Стефан (Ищван) Дуньов (седналият) заедно с италианския полковник Акире Майоки
03 Август 2016, Сряда
Стефан Дуньов е един от видните банатски българи, участници в Унгарската революция (1948-1849), както и в борбите за освобождение и национално обединение на Италия.
Автор: Атанас Коев
Той е първият българин, достигнал до високото военно звание полковник, макар и от италианската армия.
Тази година се навършват 200 години от неговото рождение. Той идва на бял свят в румънския град Винга, намиращ се тогава в границите на Австро-Унгария, на 28 юли 1816 г. в католическо българско банатско семейство. Първоначално учи в родното си място, където завършва основно и средно образование. След това заминава за Будапеща и се записва да следва право и финанси в тамошния университет. Когато се дипломира като юрист, заминава за унгарския град Арад, където открива своя адвокатска кантора.
Постепенно Стефан Дуньов започва да се увлича от идеите на големите унгарски революционери Лайош Кошут и поета Шандор Петьофи. Той посреща с небивал ентусиазъм и възторг избухването на Унгарската революция през 1848 г., като не остава само наблюдател, а активно се включва в нея. Избран е в регионалния революционен комитет в Арад, където получава званието капитан от революционната унгарска армия.
Веднага се заема да сформира отряд от банатски българи и става техен командир. Участва в редица сражения с австрийските войски, проявявайки завидна храброст и командирски умения. При едно от сраженията е заловен, съден и осъден на смърт от австрийски съд. Впоследствие смъртната му присъда е заменена на десет години каторга. През 1857 г. банатският българин е освободен, като е интерниран да живее в Пеща.
През 1859 г. Стефан Дуньов се записва в сардинската армия, за да участва във втората война за независимост на Италия. Тук той отново е на предната линия на сраженията. На следващата година видният българин се включва в движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволческа рота, състояща се от унгарци и банатски българи. Командваният от него отряд се представя много добре в битката при Волтурно, Южна Италия.
В ожесточените боеве обаче Дуньов е тежко ранен и се налага единият му крак да бъде ампутиран. За проявената от него храброст той е поздравен лично от самия Гарибалди. Същевременно е награден с редица високи отличия и е произведен в чин полковник от италианската армия.
След смъртта на Гарибалди Стефан Дуньов остава да живее в свободна и обединена Италия, за чието освобождение в значителна степен допринася и той. Заниманията му са свързани с публицистична, изследователска и преводаческа дейност.
Изтъкнатият българин умира в италианския град Пистоя на 29 август 1889 г. на 73-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин и с полагащите му се военни почести за големите му заслуги за освобождението и обединението на италианските земи.
Днес на негово име са наименовани улици в унгарската столица Будапеща, в родния му град Винга, както и в София. В старопрестолно Търново е открита паметна плоча на видния банатски българин. На нея е изписано на български, унгарски и италиански език: „Стефан Дуньов – достоен син на българския и унгарския народ, офицер и герой от освободителните борби на Кошут и Гарибалди. От община Шопрон, община Велико Търново и посолствата на Унгария и Италия в София“.
Стефан Дуньов нее бил случаен човек и революционер от случайни люде борци за свобода не стават.Ст.Дуньов е бил потомък на прадядо чипровски въстанник от 1688 година.След погрома на Чипровското въстание-много българи-католици избягали през Дунава в Банат с.Винга в пределите на Австрия.В Унгарската революция 1848-1849 година Дуньов е ваювал с българи-банатчани срещу австрийците за свободна Унгария от австрийска власт.Всяка чуждонародна власт е бич за покорения чужд и народ-туй е знаел Стефан Дуньов.В Италия Дуньов смело сее сражавал при Волтурно с унгарци и българи,които се биели за свободна Италия с Гарибалди срещу модерно въоръжената австрийска армия.Поменатият български герой Стефан е загубил крака си от вража стрелба при тази битка.Той е живял,трудил се и е умрял в свободна Италия през-1889 год.С живота сие доказал,че бунтовната чипровска кръв-вода не става.[bluescreen]
