Древното светилище се намира над село Бузовград, на няколко километра от Казанлък
Автор: Севдалина Пенева
Тайнствен портал свързва земята с небето. През него душите на мъртвите по-лесно и безпрепятствено преминават в света на сенките, живите обаче черпят от това място нови сили и пречистват телата си.
Това кратко описание с основание може да се отнесе до всеки един мегалитен паметник на територията на България, оставен ни в наследство от траките, а най-вероятно и от още по-древните народи, шетали из нашите земи преди тях.
За долмените като част от древната мегалитна култура сме ви разказвали в „Десант“ десетки пъти. Отвеждали сме ви и до космически места като Бегликташ и Марков камък в Странджа... Този път сме избрали да ви покажем светилището, наречено „Вратата на богинята Майка“.
Това чудо на природата, датирано от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха, се намира в Сърнена Средна гора, на около 6 километра от Казанлък, над село Бузовград. През 2013 г. обектът (ведно с намиращата се в близост римска крепост Бузово кале) бе обявен за природна забележителност.
В момента усилено се работи и по задачата мегалитът да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „Българският Стоунхендж“.
И така, как да стигнете до това силно енергийно място и какво ще видите там? Първо условие, преди да предприемете приключението, е добре да проумеете, че „Майчината порта“ и „Бащиния камък“ са две напълно различни неща, при това на отстояние едно от друго около 15-20 минути път пеша. Така ще си спестите неудобството (а и усилията) да изкачите възвишението два пъти в търсене на нещо, което вече е било намерено, но от незнание подминато.
Когото и да питате в Бузовград, с удоволствие ще ви упъти, но и без специални указания, достатъчно е да следвате маркировката. Има два подхода към мегалита – единият минава покрай оградата на складовете на военния завод „Арсенал“. Този маршрут е по-лесен, макар и малко по-заобиколен. Вторият започва в края на селото, където има удобни отбивки за колите. По-кратък е, но пък за сметка на това стръмен и натоварващ.
И в двата случая преходът е около 40-60 минути. И, повярвайте, усилието си струва. Портата, известна още и като „Врата на Слънцето“, е единственото у нас скално образувание от типа „скален прозорец“, през който слънцето наднича по време на залеза си.
Смята се, че съоръжението е било използвано като светилище от древните траки, за които залезът символизира смъртта и света на мъртвите и точно по тази причина мегалитът често е наричан и „Врата към отвъдното“.
Най-вероятно в древността скалният комплекс е бил сцена на култови ритуали и място за погребение на знатни тракийски аристократи и висши жреци. Оттук е разпръснат и прахът на покойния известен наш траколог проф. Александър Фол, който посвещава години от живота си на наблюденията и проучванията на природния феномен.
Покрай функционирането си като обреден център, уникалният мегалит е бил използван и като обсерватория, като основното предназначение на съоръжението е било да измерва астрономическата година и сезоните от календара на древните траки.
Отворът или т.нар. „прозорец“ е с височина 1,80 м. Мегалитът се състои от два хоризонтално разположени каменни блока, имащи за своя база два други скални къса, които пък са част от основната скала на масива, по този начин всичките в комбинация образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“ в съседство на изток.
Тронът се намира на около 5,80 метра източно от отвора като скалата, върху която е издялан, се намира на линията между старопланинския връх Триглав и обособения отвор на трилита. Откъм срещуположния край на прозореца има урва.
Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка.
Според Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца”, има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен като култови съоръжения те да са били използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта - с огньове.
Археолозите определят, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки. Вероятно то е изградено в периода 1800 - 1600 г. пр.н.е. Според предположения на археолозите в околността трябва да съществува древен некропол, но досега такъв не е открит.
„Бащин камък“ е другото скално образувание в района. Вероятно това е естествена природно образувана скална група, наподобяваща на пенис с тестиси. От тук идва и характерното му наименование.
Ако решите да направите една разходка до Бузовград през есента, няма да сбъркате, заради хладното време, което е най-добро за походи, а и заради красиво обагрените листа на дърветата в смесената гора.
Още по-красиво е обаче в късна пролет, когато нацъфтят розите в Казанлъшката долина. Така ще можете пълноценно да се насладите на един примерен маршрут през Розовата долина – Казанлък, Шипка, Бузовград и село Енина, в което целогодишно можете да намерите прясна пъстърва и да се подкрепите след или по време на това пътуване.
