На днешния ден празнуват имен ден Стефан, Стефана, Стефка, Стефчо, Стоян, Стоянка, Венцислав, Венцислава, Цонко, Цонка
Преподобният отец се родил във великата Кападокия от родители християни, които го възпитали в добродетел. От ранни години той се отличавал с благонравие и странял от обичайните детски забави. Когато бил на седем години, родителите му го дали да се учи. Той се оказал способен в учението и скоро добре усвоил Божественото Писание.
Когато навършил петнадесет години, напуснал отечеството си и отишъл в Цариград, за да завърши образованието си. Това станало при цар Теодосий Адрамитен и свети патриарх Герман.
Свети Стефан продължавал да се учи усърдно и като овладял философските науки, надминал мнозина, дори учителите си, така че всички се удивлявали на неговата премъдрост. Цариградският патриарх го обикнал заради благонравието, премъдростта и смирението му и го оставил да живее при себе си.
Блаженият останал няколко години при патриарха, служел на светата църква и живеел във въздържание и с чиста съвест. После тайно от всички напуснал столицата и отишъл в един манастир, приел монашеско пострижение и се подвизавал в добродетели.
След време той пожелал безмълвно житие, оставил манастира и намерил уединено и никому неизвестно място. Там живял доста дълго, работейки на Бога в пост и молитви.
През това време се преставил епископът на Сурож и жителите на града отишли в Цариград при светейшия патриарх Герман, за да молят за епископ. Когато започнали да размишляват кого да поставят на тази длъжност, се породило разногласие.
Гражданите на Сурож молели царя и патриарха да им даде епископ, който да може добре да управлява църквата, “защото - казвали те - в града ни се умножиха ересите”.
Една нощ, когато свети Герман стоял на молитва, му се явил ангел Господен и казал: - Утре прати човек в пустинното място, където живее Божият избраник Стефан. Призови го и го постави него за епископ на Сурож, защото може добре да се грижи за Христовото стадо и да доведе еретиците в истинската вяра. Бог ме изпраща и при него с повелението утре да не ти се противи в нищо.
Когато пристигнал в град Сурож и заел архиепископския престол, свети Стефан започнал да поучава хората в Божественото писание и за пет години кръстил целия град и околностите му.
По това време в Цариград се възцарил Лъв Исавър и повдигнал иконоборството, подучен от двама юдеи. Свети патриарх Герман много пъти го увещавал да остави злото си начинание и беседвал с него за това въз основа на свещените книги. Иконоборецът изпаднал в ярост от увещанията му и открито показал гнева, който дотогава криел в сърцето си. Той започнал усилено да гони светите икони, да ги хули и безчести.
Опълчил му се единствен архиепископ Стефан. Окаяният цар първо наредил да го вържат за опашката на един кон и да го влачат към тъмницата, а светият благодарял на Бога.
Всички затворници се молили на Бога и по светите им молитви скоро нечестивият цар умрял и се възцарил синът му Константин Копроним. Съпругата му, която била чувала за добродетелите и чудесата на свети Стефан, го молела да освободи светеца и да му позволи да заеме престола си.
По това време царят се сдобил със син и свети Стефан го кръстил. Той наградил светеца с дарове и с големи почести го отпратил при паството му. Добрият пастир отново получил престола си и дълго ръководел повереното му Христово стадо.
