Днес, 13 години след кървавата трагедия в Кербала, виновните за нея все още не са наказани, скръбта на майките на загиналите военнослужещи си остава все така неутешима, а политиката на нашите държавници по националната ни сигурност и задграничните мисии на военнослужещите от Българската армия си остава все същата - необмислена и сервилна!
Автор: доц. д- р Петър Ненков
На 27 декември, преди 13 години, при атака с кола-бомба на българската военна база „Индия” в иракския град Кербала загинаха петима български военнослужещи - Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев.
Снимка: архив Десант
Други 27 военнослужещи бяха ранени. По този трагичен повод, тогава написах следните редове:
„Фалшивата помпозност на траурната церемония в Централния военен клуб ми подсказа, че нашите държавници се опитват да прикрият зад нея, като зад параван, гузната си съвест, че изпращат стотици български момчета на хиляди километри от Отечеството, в пустинята на Ирак, за да воюват за една чужда кауза, в една непонятна за нас, война.
Длъжни сме да припомним, че американската агресия в Ирак под кодовото название “Шок и ужас” започна през март 2003 г. в името на задоволяването на имперските амбиции на САЩ за световно господство и завладяването на богатите петролни полета на Ирак, а не заради мнимите иракски оръжия за масово поразяване и за освобождението на потиснатия от режима на Саддам Хюсеин, иракски народ.
По тази очевадна причина, Великите сили в света, като Германия, Франция, Русия и Китай заклеймиха тази война, а Съветът за сигурност в ООН не санкционира воденето на военни действия срещу суверенната иракска държава, защото беше вопиющо нарушение на международното право.
Трябва час по-скоро да се промени авантюристична политика на българското правителство и сервилниченето пред американците. Трябва незабавно да се изтегли батальона ни от Ирак, докато не е тръгнал конвейерът с нови трупове, защото никакви долари не могат да покрият смъртоносния риск, на който се подложени нашите момчета там.
Господа политици, престанете да спекулирате с чувствата и да заблуждавате българския народ! Престанете да принасяте в жертва на своята извратена политическа демагогия, живота на българските войници.
Връщайки кинолентата на спомена, си спомням, как на митинг в София след 10 ноември 1989 г. вие заклеймихте участието на Българската армия и останалите армии от Варшавския договор в потушаването на Пражката пролет през 1968 г.
Сега нашето с нищо неоправдано участие във войната в Ирак, не е ли същото?
Или превърнахте двойния стандарт за оценяване на политическите събития в свое верую? Сигурно защото така ви е по-удобно ?
Как можа през Втората световна война, цар Борис III, въпреки сьюзническите задължения на Царство България към нацистка Германия, да устои на бесния натиск на Адолф Хитлер и да не изпрати нито един войник на Източния фронт, а вие още преди да са ви поискали американците, им давате земята на България за военни бази и синовете ни за „пушечно месо”?
Господа политици, ако утре или в други ден, някоe фанатизирано камикадзе отново се взриви и загинат невинни българи, пак ли ще си криете гузната съвест зад пищни погребения и натруфени и красиви фрази за чест и дълг?
Или ще ни призовавате, както сега за национално единение и незадаване на излишни въпроси с политически привкус, защото било ден за национален траур. Опомнете се преди да е станало твърде късно!”
Към тези стари размисли за трагедията в Кербала, политиката и двойните стандарти, сега бих добавил още редове.
След войната американският държавен секретар и бивш четиризвезден генерал Колин Пауъл призна, че са сгрешили с обвиненията си, че режимът на Саддам Хюсеин разполага с химическо оръжие и лаборатории за неговото производство, които послужиха, като повод на САЩ да оправдае своята интервенция в Ирак.
По този начин американците косвено признаха вината си за разпалването на тази мръсна война и ролята си на окупатори.
Както се казва обаче: „След дъжд – качулка!”
Резултатът е една разбита страна, разкъсвана от многогодишна гражданска война, възходът на „Ислямска държава”, близо един милион убити иракчани и хиляди убити военнослужещи от Коалицията на желаещите, всред които и 13 българи.
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро нарече инвазията в Ирак и дезинформациите, с които САЩ се опитаха да я оправдаят – „варварски акт и едно от най-големите и непростими престъпления срещу човечеството!"
След като спечели парламентарните избори и дойде на власт, той изтегли испанския военен контингент от Ирак.
Така на практика показа, че държи на обещанието си, за разлика от нашите политици, които едно говорят докато се в опозиция, но когато яхнат властта, бързо забравят за поетите предизборни ангажименти ...
Днес, 13 години след кървавата трагедия в Кербала, виновните за нея все още не са наказани, скръбта на майките на загиналите военнослужещи си остава все така неутешима, а политиката на нашите държавници по националната ни сигурност и задграничните мисии на военнослужещите от Българската армия си остава все същата - необмислена и сервилна!
