И бащата, и синът, както и ген. Гурко, предвождат войски, взели участие в прогонването на турци и башибозук
Автор: Десант
С ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника-морена срещу църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Хасково днес бе отбелязана 139-тата годишнина от Освобождението на града от ссманско робство.
Както и в останалите населени места на наша територия отстъпващите към Одрин и Цариград турски войски се превръщат в инстинско бедствие и в Хасково. Градът е подложен на безочливи грабежи и насилие.
Българите са принудени сами да организират защитата на махалите си в очакване на руските войски и българското опълчение.
През юли 1877 г. предният отряд на ген. Гурко завзема Каяджик (днешния квартал “Раковски” в Димитровград). Нетърпеливи да посрещнат освободителите много хасковлии начело със свещениците излизат извън града в очакване да ги видят. Настъплението на Сюлейман паша обаче принуждава Гурко да върне малобройния си отряд в Стара Загора.
Десетки хасковлии увисват на седемте бесилки, издигнати в града, други жители са изклани или заточени. След освобождението на София положението на юг отново се влошава заради бягащите към Турция останки от Сюлеймановата армия. Заедно с башибозушките орди те подлагат на грабеж и огън българските села в Хасковско.
На 31 декември 1877 год. каймакаминът и всички турски чиновници напускат града, последвани от почти цялото мюсюлманско население. Хасково е оставен в ръцете на черкезите и башибозуците, които ограбват над 50 къщи и дюкяни в центъра и избиват над 20 души. Стоката, която ордата не успява да отмъкне със себе си, е струпана накуп и запалена под часовниковата кула.
Късно вечерта пристигат пратеници, които съобщават на българите да не бягат, тъй като руските войски наближават.
На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командирът на групата разузнавачи щабс – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Св. Богородица”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол дивизията на ген. Гурко.
На следващия ден пристигат и отрядите на ген. Скобелев – младши, които при с. Стойково разбиват изтеглящия се към Одрин турски обоз. А на 9 (21) януари от Чирпан идват и частите на ген. Карцов.
В града остават, за да го охраняват, два батальона, а останалата войска тръгва към близките села, за да преследва останките от разбитата турска армия.
На 12 (24) януари хасковлии тържествено посрещат големия руски пълководец ген. Гурко, който е настанен в една от най-хубавите възрожденски къщи в града (сега ресторант “Гуркова къща”).
Любопитен исторически факт от Освобождението на Хасково е, че за първи път по време на Руско-турската война тъкмо тук се срещат двамата руски генерали с фамилия Скобелев – баща и син.
