Турчин никога не е замръквал в легендарното селище
Автор: Диана Славчева
Още преди дядо Вазов с чинопочитание да отрони в епопея стона: „О, Шипка!“, селището в подножието на Шипченския проход е всявало възторзи и у нашенци, и у враговете ни. Наричали го Шипка хайдуту!
Това било място, където се разклонявали седем пътя в различни направления. Тук преминавали пътници и стоки от Беломорието, Тракия, Македония за Мизия и Румъния, търговците за панаирите в Узунджово, Джумая и Сер, поклонници за Света гора и Рилския манастир. „През Шипченския друм минава и султанската поща и хазна“ – уточнява в свое изследване етнологът Катя Терзиева.
„Турчин тук, в Шипка хайдуту, не е замръквал“ - категорична е краеведката.
В онези времена – преди Освобождението през 1878 г., градчето наброявало 2000 къщи с 9000 жители. За сравнение, сто години по-късно – през 1978 г., неговото население е... 1940 човека. Днес по данни на ГРАО там живеят едва 1333 души.
След това отклонение да се върнем пак в онези далечни години, за да видим откъде произхожда названието му Шипка хайдуту.
Данни за това намираме в бр. 62 на вестник „Казанлъшка искра“, излязъл преди 90 години – през 1927 г. В дописка на Гуньо Гъдев се казва, че според предание, между 1810 и 1820 г. в този край върлували разбойнически банди от по 50-60 човека, като между тях имало и арнаути.
Тези бандитски дружини кръстосвали шипченските околности, като самото селище много ги съблазнявало. „Но будното око на шипчанската нощна стража, състояща се от 80-100 младежи, добре въоръжени, не им давали да припарят до селото“ – разказва Гуньо Гъдев.
Та една от тези арнаутски чети, известна като Тоската бюлюк баши, наброяваща 60-70 въоръжени от главата до петите разбойници, се отправила една вечер по Пашовата пътека към Шипка.
Шипченските стражари обаче ги усетили и дали по посока на бандюгите няколко залпа. Няколко арнаути, начело с главатаря им Тоската, падат убити. И след тази случка повече никой не смеел да нападне селището, което започнали да наричат Шипка хайдутлар.
Според достигналите до наши дни предания, това название най-напред било изречено от останалите живи четници от Тоската бюлюк баши. Славата на смелите и безкомпромисни защитници на балканското селище бързо се разнесла надалече и никой не смеел да безпокои тамошните балканджии. Нещо повече – каквото и убийство да станело около Шипка или в землището й, все се приписвало на шипчани.
Че те не си поплюват да прогонят враговете си, личи и от по-сетнешното им участие в сраженията по време на Руско-турската война, разиграли се в Шипченския проход и на Орлово гнездо, където местните жители показват небивал героизъм - и в тила, и на огневата линия.
Шопка 3 пъти е опожарявана от турците,включително и къщата на дядо ми.Освен това пак от дядо знам,че със специален ферман на султана е било збаранено на турци да нощуват в Шипка.В замяна на това селяните са били длъжни да помагат на търските войски при преминаването на Балкана.Единствено вярно е че в Шипка никага не са живели турци и цигани.Спирам да ви чета.Много глупости публикувате.
