В началото на февруари 1878 г. на това място зверски са избити над 400 християни – българи и гърци, сред които и много деца
Автор: Светлана Николова
На 3 февруари Българово отбелязва 141 години от своето освобождение от турско робство. На този ден в църквата „Св. Атанасий” зверски са избити над 400 християни – българи и гърци, сред които и много деца, затова и градчето е известно като „Втория Батак“.
В памет на свидните жертви на турската тирания, през 2008 г. Общински съвет – Бургас, по инициатива на тогавашната група на Независимите (сега НФСБ), е приета декларация, признаваща геноцида над българския народ. Тя беше подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на антибългарската партия ДПС.
По примера на Бургас подобни декларации вече са приети и в други градове на страната. Затова и в началото на май 2015 г. народните представители от НФСБ внесоха в Народното събрание проект за декларация, която предлага 17 май да бъде обявен за ден за възпоменание на жертвите по време на голямото изтребление на българи в Османската империя и на падналите в Руско-турската освободителна война.
Документът признава и осъжда етническото прочистване на българския народ през епохата на турското робство (1396 – 1878 г.) и през периода на борбите за освобождение на македонските и тракийските българи през 1903-1922 г. Инициатива на родолюбивата коалиция обаче бе отхвърлена от комисия на Народното събрание.
Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград.
Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците.
Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден местни хора от заможни фамилии плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези обаче започват масово клане и избиват всички.
Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово.
Трагедията остава известна в историята като „второто Баташко клане”. На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово около стотици съсечени трупове на мъже, жени и невръстни деца.
Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб. Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват.
През 1997 г. при строителни работи около храма работници се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с тленните останки на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани костите на мъченически загиналите българи.
При изкопни работи в двора на църквата преди две години бяха открити още кости
