Първият български екзарх тръгва за Цариград от Видин
Автор: Мария Новакова, гл. експерт в Държавен архив – Видин
На 16 февруари 1872 г. Антим Видински е избран за български екзарх. Новината го заварва в крайдунавския град, където вече четири години заема митрополитската катедра. От Видин започва неговият път в българската църковна йерархия с прозренията и заблудите, успехите и пораженията, разочарованията и удовлетворението.
Тук се завръща през лятото на 1878 г. след заточението си в Ангора, оттук потегля за Търново, където председателства заседанията на Учредителното събрание, по калните видински улици в един мрачен декемврийски ден е изпратен в последния си път.
Обясним е интересът на изследователи, любители на историята и граждани към документалното наследство на духовника. Един от неговите биографи – Тодор Милков свидетелства, че архивът на Антим е бил изгорен по негова воля скоро след смъртта му.
В действителност част от него остава във Видинската митрополия, а през 1961 г. постъпва в новосъздадения Видински архив. Тук се съхраняват автентични документи от личния архив на първия български екзарх не само от видинския период от живота му.
Уникално свидетелство за него е дипломата му от Патриаршеското богословско училище на о-в Халки от 1848 г. Текстът е написан върху пергамент и носи подписите на ректора Константин Типалдос и професорите, сред които е и Неофит Рилски. Документът потвърждава репутацията на Антим като ерудиран богослов и изкусен оратор. В него се отбелязва, че семинаристът е получил отлична оценка на произведения щателен изпит.
Между личните документи откриваме патриаршеските послания за ръкополагането му като Преславски и Видински митрополит и едно призователно писмо на Патриаршията за свикване на българо-гръцко заседание по църковния въпрос.
Много любопитен е един текст, за съжаление непълен и недовършен, представляващ доклад на комисия от висши духовници, изпратена през януари 1863 г. да разследва размириците сред епархиотите в Дойран и Кукуш. Всички изброени дотук документи са написани на гръцки. Този език използва и видинският гражданин Илия Цанов в писмото си от 23 април 1868 г., с което осведомява новоназначения Видински владика за настроенията в епархията.
Когато говорим за присъствието на екзарх Антим І в обществения живот на града ни не можем да отминем документите на местните възрожденски институции. В кондиката и копирната книга на Видинската община откриваме следите от тежненията на видинските граждани при уреждане на българската национална църква и ролята на техния архиерей.
Прагматичните общинари стриктно отбелязват сумите, похарчени за посрещане на пратениците от Цариград, дошли за новоизбрания екзарх. В протоколите и писмата до Антим І първенците изразяват отношението си към хода на българо-гръцката разпра, обсъждат спорни въпроси от политиката на Св. Синод и на самия екзарх.
В заседанието си от 13 февруари 1877 г. съветниците решават да се изпрати адрес до Антим І, с който да засвидетелстват своята подкрепа и да протестират по повод слуховете за свалянето му от екзархийския престол.
Благодарение на Румен Манов – щедър дарител и добър приятел, в последните няколко години видинският архив се сдоби с няколко фотографии на екзарха, както и литография от 1872 г. с надпис “Антим І, Патриарх български”, отпечатана в Букурещ и разпространявана сред християните в българските епархии.
Политическата и духовна роля, която играе Антим Видински след Освобождението може да се проследи в писмо от 25 дек. 1878 г., с което губернаторът Иван Кишелски го уведомява за предстоящото му участие в Учредителното събрание и оригиналното решение на Първото Велико народно събрание с председател Антим І от 17 апр.1879 г. за избиране на Александър Батенберг за български княз.
Интерес представляват документалните свидетелства за дарителската дейност на видинския митрополит. Това са завещанието му, дарителски акт за къща и обширен парцел, предназначени за Видинското девическо училище, както и няколко писма със сведения за материалната му подкрепа за Македонското въстание, за Пловдивското дружество „Св. Пантелеймон“, за построяването на храма „Св. Димитрий“, за поддържането на българските училища в Лозенград.
През 1884 г. той се обръща с окръжно писмо към свещениците и християните от Видинска епархия за събиране на помощи за построяването на храм-паметника „Александър Невски“.
Многобройни са запазените документални следи от усилията на нашите съграждани да вградят паметта за Антим в града, станал свидетел на трудни избори и тежки решения, на въодушевление от духовната и политическа независимост, на много работа за заздравяване основите на църквата и на държавността в граничната епархия.
Тук са оригиналният проект за неговия мавзолей, дело на арх. Коста Николов и писма, свързани с разгърналото се дарителство за осъществяването на този проект, както и репродукции на снимки от откриването на мавзолея, станало на 16 септември 1934 г. в присъствието на цар Борис ІІІ, екзарх Стефан и висши духовници.
Значителна част от документите за Антим І Видински, съхранени в Държавен архив – Видин са дигитализирани и достъпни за използване по електронен път чрез Информационната система на държавните архиви.
