В началото на 1880 г. княз Батенберг подготвя участието си в тържествата в Санкт Петербург по случай двадесет и петгодишнината от царуването на Александър II. Обстановката в България е неспокойна. Либералите отново са спечелили изборите и се готвят да управляват, но предпочитанията на княза са към консерваторите…
От 20 януари князът, заедно със секретаря си Константин Стоилов, започва да пише секретен доклад. Работата продължава ден и нощ, но никой не знае за какво става дума, дори и самият министър-председател Климент.
Все пак се узнава, че князът изготвя личен доклад до руския император за положението в страната. Изтичането на информацията става чрез консерваторите, с които Стоилов споделил, че „князът не отива в Петербург само за юбилея, той отива и за друго много важно нещо“. Това „нещо“ е молбата на Батенберг към императора да му позволи изменението на Конституцията. Тази важна тайна е известна на русенския владика Григорий, който пък непредпазливо я споделя с видни консерватори в София.
Руските дипломатически чиновници у нас са разтревожени и решават на всяка цена да разкрият съдържанието на тайния документ. Предвидено е пътуването да започне на 23 януари в 5 часа сутринта. Съгласно плана до Русе князът трябва да се придружава от военния министър Пьотр Паренсов, а от Русе до Петербург – от руския дипломатически агент Александър Давидов.
Непосредствено преди потеглянето облеченият в парадна униформа генерал Паренсов, докладва на Батенберг, че тъй като липсват достатъчно коне за смяна, се налага багажът да бъде изпратен допълнително. Князът дава нареждане в три карети да бъдат впрегнати по три, вместо по четири коня, за да може колата с багажа да замине веднага.
Но заповедта му не е изпълнена. Багажът е изпратен след няколко часа. Между село Горна Студена и Плевен колите спират за смяна на конете, а пътниците да починат. На княза и Стоилов е дадена богата гощавка, полята с горещ коняк за сгряване.
Едва в Бяла Батенберг се сеща да си потърси куфара с личните вещи, сред които освен албум с всичките места, където руските войски са водили сражения, е и секретният доклад за политическата обстановка в страната. Оказва се, че точно този куфар, превозван с каретата на Давидов, липсва.
Генерал Паренсов уверява княза, че най-вероятно той е паднал някъде по пътя и е въпрос на часове да бъде открит. Телеграфически е наредено от София на чиновника за особени поръчения, майор Краузе, да мине по същия път и да открие изчезналия куфар.
Батенберг продължава пътуването си и на 25 януари е в Русе. От тук издава прокламация, с която известява българския народ, че отива в Русия за юбилея на царя Освободител. За свой наместник определя митрополит Климент (Васил Друмев). На 26 януари е в Букурещ. За кратка почивка отсяда при румънския крал. В Киев е на 30 януари, а в Москва на 1 февруари.
В Санкт Петербург пристига на 4 февруари в 8 часа вечерта. От руската столица Стоилов телеграфира на Климент, че изчезналият куфар е пристигнал на 12 февруари. Години наред аферата с куфара на Батенберг е забулена с тъмна завеса.
Всъщност куфарът никога не е бил загубван. При почивката в Горна Студена е скрит в каретата на ген. Паренсов, който в Русе го отнася в руското консулство. В продължение на няколко дни докладът е основно проучен и преписан, след което е изпратен в руската дипломатическа мисия в София.
В личното си обръщение към Александър II князът се оплаква от министрите, които не изпълнявали заповедите му, от либералната конструкция на Конституцията. Изказва също неудовлетворение от военния си министър Паренсов, обвинен като съмишленик на „конституционния порядък“ и допринасящ за отслабване дисциплината в армията.
Как свършва аферата с куфара на Батенберг? Узнавайки съдържанието на доклада, веднага след завръщането си от Русе в София ген. Паренсов незабавно изпраща в Петербург телеграма с молба да бъде освободен от длъжност в българското военно министерство. Без да чака отговор, възползвайки се от дадения му преди това задграничен отпуск, генералът напуска България и заминава за Европа.
В Петербург Давидов е освободен от дипломатическия пост в София. На негово място е назначен Алексей Кумани, който е руски дипломатически агент кратко време – до 19 март 1881 година.
Александър II не се съгласява с исканията на Батенберг да измени Конституцията и да му предостави законодателна власт, но дава нареждане на Министерството на външните работа всячески да го подпомага при управлението на държавата. Заповядва на министъра на императорския двор да отпуска ежегодно на Батенберг 100 000 рубли за лични представителни разходи.
