Преминал Дунав с четата на брат си Христо Ботев, заловен и изпратен на каторга, участник в няколко войни, той склопява очи на 4 февруари 1944 г., на 88 години. Но споменът за него е жив и днес - образец на пламенно родолюбие, висок интелект и всеотдайна служба на род и родина!
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Карлово, където баща му – видният възрожденски даскал Ботьо Петков през това време учителства. Две години по-късно, през 1858 г. той се премества в Алтън Калофер. Именно тук, в града край бистрата Тунджа, преминава детството на Кирил.
През есента на 1863 г. той постъпва ученик в местното начално училище. След това продължава своето обучение в класното училище. Участва в редактирането на школските вестници "Бръмбар", "Искра" и "Око". Прави стихотворни опити, в които жигосва местните чорбаджии в турската власт.
След преждевременната смърт на баща му през 1869 г. семейството му изпада в тежко материално положение. През 1871 г. Кирил завършва калоферското класно училище. С помощта на пловдивския книжар и издател Драган Манчов, през есента на 1872 г. отива в село Голямо Белово, Пазарджишко и започва работата, като учител. След кратко даскалуване, той напуска селото и през 1874 г. се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия.
Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил, 1876 г.
Възмутен от опитите на учителите да наложат католицизма на учениците, след като завършва първата година от своето обучение, Кирил Ботев решава да емигрира в Румъния при бате си Христо.
Преди да избяга, прави опит със своите другари да подпали училището, но пожарът бил забелязан и потушен.
През есента на 1874 г. Кирил е вече в Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви. След двегодишен престой в румънската столица той заминава за Гюргево, където е назначен за учител в българското училище. В свободното си време разпространява календара с образа на Васил Левски, вестници и брошури, печатани в печатницата на Любен Каравелов и помага на Сидер войвода да закупи оръжие за предстоящото въстание в България.
След смъртта на Апостола, шепа луди глави решават на свое заседание в Гюргево в късната есен на 1875 г., да вдигнат през пролетта на 1876 г. българите на въстание срещу угнетяващия феодално-деспотичен гнет на османските поробители.
Революционната емиграция във Влашко приема присърце тази идея. Христо Ботев решава да организира чета от 200 юнака, с която да подпомогне предстоящото въстание. Между първите, които се записват в нея е неговият по-малък брат Кирил.
Когато войводата отива да се прости със своята майка, Иванка, с непогрешимия си майчин инстинкт разбрала, че чедото й отива да стори курбан за свободата на поробеното си Отечество. Прегърнала го и през сълзи му рекла: "Христо, Кирила да не вземаш! Няма да ти простя, ако го вземеш!” - след което се строполила в несвяст.
Иванка Ботева
Ала Кирил вече бил на пристанището в Турну Мъгуреле, преоблечен като градинар, очаквайки със своите тридесет другари, идването на австро-унгарския параход "Радецки". В дървените им сандъци, вместо мотики и търнокопи, лежало оръжието на четата. На кея го изпратил по-големия му брат Стефан, туберколозата, от която страдал, не му позволила да последва Кирил и Христо.
Някъде при Милин камък Кирил Ботев заедно със своите другари Иваница Данчов и Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. Тежко болният Кирил предлага групата да се придвижи към Враца, но поради засиленото турско присъствие в района, опитът им пропада. Много скоро от тях се отделя и Мито Цветков. Това кара Кирил Ботев и Иваница Данчов няколко дена да се крият във врачанските лозя.
По-късно, с помощта на верни ятаци от село Осъм, Врачанско, те се отправят към Дунава, за да се прехвърлят на румънския бряг. В Лом се крият четири дни в къщата на местния учител Димитър Маринов. При опит да преминат Дунав, те са арестувани на пристанището от турската полиция и отведени във Видин. След 23 денонощия са изпратени с окови в Русчук (Русе), където са изправени пред турски съд.
След разгрома на Ботевата чета във Врачанския Балкан, тук са изпратени заловените четници. Блестящата им зашита от адвоката Илия Цанов, както и решителната намеса на консулите на Великите сили са причина съдът да смекчи присъдите и вместо смърт да поиска доживотна каторга.
Кирил Ботев е осъден на 15 години каторга. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук се заболява от тифус и когато е прехвърлен с кораб, с още 12 души в крепостта Сен Жан Д Акър в Сирия, е с напълно разбито здраве.
След завършване на Руско-турската война 1877-1878г., съгласно подписаният на 3 март 1878 г. Сан-Стефански мирен договор между Османската империя и Русия, на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. Не всички обаче са освободени от нея.
С помощта на граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г. Той решава да се отдаде на учителското поприще във Враца. Още същата година обаче заминава за Пловдив, за да изкара курс за секретари на окръжните управители. Курсът обаче е завършил и той решава да постъпи в Командата на волноопределяюшите се.
По-късно постъпва в откритото в София Военно училище. Завършва го с първия випуск на 10 май 1879 г. и започва офицерската си служба, като кавалерийски подпоручик и командир на взвод в конната сотня на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив.
Когато бандити, водени от руския капитан Узатие, ограбват край Пловдив и убиват майката на генерал Михаил Скобелев, командването на Източнорумелийската милиция възлага на Кирил Ботев да арестува със своите кавалеристи убиеца, укрил се в село Фердинанд (Дермендере). Кирил се справя с тази задача блестящо.
В края на 1880 г. той се сгодява за госпожица Добра Брегова. От щаба на Източнорумелийската милиция го изпращат да учи в Офицерската Кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Тук научава изненадващо, че е починала неговата годеница, което преобръща душевния му мир. В края на 1882 г. той завършва кавалерийската школа в Сомюр и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия.
В Брюксел се залюбва с красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. След Съединението на България от 6 септември 1885 г. и нагнетената обстановка в България, капитан Кирил Ботев прекъсва своето обучение в Брюксел и се завръща у нас. Назначен е за командир на Конната бригада, която е дислоцирана на турската граница, в Търново Сеймен (днешният Симеоновград).
Мари Оли дьо ла Розиер и осиновеният Христо Кирилов Ботйов - Шарл Ноел
Но войната нахлува в българските предели не от юг, а от запад, от към Сърбия. За командир на Конната бригада е назначен капитан Димитриев, а капитан Кирил Ботев се заема лично с формирането на Четвърти конен полк, за чийто командир е назначен. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите. Пристигайки на Сливница, капитан Ботев е назначен за началник на Трънския отряд, който действа на левия фланг на Сливнишката позиция.
В разгара на боевете той научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей - юнкер Боян Ботев и успява да го завари все още жив в една софийска болница. Той умира от раните си в неговите ръце.
При пренасянето на бойните действия на сръбска земя, капитан Кирил Ботев е оставен в разпореждане на началника на Генералния щаб на войската, капитан Рачо Петров. Той получава задача да сформира бойно формирование от доброволческите чети, пристигащи постоянно от вътрешността на страната. С така подготвения резерв, дислоциран около град Трън, той трябва да подкрепи обезкървените от бойните действия части на армията, в случай че войната се затегне и продължи.
Българското главно командване си давало ясна сметка, че за пълния разгром на противника ще трябват още сили, тъй като част от южнобългарските войски били съсредоточени в Тракия, за отбива¬не на евентуален турски удар.
След победите при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот, в щаба на българската войска пристига австро-унгарският посланик в Белград граф Кевенхюлер - Меч, който заявява на младия български княз Александър Батенберг, че ако българите продължат своето настъпление към Ниш и Белград, на пътя си ще срещнат освен сръбски и австро-унгарски императорски войски. И това е краят на войната! За участието в бойните действия ротмистър Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал.
През Балканската война 1912-1913 г. е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война 1913 г. е заместник министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев.
През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военно-учебни заведения в България. На тази длъжност, след 35 години доблестна служба, той преминава в запаса .
Награждаван е многократно с високи войнски отличия. Той е кавалер на военния орден "За храброст" - IV степен, "Св. Александър" с мечове - IV степен и без мечове - II степен, Орден "За военни заслуги" - I степен. Освен тях е удостоен с много сръбски, румънски, германски и турски ордени.
След Първата световна война 1915-1918 г. живо се интересува от положението на българите, останали, съгласно Ньойския мирен договор зад пределите на страната. Пише и публикува стихове във вестник "Отечество" и други вестници. Със своята съпруга нямат щастието да имат собствено дете, затова си осиновяват момче и го кръщават Христо. (Той продължава войската традиция на своя именит баща. Служи като офицер в Лейбгвардейския конен полк и умира на 14 февруари 1956 г.)
На 88 годишна възраст, на 4 февруари 1944 г. старият генерал склопява завинаги очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран заради англо-американските бомбардировки над столицата. Погребан е в старите софийски централни гробища, в парцела, в който са погребани дъщерята на Христо Ботев - Иванка, съпругата му Мари и майка му Иванка. Тленните останки на стария воин са положени в гроба на Иванка Ботева.
Със своя дълъг и превратен живот, генерал-лейтенант Кирил Ботев се превърна в истински образец на пламенно родолюбив, висок интелект и всеотдайна служба на народ и родина!
