На 6 октомври Православната църква почита паметта на един от най-верните последователи на Исус Христос – свети апостол Тома.
Малко известно в западния свят е, че християните в Индия се определят като „християни на свети Тома“, тъй като вярват, че именно той ги е обърнал в Христовата вяра.
Според преданията, през 52 г. той стигнал до крайбрежието на индийския щат Керала и основал там седем църковни общини.
Различните деноминации в щата са обединени под общото название „християни на свети Тома“, а апостолът традиционно е наричан от индийските правоверни „отец на вярата“.
Над 9,5 милиона наброяват християните в Индия. Повечето от тях говорят на дравидския език малаялам и заемат особено място в сложната кастова структура на индийското общество.
Еврейското име Тома означава „близнак“. Според монаха Евтимий Зигабен, той се наричал така, защото действително се родил с брат близнак. Съществуват и други предположения, съгласно които това име му било дадено, защото много приличал на Христос. Но най-същественото в това прозвище, че символизира раздвоеност и неустойчивост.
Съмненията на Тома във възкресяването на мъртвите, по думите на Йоан Златоуст, „произхождало от неверие“, откъдето и апостолът става известен и като Тома Неверни.
Отец Павел Флоренски смята обаче, че той не се е съмнявал поради липсата на вяра, а по-скоро е изразявал изумление. „Грешна е представата за него сато за скептик, тъй като в основата на неговия духовен принос лежи не маловерието, а удивлението и поразен от него, разглеждал всяко дело, достигайки до най-дълбоките му корени“ – разсъждава свещеникът.
Той е на мнение, че Тома не се е съмнявал във възкресението Христово, но „искал да получи потвърждение на вярата си“.
Тома не е присъствал на първата среща на Апостолите с възкръсналия Спасител и не повярвал на техните свидетелства, че са го видели. След осем дни Исус отново се появил на събрание на учениците си и Тома се докоснал до тялото Му. Ставайки съпричастен на изумителната тайна, той възкликва „Господ мой и Бог мой!“ и осъзнава истината кой е Пътят, Истината и Животът и вече нямал нужда някой да го учи.
Христос избрал Тома да стане апостол. След слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница апостолите хвърлили жребий, за да видят кой къде ще отиде да проповядва. На Тома се паднало да замине за Партия, Мидия и далечна Индия.
По местата, където минавал, той извършвал чудеса, като изцерил множество недъзи на страдащите и така обърнал много хора към Христовата вяра. Мнозина били тези, които с интерес слушали проповедите му, като сред тях се срещали и приближени до царския двор. Така свети Тома покръстил царица Мигдония и сестра й Терциада.
Разгневеният цар го затворил в тъмница и го подложил на страшни мъчения, но светецът винаги оставал невредим. Накрая владетелят го осъдил на смърт и войниците го убили пред погледа на множество негови ученици.
Така апостолът изпълнил своята мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Много скоро дори и жестокият цар приел християнството.
Апостол Тома бил изкусен строител. На повечето икони е изобразяван с дюлгерски метър в ръка. През Възраждането се почитал като патрон на дюлгерските еснафи – професионални обединения на майсторите строители и зидари. Те чествали тържествено неговия празник и често поръчвали и подарявали на църквите в родните си места икони с образа му.
Така и до днес 6 октомври се отбелязва като ден на архитектите, строителите и зидарите. А имен ден празнуват: Тома, Томислав, Томислава.
