И само не ми казвайте, че не е така, щото онзи ден им видях срама. Пазят си, моля ви се, по 200 години една пешеходна пътека! Нямат пари, горките, всяка пролет да наливат нов асфалт...
Автор: Жан Соломонов, Лион
Да си призная не знам докъде я докарахме в гонката с американците, ама това англичаните ги застигнахме и задминахме. И само не ми казвайте, че не е така, щото онзи ден им видях срама.
Разхождам се значи по улиците на един нищо и никакъв градец, Лестър. Той даже не и столица и изведнъж гледам на стената табелка. „Това е новата пешеходна пътека, създадена през 1785 година. Моля ви да уважавате нейната повече от 200 годишна история. Забранено за колоездачи.“
Страна работа, както и да я гледаш. Но това ме наведе на „Некои съобръжения”.
Първо, в Англия, дето толко се хвалят, че били индустриална страна още от миналия век, вече няма доменни пещи.
Нямат, защото, кажете ми, кой уважаващ себе си достоен син на етноса, ще остави тези десетина и повече килограма чугун да висят на четири нищо и никакви болта. Българи от етноса в Коварния Албион има колкото искате, ама като никой не изкупува железни отпадъци за претопяване, да виси там, та да им дойде акъла на тези англичани.
Второ. За какъв дявол им е тази стара пътека. Какво ще я правят? Нито се яде, нито се пие. Само харчове с нея. Разбира се, ако я разорат и насеят с нещо полезно – бива, щото така си едното голо нищо?
Ама била прокарана върху стар римски път. Охоо, ние колко такива сме преобърнали, та знае ли се. И камъните им употребихме по предназначение, и работата свършихме. Ама се искат камиони, пневматични чукове, че тая пущина, римската, е здрава.
А те, като нямат – насипали един асфалт отгоре и, то, да е асфалт като асфалт, ами един такъв, гладък и без нито една пукнатина. Значи не е качествен и толкоз! Нека и ние да сме виждали асфалтова покривка. Така де.
А пък около тази пътека една стари, грохнали къщи, живи да ги оплачеш. Вярно, поддържани, боядисани, спретнати, ама и това е от недоимък. Като си помислиш само, ние в София и стара централна гара имахме, и кафене „Цар Освободител”, дето са се събирали все писатели и художници, пък и старото ни кметство можете да вземете за пример.
Имахме, не е като да сме нямали, ама иди ги търси сега тези съборетини. Хехе, разчистихме всичко.
Както е рекъл един герой на Чудомир: ”Три кила пирокселин му е майката.” Пък и булдозери после за разчистването. Или барем един варел бензин, та да им теглиш кибрита като на някои тютюневи складове.
Я, пловдивчани как се оправиха! Пък сега, като се дигнат едни хотели и градинки на тяхното място, то прогрес, то култура, стандарт! Ама тая работа само с приказки не става, а с пари, с париии.
И като ги нямаш –натискаш си на парцалите, живееш в старите къщи на древните пътеки, правени правени преди 200 години. И толкоз!
Та, бях взел да ви разправям, настигнахме ги, значи англичаните и даже ги задминахме. Закъсали са отвсякъде, горките. Оголели са като църковни мишки.
Хрумна ми, тъкмо сега са се отметнали от Европейския съюз, да вземем и ние да се откажем, както някои политици ни съветват, и да си направим един Българо-Английски съюз. Да се поучат от нас, да се стегнат и вземат да разчистят тези вехтории.
Пък за останалото – абе, няма какво да го мислят. Това материали, техника, специалисти – ние сме насреща!
