ди­ев се про­ти­во­пос­та­вя на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­га­рия към Трис­т­ран­ния пакт (1 март 1941 г.), гла­су­ва сре­щу За­ко­на за за­щи­та на на­ци­я­та (24 де­кем­в­ри 1940 г.) и про­тив из­ме­не­ни­я­та в За­ко­на за за­щи­та на дър­жа­ва­та, при­е­ти от пра­ви­тел­с­т­ве­но­то мно­зин­с­т­во на 6 сеп­тем­в­ри 1941 г. Той се обя­вя­ва и про­тив бе­зум­но­то ре­ше­ние на на­шия пар­ла­мент от 13 де­кем­в­ри 1941 г. за „сим­во­лич­на” вой­на сре­щу Ан­г­лия и САЩ.

Го­ля­ма и важ­на е зас­лу­га­та му за спа­ся­ва­не­то на ев­ре­и­те от ста­ри­те бъл­гар­с­ки зе­ми. Знае се, че спо­ред спо­год­ба­та между Кло­ди­ус (пред­с­та­ви­тел на нем­с­ко­то вън­ш­но ми­нис­тер­с­т­во) и Иван По­пов (вън­шен ми­нис­тър), под­пи­са­на на 24 ап­рил 1941 г., се оп­ре­де­ля вре­мен­ния ста­тут на но­воп­ри­съ­е­ди­не­ни­те към Цар­с­т­во­то зе­ми ка­то от­да­де­ни на Бъл­га­рия за ад­ми­нис­т­ри­ра­не, а не ка­то не­раз­дел­на част от дър­жа­ва­та. Та­зи под­роб­ност е важ­на не тол­ко­ва за раз­би­ва­не на ми­та за на­ци­о­нал­но­то ни обе­ди­не­ние, кол­ко­то за из­тък­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ев­ре­и­те във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния и Бе­ло­мо­ри­е­то през во­ен­ни­те го­ди­ни не са бъл­гар­с­ки по­да­ни­ци.

Ка­то стра­на, при­съ­е­ди­ни­ла се към Трис­т­ран­ния и Ан­ти­ко­мин­тер­нов­с­кия пакт (25 но­ем­в­ри 1941 г.), Бъл­га­рия съ­що е при­ну­де­на да про­кар­ва ан­ти­се­мит­с­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во, да во­ди по­ли­ти­ка на ре­ли­ги­оз­на и вер­с­ка сег­ре­га­ция, дъл­бо­ко чуж­да на на­шия на­род.
През 1942 г. от Бъл­га­рия се пред­виж­да да се из­се­лят в из­точ­ни­те об­лас­ти на Рай­ха (Пол­ша) 48 000 ев­реи. Ка­то стъп­ка към окон­ча­тел­но­то ре­ша­ва­не на ев­рейс­кия въп­рос и у нас на 22 фев­ру­а­ри 1943 г. е под­пи­са­на спо­год­ба­та Бе­лев – Да­не­кер, пред­виж­да­ща из­сел­ва­не­то на 20 000 ев­реи от Но­ви­те зе­ми. Тъй ка­то там ня­ма по­ве­че от 14 000 ев­реи, ко­ми­са­рят по ев­рейс­ки­те въп­ро­си Алек­сан­дър Бе­лев пред­ла­га на пра­ви­тел­с­т­во­то в кво­та­та да се вклю­чат за до­пъл­ва­не до 6000 ев­реи от ста­ри­те пре­де­ли на дър­жа­ва­та.

По сте­че­ние на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, за гот­ве­ния план на­у­ча­ва дуп­ниш­ки­ят де­пу­тат Ди­ми­тър Ико­но­мов, кой­то вед­на­га се свър­з­ва с под­п­ред­се­да­те­ля на На­род­но­то съб­ра­ние Ди­ми­тър Пе­шев за съ­дейс­т­вие да се спре без­за­ко­ни­е­то. На 9 март Пе­шев и Пе­тър Ми­ха­лев (кюс­тен­дил­с­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли) оти­ват при вът­реш­ния ми­нис­тър Пе­тър Габ­ров­с­ки с нас­то­я­ва­не за от­мя­на на де­пор­та­ци­я­та. На­тис­кът ус­пя­ва и из­сел­ва­не­то вре­мен­но се от­ла­га, ка­то за­дър­жа­ни­те ев­реи са ос­во­бо­де­ни. Пе­шев же­лае да се зат­вър­ди пос­тиг­на­тият ус­пех.

На 17 март 1943 г. 43-ма де­пу­та­ти (от тях 38 от мно­зин­с­т­во­то, два­ма от дяс­на­та про­гер­ман­с­ка опо­зи­ция, как­то и не­за­ви­си­ми­ят Фи­лип Мах­му­ди­ев) из­п­ра­щат до пре­ми­е­ра Бог­дан Фи­лов ос­тър пис­мен про­тест срещу ан­ти­ев­рейс­ка­та пра­ви­тел­с­т­ве­на по­ли­ти­ка. Министър-председателят е бе­сен от то­зи не­о­чак­ван акт на граж­дан­с­ка доб­лест. В днев­ни­ка си с да­та 19 март 1943 г. той от­бе­ляз­ва: „То­ва е го­ля­ма де­мон­с­т­ра­ция, ко­я­то ще има пос­лед­с­т­вия. Се­га виж­дам дейс­т­ви­тел­но как­во го­ля­мо вли­я­ние имат ев­ре­и­те и кол­ко са вред­ни”...
Той ре­ша­ва в пар­ла­мен­та да се про­ве­дат две гла­су­ва­ния – за бла­ми­ра­не­то на Пе­шев и за до­ве­рие към пра­ви­тел­с­т­во­то. Зак­ри­то­то за­се­да­ние на пра­ви­тел­с­т­ве­но­то мно­зин­с­т­во е на 24 март. С 66 гла­са „за” сре­щу 33 „про­тив” е при­е­та ос­тав­ка­та на Пе­шев, а до­ве­ри­е­то към пра­ви­тел­с­т­во­то се пот­вър­ж­да­ва на­пъл­но. Два дни по-къс­но Ди­ми­тър Пе­шев е бла­ми­ран ка­то под­п­ред­се­да­тел на На­род­но­то съб­ра­ние.

В то­ва вре­ме 11 400 ев­реи от Бе­ло­мор­с­ка Тра­кия и Ма­ке­до­ния са де­пор­ти­ра­ни в Пол­ша. Бъл­гар­с­ки­те ев­реи от ста­ри­те пре­де­ли на стра­на­та са спа­се­ни от на­ша­та об­щес­т­ве­ност и Цър­к­ва (кул­ми­на­ци­он­на е де­мон­с­т­ра­ци­я­та на 24 май 1943 г. в Со­фия), без да се заб­ра­вя во­ля­та и съ­дейс­т­ви­е­то на мо­нар­ха. Па­ра­док­сал­но, но до­ри и не­го­ва­та смърт на 28 ав­густ 1943 г. попре­чва за из­п­ра­ща­не­то им в ла­ге­ри­те на смърт­та. Нес­лу­чай­но още на 31 ав­густ с. г. вън­ш­но­то ми­нис­тер­с­т­во на Рай­ха раз­би­ра, че „вся­ка пос­тъп­ка от гер­ман­с­ка стра­на, да­же и при най-го­лям на­тиск, ще бъ­де от­х­вър­ле­на от стра­на на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во”.
Вяр­но е, че със сме­ли­те си дейс­т­вия 43-ма­та де­пу­та­ти не пос­ти­гат на­пъл­но цел­та си, но са­ми­ят факт, че в раз­га­ра на вой­на­та у нас се де­ба­ти­ра за същ­нос­т­ни за на­ци­о­нал­ния ни ха­рак­тер проб­ле­ми, при то­ва от­к­ри­то и де­мон­с­т­ра­тив­но, ка­то до­ри се пос­та­вя въп­рос за вот на до­ве­рие към пра­ви­тел­с­т­во­то, го­во­ри, че ду­хът на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция и ве­ро­тър­пи­мост­та в до­ко­му­нис­ти­чес­ка Бъл­га­рия не е уни­що­жен.

То­ва е и обяс­не­ни­е­то за крас­но­ре­чи­во­то мъл­ча­ние на XXXIV-то Стан­ко-­То­до­ро­во ОНС през зи­ма­та на 1985 г., ко­га­то се из­вър­ш­ват бе­зоб­ра­зи­я­та и жес­то­кос­ти­те, съ­път­с­т­ва­щи про­веж­да­не­то на т. нар. „въз­ро­ди­те­лен про­цес”.
Про­тив­но на очак­ва­ни­я­та, съд­ба­та на Фи­лип Мах­му­ди­ев след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. съв­сем не е щас­т­ли­ва и бла­го­по­луч­на. Той е осъ­ден от т. нар. На­ро­ден съд на 5 го­ди­ни зат­вор на 1 февруари 1945 г., но за  „доб­ра ра­бо­та и от­лич­но по­ве­де­ние” е ос­во­бо­ден пред­с­роч­но. Ско­ро оба­че е обя­вен за „враг № 1” на но­ва­та власт (Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия не под­к­ре­пя прог­ра­ма­та на ОФ от 17 юли 1942 г., не вли­за в пра­ви­тел­с­т­во­то на Ки­мон Ге­ор­ги­ев на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г., не при­е­ма Ди­мит­ров­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 4 де­кем­в­ри 1947 г., тъй ка­то има из­ра­бо­тен по-до­бър про­ект, пуб­ли­ку­ван във в. „Зна­ме” на 21 но­ем­в­ри 1946 г. Ней­ни­те ак­ти­вис­ти, в то­ва чис­ло и Фи­лип Мах­му­ди­ев, по­на­сят реп­ре­си­и­те за не­за­ви­си­мо­то си по­ве­де­ние).

За­поч­ва хо­де­не­то по мъ­ки­те – ла­ге­ри­те в Доб­ре­во, Но­жа­ре­во и Бе­ле­не. От­не­то му е со­фийс­ко­то жи­ли­ще. Из­п­ра­щат го в ба­щи­ния му дом в Горна Оря­хо­ви­ца, а до­ка­то е в Бе­ле­не, не­го­во­то се­мейс­т­во е из­се­ле­но в Стра­жи­ца. Впос­лед­с­т­вие Фи­лип Мах­му­ди­ев за­ми­на­ва за Ру­се. Там ра­бо­ти ка­то во­доп­ро­вод­чик, в Плов­див е монтьор, в Елин Пе­лин – цве­тар­с­ки ра­бот­ник, а нак­рая е в „Кре­ми­ков­ци”, къ­де­то се пен­си­о­ни­ра ка­то мон­тьор. Та­ка „на­род­на­та” ре­пуб­ли­ка та­чи зас­лу­ги­те на вид­ни­те си граж­да­ни де­мок­ра­ти и ху­ма­нис­ти, ко­и­то от­каз­ват да се прис­по­со­бят към но­вия най-прог­ре­си­вен строй.
Фи­лип Мах­му­ди­ев уми­ра в Со­фия мал­ко пре­ди да на­вър­ши 90 го­ди­ни на 16 юли 1986 г. Въп­рос на вре­ме е ис­то­ри­чес­ка­та пре­о­цен­ка на не­го­ва­та дей­ност, как­то и зав­ръ­ща­не­то му в пан­те­о­на на най-дос­той­ни­те си­но­ве на Ро­ди­на­та..

През 1998 г. гор­но­о­ря­хов­с­ки­те об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци гла­су­ва­ха ул. „Со­лун” в гра­да да се пре­и­ме­ну­ва на „Фи­лип Мах­му­ди­ев". На ос­но­ва­ние чл. 21, ал. 1 т. 8 от За­ко­на за мес­т­но­то са­мо­уп­рав­ле­ние и мес­т­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция Об­щин­с­кият съ­вет взе сво­е­то ре­ше­ние № 872, ка­то всич­ки при­със­т­ва­щи 38 съ­вет­ни­ци под­к­ре­пи­ха пред­ло­же­ни­е­то.
Пре­ди то­ва, на 15 фев­ру­а­ри 1998 г., бив­ши­ят ве­че зам.-пред­се­да­тел на На­род­но­то съб­ра­ние Иван Кур­тев из­п­ра­ти пис­мо до пред­се­да­те­ля на Об­щин­с­кия съ­вет в Гор­на Оря­хо­ви­ца, в ко­е­то пър­ви пред­ло­жи ули­ца в гра­да да но­си име­то на Фи­лип Мах­му­ди­ев, с ко­е­то да се из­ра­зи приз­на­тел­ност към бла­го­род­но­то му и ху­ман­но де­ло.

„През ме­сец март 1943 г. зам.-пред­се­да­те­лят на XXV На­род­но съб­ра­ние Ди­ми­тър Пе­шев пред­п­ри­е­ма ре­ди­ца дейс­т­вия, за да поп­ре­чи на де­пор­ти­ра­не­то на бъл­гар­с­ки­те ев­реи в на­цис­т­ки­те ла­ге­ри на смърт­та. Не­го­во­то об­ръ­ще­ние към ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля е под­к­ре­пе­но и под­пи­са­но от 43 на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. С то­зи свой акт Ди­ми­тър Пе­шев и под­к­ре­пи­ли­те го де­пу­та­ти доп­ри­на­сят съ­щес­т­ве­но за то­ва Бъл­га­рия да спа­си сво­и­те ев­реи. През пос­лед­ни­те два ме­се­ца та­зи доб­лес­т­на пос­тъп­ка на 43-та бъл­гар­с­ки де­пу­та­ти бе от­бе­ля­за­на на тър­жес­т­ве­ни чес­т­ва­ния в XXXVIII-то На­род­но съб­ра­ние, Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент и Ка­ма­ра­та на де­пу­та­ти­те в Ита­лия. Сред 43-ма­та български де­пу­та­ти е и Фи­лип Ди­мит­ров Мах­му­ди­ев, ро­дом от ва­ша­та об­щина”, пи­ше в мо­ти­ви­те към пред­ло­же­ни­е­то си Иван Кур­тев.


В категории: История , Горещи новини