Кои са главните играчи и техните взаимоотношения в близкоизточния алианс
Автор: Десант
Една от главните теми, които в последно време се обсъждат от близкоизточната и южноазиатската преса, е назначаването на бившия лидер на пакистанските военни Рахил Шариф като началник щаб на т.нар. „мюсюлманско НАТО“ – военен алианс на 39 ислямски страни, призван да се бори с тероризма.
Подробен коментар на Алексей Куприянов в Лента.ру разглежда възможностите за развитие пред организацията.
Идеята за обединението
Саудитска Арабия доста отдавна лансира идеята за собствен военен блок. На Риад не се харесва съдбата на Близкия изток да се решава във Вашингтон, Лондон и Москва отбелязва коментаторът.
Така се стига до декември 2015 г., когато саудитският крал Салман провъзгласява създаването на „Ислямска военна коалиция за борба с тероризма“, станала известна с инициалите IMAFT. Нейното седалище разбираемо е в Риад. В организацията при учредяването й влизат 34 държави, като само след няколко месеца техният брой достига до 39. Поканени са почти всички мюсюлмански страни, с изключение на Иран, Сирия и Ирак, което тутакси превръща обединението в сунитски алианс.
На огневата линия
През март и април 2016 г. Риад проведе показни учения с участието на войски от 21 страни членки на IMAFT. Маневрите, наречени „Северен гръм“, приключиха с пълен разгром на условния „противник“, а крал Салман обеща някога заедно със съюзниците да влезе на територията на Сирия и да подкара нечестивите ислямисти.
Въпреки това обаче, проверката в реална бойна обстановка в Йемен, където бяха задействани силите за бързо реагиране на страните от Лигата на арабските държави, която влиза в IMAFT, даде неутешителни резултати.
От нея стана ясно, че само парите не са достатъчни за победата. Нужни са още добре подготвена, мотивирана и калена в бой войска. Трите страни са с най-боеспособните армии в региона благоразумно отказаха да участват в йеменската интервенция – турците и пакистанците решиха изобщо да не изпращат войници, а египтяните изпратиха малоброен контингент, който нямаше как да повлияе върху хода на бойните действия. А и самите саудитци не демонстрираха кой знае какви успехи в Йемен.
В Рияд си направиха съответните изводи, обобщава Куприянов. А те са, че без Турция и Пакистан „мюсюлманското НАТО“ няма да се получи.
Султански подарък
Коментаторът припомня, че с турците саудитите са започнали да работят още през декември 2015 г. Долетелият на визита в Риад Ердоган бе посрещнат до стълбичката на самолета лично от крал Салман. Тогава двете страни подписаха договор за стратегическо партньорство. След няколко месеца саудитският крал върна посещението в Анкара.
И на двете държави подобно партньорство е твърде необходимо. Както отбелязват международните наблюдатели, Реджеп Тайип Ердоган отдавна е разбрал, че няма да дочака покана за присъединяване към ЕС. И затова се е заел с формирането на собствена зона за влияние върху Близкия изток.
За целта обаче му е нужен партньор и Саудитска Арабия – с нейните неизчерпаеми парични запаси от експорта на черното злато – се оказва най-подходяща за тази роля. При това саудитите обещаха да бъдат посредници при урегулирането на отношенията между югоизточната ни съседка и Египет, които сериозно пострадаха след преврата в Кайро, когато военните свалиха симпатизиращия на Турция президент Мохамед Морси.
Турската готовности за сътрудничество за саудитите бе като истински султански подарък – коментира Лента.ру. От изданието припомнят, че Турция е страната с втората по големина и оборудване армия в НАТО, с население от 78 милиона души и със силно развита военна промишленост. И също като Саудитска Арабия, е силно раздразнена от поведението на Съединените щати спрямо Близкия изток.
Както отбелязва известният турски журналист Илнур Чевик: „Западните страни се опитват да прекроят Близкия изток в изгода на своите си цели, и това на нас не ни харесва“!
В резултат саудитските самолети, базирани в турската база Инджирлик, бомбардират бойците на „Ислямска държава“ и със саудитски пари се купува оръжието, с което турците снабдяват своите съюзници от Сирийската свободна армия.
Пакистански гамбит
С пакистанците ситуацията обаче е доста по-сложна. Рияд и Исламабад са едновременно и съюзници, и съперници. От една страна, саудитите помагат на пакистанците с пари, така че в ислямския свят да се появи собствена ядрена бомба. А от 60-те години на миналия век в Саудитска Арабия се намира пакистански контингент, който подсигурява охраната на кралското семейство. От друга страна обаче, Ислямабад не споделя претенциите на Рияд да изпълнява ролята на лидер на цялата мюсюлманска общност.
Самата конфигурация на алианса принуждава Исламабад да запази дистанция. Макар Пакистан да е сунитска дължава, страната населява огромна шиитска диаспора.
Присъединяването му към IMAFT, по мнение на международната наблюдатели, неминуемо ще доведе до влошаване на отношенията с Техеран и нарастване на напрежението между вероизповеданията във вътрешността на самия Пакистан, което Исламабад се опитва всячески да избегне. При това, пакистанската икономика е неразривно обвързана с иранските нефт и газ, и в тази връзка недоволството на Техеран може да има катастрофални последици за страната.
Интригата "Шариф"
И ето че в началото на 2017 г. дойде известието, че бившият началник щаб на Сухопътните войски на Пакистан – влиятелният генерал Рахил Шариф, може да заеме поста на главнокомандващ силите на IMAFT.
В Пакистан това произведе ефект на взривена бомба. Тази държава, която досега изкусно балансираше между Риад и Техеран, внезапно се озова на страната на Саудитска Арабия. В медиите не скриха разочарованието, че Шариф, който е един от най-популярните личности в Пакистан, е решил да изостави родината си и да се продаде на коварните уахабити!
Обкръжението на генерала се опита да даде заден, като уточни, че той е поставил пред саудитите три задължителни условия: да няма контрол над себе си, да има право да бъде арбитър в случай на спор между членовете на съюза и на всяка цена в алианса да бъде поканен Иран. И като че ли саудитите са приели неговите условия.
Но ето че военният министър Хаваджи Асиф внезапно уточни, че преговори са се водили, но самият Рахил не е поискал още разрешение за поемане на военна служба зад граница. А съветникът на премиера по външните работи пък заяви, че такива предложения не са постъпвали. И докато медийният хаос нараства, Шариф запазва пълно мълчание.
Взаимните изгоди
За саудитите, разбира се, е твърде привлекателно да привлекат Исламабад в алианса, който е под тяхното ръководство. Пакистан е ядрена държава с шестата по големина армия в света и огромен боен опит и би превърнала IMAFT в сериозен военен блок.
За Пакистан членството в IMAFT предлага и възможности, но и опасности. Принципно не се изключва компромисният вариант Рахил Шариф да бъде назначен за главен военен съветник. От една страна, това ще премахне заплахата от дипломатическа изолация на Исламабад, която Индия още от септември се опитва да организира. От друга, ще позволи на Пакистан да не се обвързва с каквито и да било задължения.
Допреди известно време цялата идея за „мюсюлманско НАТО“ изглеждаше като химера – твърде различни играчи, твърде различни цели, отсъствие на един общ противник... Изявленията за противодействие на тероризма предизвикват единствено само усмивки, като се вземе предвид, че много ключови членове на алианса или директно, или косвено подкрепят различни терористични групировки, които използват за свои цели.
Орел, рак и щука
Самата конфигурация на алианса също поражда недоумение. Пакистан например се надява, че обединението ще засили позициите му при противопоставянето си срещу Индия, Египет – че ще помогне да се разберат с ислямистите за Синай, като нито Исламабад, нито Кайро не горят от желание да си помогнат един на друг.
Турция пък е в състава на друг военен блок и е интересно да се разбере какво ще се случи, ако възникне конфликт между НАТО и IMAFT?!
И още – в мюсюлманския алианс влизат страни с доста съмнителен статут – като Либия, която е разкъсвана от гражданска война, или Сомалия, която де факто е разделена на части.
Като отделна държава фигурира и Палестина, което автоматично изправя IMAFT пред конфронтация с Израел.
Такава сурова конструкция в дадения момент изглежда напълно нежизненоспособна, обобщава Куприянов, който обаче прави уговорката, че ако саудитите все пак успеят да осигурят пълноценна подкрепа за Пакистан, пред „мюсюлманското НАТО“ може и да се разкрие реален шанс за успех.
