За последните четиридесетина години обезлюдяването е обхванало почти всички населени места - и малки, и големи
Автор: Диана Славчева
Непрекъснато се говори как се обезлюдяват селата ни. Мине се, не мине известно време и хоп – хайде пак някое се затрие от картата на България.
Някак в страни остава статистиката за стопяването на населението в градовете ни. А цифрите са неумолими и разкриват тъжна картинка.
Неотдавна ми попадна една таблица с населението на българските градове през 1978 г. Чакай – рекох си – да видим как се е променила числеността им през изминалите години. Последните известни данни са на ГРАО от 2015 г. Те дават представа за настъпилите промени през един 37-годишен период. Горе-долу две поколения са се извъртяли през това време.
Викам си, е, поне столицата ни яко набъбна оттогава. „Расте, но не старее“. Расте, расте, ама колко да расте. Оказва се, че по официални данни – с много малко. С някакви си 254 786 души! Вторият ни по големина град – Пловдив, се е увеличил пък едва с 36 084 човека, докато Варна – с 69 231 и вече почти настига по население Града под тепетата. Казват, че дори го е минала в последните две години.
Тъжно е положението в Русе, който през 1978 г. е бил четвърти по големина у нас. Неговото население даже е намаляло с 8903 човека и той е отстъпил четвъртата позиция на Бургас, който пък е нараснал с 42 722 души. Лек прираст отчита и Стара Загора, която е следваща в топ 10 – жителите там са станали с 18 498 повече. Но пък следващият в класацията – Сливен, е мръднал напред едва с хиляда човека.
За сметка на това пък Добрич, който по онова време все още се нарича Толбухин, са напуснали 6424 души. Намалял е и Шумен – с 1802 човека.
Номер 11 по численост на населението си някога е бил Перник. Днес миньорският град се е стопил с 12 139 души. Следващият го по петите – Хасково, е намалял с 4597 човека, а по-следващият – Ямбол, с 3633. Сащото е и положението с Габрово, лишил се от цели 18 131 жители.
Известен ръст бележат Велико Търново – с 10 215 човека прираст, както и Благоевград – нараснал с 19 415 души.
По-малко хора живеят вече в бригадирския Димитровград – населението там е оредял с 8403 човека.
Трагично е и дереджето в малките градчета. Най-малкият – Мелник, е станал още по-малък със 156 души, в Маджарово от 1878 човека са останали да живеят едвам 726. 845 пусти клисурци са напуснали родното си място. Кърджали е изгубил 1702 души, Лом – 7306, Батак – 2665, в погранично Малко Търново от 4379 са останали да живеят 2344 човека. А родният град на Левски – Карлово, е редуцирал населението си с 2246 жители.
Забелязва се нарастване на броя на хората, педпочели да се заселят в спа столицата на Балканите Велинград, но само с едва 317 ентусиасти.
Може дълго да продължаваме да изреждаме примери в този дух. Но има ли смисъл. И цитираните дотук данни са достатъчни да очертаят една ужасяваща тенденция, на която не се вижда краят.
Не всичко е в ръцете на местната власт. Очевидно е, че строежите на пътища и магистрали не е достатъчно да промени отрицателния тренд на обезлюдяването на България. Всички знаем какво е нужно – да има развитие на икономиката и благоприятен бизнес климат, за да се откриват работни места и да има поминък, който да задържи българите в родината им. Дано бъдещите ни политици най-сетне го осъзнаят и от предизборни обещания преминат към действия.
