САЩ заклеймяват на думи настъплението на ислямските фундаменталисти в Близкия изток, а на практика ги подкрепят, обучават и въоръжават и по този начин спомагат за съществуването на Ислямска държава!
Автор: доц. д-р Петър Ненков
През 2003 г. войната в Ирак показа, че човечеството не се е поучило от горчивите уроци на своето минало. А това неминуемо води до нови грешки, заплатени с кръв и огромни материални разрушения. От тогава изминаха повече от 13 години и ето, че днес сценарият от военната операция „Шок и ужас”, за която впоследствие си посипаха косите с пепел държавния секретар на САЩ, генерал Колин Паул, генерал Уесли Кларк и други висши американски политици и военни отново се повтаря - този път със Сирия.
През 2003 г., въпреки лозунгите на президента на САЩ, Джордж Буш – Младши за борба срещу мнимите оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин, с които той изтребвал своя народ, истинската причина за онази мръсна война бе свързана с контрола върху иракските петролни рафинерии.
Останалите Велики сили – Китай, Германия, Франция и Русия остро разкритикуваха намеренията на американските ястреби да нахлуят в Ирак. Те заявиха, че в 21 век войната не е цивилизован способ за разрешаване на международни конфликти.
Тогава Съветът за сигурност, след като изслуша доклада на международната комисия от военни експерти по оръжия за масово поразяване, също отказа да санкционира със своя резолюция обявяването на война .
И въпреки това, грубо пренебрегвайки световното обществено мнение и масовото антивоенното движение, на 20 март 2003 г. бойните кораби на Коалицията на желаещите в Персийския залив и съюзническата авиация атакуваха предварително набелязаните обекти и стартираха военната операция, под кодовото название “Шок и ужас”.
Както в Югославия и Афганистан, и този път съюзническата авиация причини уж по погрешка, не малко щети и жертви всред мирното население на Ирак. В територията на Ирак нахлуха механизирани и танкови съединения на съюзниците, които се устремиха към Багдад.
Напразни останаха опитите на американското военно разузнаване да се добере до оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин, за да се оправдае през международната общност американската агресия в Ирак.
Не бяха открити и лагери за обучение на “Ал Кайда”, която организира атентатите на 11 септември 2001 г. срещу две кули на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон.
Във войната загинаха двеста американски и британски военнослужещи и около осем хиляди иракчани. След края на бойните действия, обявен от президента Джордж Буш, от борда на американски линеен кораб в Персийския залив, в продължение на 13 години от терористични атентати загинаха стотици хиляди иракчани и американски бойци, много повече отколкото по време на войната.
По същество в страната започна една необявена, но много жестока гражданска война между сунити и шиити.
Със своята агресия в Ирак, САЩ за пореден път доказаха, че са световен жандарм, който е превърнал световния океан в свое вътрешно море, а земи, намиращи се на хиляди мили от американските морски брегове, като Ирак, в сфери на своите жизнени интереси.
Както и преди, така и днес американците продължават да провеждат своята агресивна външна "политика на канонерките”, без да се интересуват от световното обществено мнение.
В продължение на десетилетия ЦРУ организира държавни преврати срещу законно избрани правителства в редица страни и поставя на тяхно място свои марионетки.
Да не говорим за войните, разпалени от САЩ в Лаос, Виетнам, Камбоджа, Афганистан, Югославия и други невралгични точки по света, при които загинаха десетки милиони невинни хора и бяха причинени огромни материални щети.
Да не говорим за инспирираните от САЩ „арабски пролети” в редица северноафрикански държави, които доведоха до свалянето то власт на Зин ал-Абидийн Бен Али в Тунис, оставката на Хосни Мубарак в Египет, падането от власт и убийството на полковник Муамар Кадафи в Либия и на Али Абдулла Салех в Йемен.
Както при военния конфликт в Ирак, така и при войната в Сирия,бойните действия се водят без резолюция на ООН. Наблюдава се, както тогава, поляризация на Великите сили на световна политическа сцена. Русия и Китай критикуваха остро в ООН войнолюбците от Запада, които въпреки липсата на категорични доказателства, че режимът в Дамаск е използвал химически оръжия срещу населението и бунтовниците, разпалиха война срещу него.
Както и тогава, така и сега отново се събира коалиция на желаещите да се включат в тази мръсна война, която причини огромна бежанска вълна, заляла Европа. Тази война много лесно може да се превърне от локална в световна, защото зад режима на Башар Асад в Сирия стоят кюрдите, правителството на Иран и организацията Хизбула в съседен Ливан.
Намесата на Турция, Русия, Иран и Саудитска Арабия в конфликта завързва още повече гордиевия възел от противоречия в Близкия Изток и вече не се вижда как той ще бъде разплетен.
Както тогава, така и сега правителството на САЩ заклеймява на думи настъплението на ислямските фундаменталисти в Близкия изток, а на практика ги подкрепя, обучава и въоръжава и по този начин спомага за съществуването на Ислямска държава!
Странна логика - няма що!
Отровните плодове на тази абсурдна политика на „любов и омраза” американците изядоха при атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон на 11 септември 2001г., организирани от терористичната организация „Ал Кайда”.
На практика САЩ и Саудитска Арабия създадоха, обучиха и въоръжиха отрядите на талибаните в Афганистан, воюващи срещу окупацията на страната от Съветската армия през периода 1979-1989 г.
След като Съветският съюз изтегли своите войски, отрядите на талибаните превзеха почти цялата територия на страната. Те изненадващо насочиха острието на създадената в техните среди терористична организация „Ал Кайда” срещу САЩ, като организираха кървавите атентати от 11 септември 2001г. Както се казва, с техните камъни по техните глави!
В отговор на това войските на САЩ нахлуха в Афганистан, начело на коалиция от държави, свалиха от власт талибаните и успяха да убият Осама Бин Ладен през май 20011 г.
През цялото време, свидетел на всичките тези жестоки войни бе ООН, създадена след Втората световна война, уж за да предотвратява подобни военни конфликти и да бди над световния мир!
За всички тези рецидиви, нарушаващи драстично международното право, китайците имат много сполучлива поговорка, в която се казва: „Нищо ново под слънцето. Всяко ново нещо е добре забравено старо!”
Дано човечеството поумнее и вземе поука от миналите си грешки! Дано Великите сили спрат своите задкулисни афери, обединят силите си и смажат стоглавата хидра на световния тероризъм.
Иначе нищо добро не ни чака!
