Архимандрит Браницки (Васил Друмев) начело на голяма депутация поднесъл на 20 януари 1878 г. на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес
Автор: Десант
На 20 февруари 1878 г. руска войска, начело с генерал Тотлебен, влиза в Русчук (дн. Русе).
Ето как е описано това събитие в излизащия тогава в. „България”: „Улиците бяха пълни с множество ученици,мъже,жени и малки деца, които хвърляха отвсякъде разноцветни китки и изкусно изплетени венци. Ако би се наел човек да опише напълно размесената с плач радост на това бедно население, което от една година насам е затворено във варварски неприятелски ръце, то не би могъл да си представи даже сянката на тази грандиозна и величествена картина.
Ние ще забележим само, че бреговете били накичени като треперещ амфитеатър. Това , което увеличаваше ефект на тази трогателна сцена, беше приятният глас на руската музика, вървеше начело пред донските казаци. Руси, българи и вси бяха съвършено слисани от радост…
Архимандрит Браницки (Васил Друмев) начело на голяма депутация поднесъл на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес. След отговора на руски генерал, ликуващото шествие поело към катедралата „Св. Троица” за благодарствено молебствие. Там Браницки сказал на руски благодарствено словци”…
Епискиоп Кирил Браницки замествал тогава заминали за Цариград русенски митрополит Григорий Немцов. За ефекта от казаното от руски слово пише племенникът на Васил Друмев – Димитър Друмев. Английският вестник „Таймс”, руският „Московски ведомости” и други вестници от онова време картинно описват изгрева на свободата над Дунавският Русчук и поместват словото на митрополит Браницки: „И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир. Ние знаем, че храброто руско войнство е понесло много трудности и лишения, проляло е много драгоценна за кръв за нашето освобождение…
Само ни простете, ако не умеем да ви посрещнем, драги гости, така както вие заслужавате и както на нас би ни се искало. Искаше ни се да ви прегърнем като приятели, да се разцелуваме като братя, да ви се порадваме, наши благодетели, да сте удивим на нашата братска любов към вас. Но всичко това няма да се изкаже дълбоката признателност, която преизпълни признателните сърца към великия Цар Освободител, към вас, храбри руски воини, и към целия руски народ...
Затова не се учудвайте, ако на улиците и в домовете ви посрещат с румите „Добре дошли”. Тези обикновени думи са истина, те се произнасят от дълбините на душите. Не се учудвайте, ако забележите, че с мълчание и сълзи в очите ще ви гледат, когато минавате покрай тях, това са сълзи на радост и щастие”.
